О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
ГР. София, 29.01.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито съд. заседание на 21.01.2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №4869/08 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на С. Н. и Р. Н. срещу въззивното решение на Бургаски окръжен съд /ОС/ по гр.д. №661/07 г., с което е отхвърлен предявеният от касаторите срещу П. Х. и З. К. установителен иск за собственост на 93/420 ид.ч. от дворно място, образуващо УПИ *,282 в кв.2 по плана на гр. Н..
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Касаторът се позовава на тази по т.3 – противоречие с трайната и установена практика на ВС и ВКС по приложението на чл.59 от ЗТСУ /отм./; позоваването и на т.1 в изложението е само формално, тъй като не е обосновано с цитирана или посочена по смисъл задължителна практика на ВКС и ВС.
С обжалваното въззивно решение е прието, че ищците не са придобили по давност процесните идеални части от парцела на ответниците, поради забраната на чл.59 от ЗТСУ. Наред със забраната, владение върху терена не е било и противопоставено на ответниците от страна на ищците. Последните са придобили по давност правото на строеж върху дворното място на ответниците, според изразеното намерение при договарянето на страните, но не и собствеността върху самото дв. място.
Същественият материално правен въпрос – може ли да се придобие по давност процесната идеална част от имота чрез владение върху реална / в случая застроената от ищците/ част от него е разрешен от ОС в съответствие с трайната и установена практика на ВС и ВКС – посоченото от касатора р. №673/83 г., р. № 186/87 г. на ОСГК. Касаторите се позовават на давност, която е започнала да тече при действието на ЗТСУ през 1987 г., с построяването на сградата. На осн. чл.59 от ЗТСУ / отм./ не е допустимо придобиването както на реални части от дворищнорегулационни парцели, така и на идеални части от тях чрез владението на реални.
Забраната е действала като безусловна до изменението на ЗТСУ, ДВ бр.34/2000 г., като през този период давност за касаторите не тече, а останалият до предявяване на иска не изпълва приложимия срок по чл.79, ал.1 от ЗС дори да се приеме, че са налице предпоставките на изменения чл.59 от ЗТСУ / респ. чл.200 от ЗУТ/ и ищците са осъществявали владение върху терена. В случая последното не е и установено, тъй като страните са уредили договорно отношенията си по навлизане на сградата в имота на ответниците – разписка от 4.02.85 г. и декларация от 14.01.85 г.; изразеното, взаимно възприето / видно и от исковата молба/ и осъществено намерение на ищците е за строеж върху терена на ответниците, а не за завладяването му отделно от сградата и няма категорични данни за промяна на това намерение.
Разноските по делото също са присъдени съобразно трайната и установена практика по приложението на чл.64, ал.1 от ГПК/отм./ – за един адвокат на ответниците пред всяка от инстанциите и за вещо лице.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и ВКС на РБ
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Бургас по гр.д. №661/07 г. от 18.04.08 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: