5
5
Определение по т. д. №3268/14 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 3268 /14 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 730
София, 12.10.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 3268 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 167/09.04.2014 г. по в. гр. д. № 269 /2014 г. на Русенски окръжен съд, с което е отменено решение № 2198/20.12.2013 г. по гр. д. № 5176/2013 г. на Русенски районен съд. Въззивният съд е отхвърлил предявения от [фирма] против В. В. Й. от [населено място] пряк менителничен иск за сумата 25 000 лв. по запис на заповед, издаден на 07.02.2010 г.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон.
В изложението към жалбата по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК по процесуалноправните въпроси : 1/ „При липса на твърдения за каузално правоотношение от ищеца – поемател и при твърдение от ответника издател за липса на каузално правооотношение между страните във връзка с издаден запис на заповед, следва ли ищецът-поемател да докаже наличие на каузално правоотношение?” 2/ „С оглед на разпределената доказателствена тежест от съда и при недоказани възражения от ответника за наличие на каузално правоотношение, по което да е погасено вземането, следва ли ищецът да докаже наличие на задължение по посоченото в евентуалност каузално правоотношение?” 3/ ”При извънсъдебни признания от ответника, обективирани в официален документ и приети като доказателство по делото за дължимост на сумата по записа на заповед, следва ли съдът да ги обсъди и да се мотивира, с оглед доказване на каузално правоотношение? 4/Може ли да се докаже наличие на каузално правоотношение при извършени от ответника извънсъдебни признания, обективирани в официален документ и приети като доказателство по делото за дължимост на сума по записа на заповед и посочване на точните обстоятелства във връзка с това задължение, като същите признания са потвърдени от свидетели, разпитани по делото?”.
Ответникът В. В. Й., в писмен отговор оспорва касационната жалба, и поддържа че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Съгласно действащата процесуална уредба на касационното производство като факултативно, достъпът до касационен контрол задължително предпоставя наличие на дадено от въззивния съд с обжалвания съдебен акт разрешение на специфичен и значим за изхода на конкретния правен спор материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от лимитативно посочените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания.
Следователно, касае се до такъв материалноправен или процесуалноправен въпрос, който следва не само да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, но и именно като такъв, да попада в някоя от изчерпателно изброените хипотези на чл. 280 ГПК.
С оглед на изложеното и предвид изричната норма на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в тежест на касатора е въведено задължението за формулирането на конкретния специфичен по всяко дело правен въпрос – т. е. водещата предпоставка за допускане на касационно обжалване. В конкретния случай, в изложението касаторът е поставил процесуалноправни въпроси, които най-общо се отнасят до разпределението на доказателствената тежест при прекия менителничен иск и за зачитане на направено извънсъдебно признание за дълга по записа на заповед, обективирано в писмен документ, съставен в рамките на наказателно производство срещу длъжника, като позоваването е на чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК, прилагайки съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК определение по чл. 288 ГПК и невлязло в сила решение на САС по в. гр. д. №3536/2013 г.
По отношение на първия поставен въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване, предвид формулиране на въпроса неточно и неотносимостта му към фактите по конкретното дело, тъй като ответникът по иска е въвел твърдения, че записът на заповед съставлява обезпечение по каузално правоотношение в писмения отговор на исковата молба /стр. 4/. Той е посочил, че е бил в трудовоправни отношения с ищцовото дружество, че това правоотношение е било прекратено, и че процесният запис на заповед е бил издаден във връзка с евентуалната му имуществена отговорност за липси. Позовал се е на приключило наказателно производство с влязла в сила оправдателна присъда, по което е бил признат за невинен по обвинение за присвояване на средства на дружеството и е поддържал, че не дължи на това основание по записа на заповед.
В тежест на ищеца е било да опровергае твърденията, като докаже, че задължението по каузалното правоотношение продължава да съществува предвид гражданското ни законодателство, независимо от резултата в наказателното производство. В тази връзка е и даденото разрешение в т. 17 на решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, свързано с доказване на релевантните факти в производството по оспорване дължимост по запис на заповед и въведено каузално правоотношение, тъй като записът на заповед изпълнява гаранционна функция по другия вид отношения.
Записът на заповед е ценна книга, материализираща права, като вземането по него произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа. След като в настоящата хипотеза е прието, че записът на заповед е редовен, при направено в рамките на инстанционното производство възражение от ответника за съществуване на вземане по каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовния запис на заповед, то тогава на изследване подлежи и въведеното каузално правоотношение, вкл. и връзката му със записа на заповед, защото би се разкрило основанието на поетото задължение и последиците биха били в посока погасяване на вземането по записа на заповед.
По изложените съображения и по втория процесуален въпрос не е доказано основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид цитираното решение по Тълкувателно дело № 4/2013г., имащо за предмет и преодоляване на противоречивата съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК, така също и основание по т. 2 на чл. 280 ГПК, с оглед отсъствие на данни за влизане в сила на цитираното решение на Софийски апелативен съд, което съдържа означение, че подлежи на касационно обжалване.
По втората група процесуалноправни въпроси, свързани с преценка на значението на извънсъдебно признание на длъжника, дадено от него в хода на наказателното производство, не е налице основната предпоставка за допускане на касационно обжалване. В мотивите на обжалвания съдебен акт не се обсъжда подобно признание на длъжника, съдържащо се, както се твърди, в изложението в ”официален документ”. Но дори и да беше преценяван този довод, въведен за първи път с отговора на въззивната жалба, тъй като признанието е обективирано в саморъчни обяснения на обвиняемия /длъжник в настоящото дело/, дадени в рамките на наказателното производство, които не са обективирани в „официален документ”, нито са обвързващи с оглед преценка в съдебното производство по конкретно гражданско дело.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 167/09.04.2014 г. по в. гр. д. № 269 /2014 г. на Русенски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: