О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 730
гр. София 12.11.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 09 ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 5330 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 8240/16.07.2015 г. подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез инспектор-юрист Д.М. при ТБ на ТД на К. [населено място] против определение № 401/29.06.2015 г. по ч.гр.дело № 3122/2015 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество против определение № 137/29.04.2015 г. по ч.гр.дело № 87/2015 г. на Апелативен съд [населено място].
В частната жалба се поддържат основания за неправилност на обжалваното определение – нарушение на материалния и процесуален закон. Според жалбоподателя въззивното определение на Бургаския апелативен съд подлежи на касационно обжалване, тъй като е от категорията на тези, с които се дава разрешение по други производства, че това е определение по същество, с което се дава разрешение на друго регламентирано в ГПК производство. Искането е за отмяна и постановяване на друго, с което да се допусне поисканото обезпечение на бъдещ иск.
Ответницата по частната жалба не е изразила становище.
Настоящият състав на ВКС, Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя и съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване определение на състав на ВКС в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че се обжалва въззивно определение от 29.04.2015 г. по ч.гр.дело № 87/2015 г. на Апелативен съд [населено място], с което е оставена без уважение частната жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество против определение № 784/23.03.2015 г. по гр. дело № 524/2015 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на К. за обезпечение на осъдителен иск на К. против Е. Н. Г. за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество с цена на иска 559 034.92 лв.
Прието е, че съгласно чл.396,ал.2 ГПК на обжалване пред ВКС подлежи определението на въззивен съд, с което по реда на обжалването след като е отменено първоинстанционното определение, с което е отказано исканото обезпечение, обезпечението е допуснато. Посочил е, че с оглед разпоредбата на чл.396,ал. 2 ГПК определението на въззивен съд, с което е потвърден отказ да се допусне обезпечение не подлежи на обжалване пред ВКС. Според съдебния състав в ЗОПДНПИ не е предвидено касационно обжалване на тези определения за разлика от отменения ЗОПДИППД, в който изрично това е предвидено в чл.23,ал.2.
При тези съображения съдът е направил решаващия извод за процесуална недопустимост на подадената частна жалба и е оставил същата без разглеждане.
Настоящият съдебен състав преценява за правилни изводите на състава на ВКС в обжалваното определение.
В Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество в сила от 19.11.2012 г. – действащ понастоящем не съдържа разпоредби относно обжалваемостта на определение на въззивен съд, който се е произнесъл по реда на обжалване на определението в обезпечителното производство по същия закон. Такива изрични разпоредби се съдържат в ЗОПДИППД – чл. 23,ал.2, който е отменен. С оглед на това са приложими общите правила на ГПК, към които препраща чл.56 от ЗОПДНПИ. В разпоредбите на чл.396,ал. 2 ГПК е предвидено касационно обжалване на определението на въззивния съд, постановено в обезпечителното производство само в случаите, когато въззивният съд е отменил отказа на първоинстанционния съд и е допуснал обезпечението. Във всички останали случаи определенията на съда по обезпечаване на иск подлежат на двуинстанционно разглеждане. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в т. решение № 1/21.07.2010 г. по т.дело № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Според тази практика определенията на въззивните съдилища, с които те се произнасят по частни жалби в производство по обезпечаване на искове не подлежат на касационно обжалване. Единственото изключение е предвидено в хипотезата на чл.396,ал.2 изр.3 ГПК – когато въззивния съд е отменил отказа на първоинстанционния съд и е допуснал обезпечението – т.е. въззивният съд за първи път е допуснал поисканото от молителя обезпечение.
Като взема предвид изложеното настоящият съдебен състав преценява, че определението на Бургаския апелативен съд от 29.04.2015 г. по ч.гр.дело № 87/2015 г., с което е оставена без уважение частната жалба на К. срещу определение от 23.03.2015 г. по гр.дело № 524/2015 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отказано поисканото от К. обезпечение не подлежи на касационно обжалване. Частната жалба срещу въззивното определение на Бургаския апелативен съд е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, какъвто е и извода на състава на ВКС в обжалваното определение. Последното като правилно следва да се потвърди.
Доводите в частната жалба за неправилност на обжалваното определение са неоснователни.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение № 401/29.06.2015 г., постановено по ч.гр.дело № 3122/2015 г. на ВКС, Трето гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: