О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 730
С. 12.06.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2986 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от управителя К.,чрез процесуалния представител адвокат В. против въззивно решение № 316 от 3.01.13г. по в.гр.д. № 481 по описа за 2012г. на Старозагорски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 880 от 10.08.12г. по гр.д.№ 5530/11г.на районен съд Стара З.,като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 и чл.213 ал.2 от КТ и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост – в нарочно представеното изложение към касационната жалба – са посочени нормите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК без изрично да е формулиран конкретен въпрос,за който да се прецени дали е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Изложени са доводи за неправилност и необоснованост на постановения акт във връзка с направения извод за неспазена процедура по чл.193 ал.1 от КТ.Позовава се на две решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК по въпроси, касаещи задължението на работодателя да поиска обяснения от работника и на решение № 3636 от 1.08.2012г.на Варненски районен съд, което не може да бъде съобразено поради липса на отбелязване за влязане в сила.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват допустимостта и основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й ВКС, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В. съд е преценил като правилен извода на първата инстан-ция за незаконосъобразност на уволнението,поради обстоятелството,че е извършено от работодателя преди да приеме дадените от работника обяснения.Установено е,че ищецът е работил по трудово правоотношение в ответното дружество на длъжност „производител на мебели”.С писмо, връчено на 19.09.2011г. работодателят му е поискал писмени обяснения във връзка с неявяването му на работа за периода от 1.08.11г.-15.09.11г., като е определил тридневен срок за депозирането им. В посочения срок – на 21.09.11г. ищецът е изготвил писмените си обяснения и ги е изпратил на работодателя с препоръчана пощенска пратка. Безспорно е по делото, че без тези обяснения да достигнат до работодателя /на 17.10.2011г.пратката се е върнала при подателя като „непотърсена”/, работника е бил уволнен дисциплинарно с връчена му на 3.10.11г. заповед.
При така изложените мотиви и липсата на конкретно поставен от касатора въпрос –съгласно приетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС – не е възможно да се допусне касационно обжалване /доводите за неправилност и необоснованост на постановения въззивен акт – не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство/.
Въпросът,които се съдържа /независимо,че не е изрично формулиран/ в изложението към представената жалба и произтича от цитираната от касатора задължителна практика е за необходимите предпоставки, при които се приема,че е спазена задължителната процедура по чл.193 от КТ. По този въпрос е налице установена практика, която въззивният съд е съобразил и по него няма противоречие между съдилищата, както се твърди в касационната жалба. В постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС, които служат за уеднаквяване на практиката и са задължителни за съдилищата /в този смисъл са и тези, на които се позовава касатора / се приема,че преди да наложи дисциплинарно наказание работодателят следва: 1.да изиска от работника или служителя обяснения във връзка с допуснатото от него дисциплинарно нарушение, 2. да ги приеме или да изслуша работника или служителя и да събере и оцени посочените доказателства. След тези действия,ако счита,че е допуснатото нарушение, работодателят налага съответното на тежестта на нарушението наказание. В практиката няма спор,че обясненията на работника, които работодателят е длъжен да изиска, трябва да са достигнали до субекта на дисциплинарната власт преди налагане на дисциплинарно наказание /решение № 137 от 1.06.2012г.по гр.д.№ 982/11г.на ІІІ г.о., решение № 225 от 5.04.2012г.по гр.д.№ 375/10г.на ІІІ г.о./ Целта е работодателят да има възможност да извърши цялостна преценка на фактите, свързани с нарушението. В този смисъл са и постановените решения по гр.д.№ 1687/09г., по гр.д.№ 301/09г.по гр.д.№ 799/09г.н ІІІ г.о.,по гр.д.№ 826/09г., гр. д. № 1917/2010 г. на IV г. о. В практиката още се приема /и в този смисъл е едно от цитираните от касатора решения – № 137 от 2.10.10г.по гр.д.№ 20/09г.на ІV г.о./, че от значение за законосоъобразността на извършеното уволнение е и дали на работника и служителя е предоставена реална възможност да даде обяснения за нарушението,като това се преценя съобразно установените факти във всеки конкретен случай.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 316 от 3.01.13г. по в.гр.д. № 481 по описа за 2012г. на Старозагорски окръжен съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.