6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№730
София, 17.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на втори декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Е. ЧАНАЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1205/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] /с предишно наименование [фирма]/, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], ет.6, ап.23, чрез процесуалния си пълномощник адвокат Л. П., срещу решение № 361 от 15.12.2014 г. по в.т.д. № 572/2014 г. на Апелативен съд – В., с което е потвърдено решение № 634 от 20.06.2014 г. по т.д. № 1177/2013 г. на Окръжен съд – Варна в обжалваната част – за уважаване на предявения от Надежда Н. М. евентуален иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за сумата 20 700 евро, представляваща заплатена сума по договор за строителство R5 № 49/01.07.2008 г.
В жалбата се поддържат касационни доводи за недопустимост на решението поради произнасяне по непредявен иск. Евентуално, касаторът поддържа доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Твърди, че въззивният съд произволно е формирал своето убеждение, без да прецени всички доказателства и доводи. Счита, че в нарушение на материалния закон процесният договор е приет за нищожен поради липса на индивидуализация на обекта, който е предмет на договора за строителство и на предварителния договор за покупко-продажба. Според касатора, след като предмет на договора е инвестиционна дейност под формата на капиталови вложения, необосновано решаващият въззивен състав е сложил знак за идентичност между предмета и обекта на правоотношението. По съображения, подробно изложени в жалбата, се иска обезсилване на въззивното решение, евентуално неговата отмяна, с присъждане на разноски по делото.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК освен доводите за недопустимост на въззивното решение, към които е относим и първия въпрос, са формулирани и следните въпроси: „1. Какво следва да е съдържанието на доклада по чл.146 ГПК; Следва ли да бъде дадена изрична правна квалификация от съда на предявения в условията на евентуалност иск; При направени във въззивната жалба оплаквания за нарушение на чл.146 ГПК, задължен ли е въззивният съд да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд нарушения, да извърши доклад по делото и да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти; 2. Чл.64 приложим ли е по договор с предмет инвестиционна дейност под формата на капиталови вложения, касаещи строителство на бъдеща вещ – жилищна сграда и придобиване впоследствие на недвижим имот в нея и ако този имот е определен единствено родово и с местонахождение – РБългария, област В., на 3 км от брега на морето, договорът нищожен ли е поради липса на годен предмет поради неопределеността му; 3. При наличие на договорки в договор за строителство, присъщи на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, следва ли при преценка действителността на договора за строителство, с оглед липсата или наличието на годен предмет, да се изхожда единствено и само от това спазен ли е чл.19 ал.1 и ал.2 ЗЗД и кои са в случая необходимите критерии за определеност на бъдещата вещ – недвижим имот, ако към момента на сключване на договора не е изготвена проектната/строителната документация и площообразуването на сградата, където ще се намира имота, в случая може ли да се приложи чл.64 ЗЗД и 4. При сделки с международен характер, с предмет инвестиционна дейност под формата на капиталови вложения от страна на група граждани на Руска Федерация в строителството на непроектирана жилищна сграда на територията на РБългария, с цел придобиване собствеността в бъдеще на самостоятелен обект в нея въз основа на допълнително бъдещо споразумение, индивидуализация по местонахождение на строеж– РБългария, област В., на 3 км от брега на морето, достатъчна ли е за да бъде направена преценка относно обстоятелството започнало ли е изпълнението, налице ли е забава и отпаднал ли е интереса от договора поради забавата.” По първата група въпроси се поддържа допълнителния селективен критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и на множество решения на ВКС, Гражданска и Търговска колегия, постановени по реда на чл.290 ГПК. По останалите въпроси се поддържа допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
По делото е постъпила и допълнителна молба с вх. № 12843/30.11.2015 г., в която са наведени допълнителни доводи и допълнителни основания за допускане на касационно обжалване, които не биха могли да се преценяват поради преклудиране.
Ответницата по жалбата – Надежда Н. М., гражданка на Руска Федерация, чрез процесуалния си пълномощник адвокат Р. Д., оспорва изцяло искането за допускане на касационно обжалване в становище по приложеното от касатора изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. По същество счита въззивното решение за процесуално допустимо и правилно, по съображения, подробно изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Въззивният съдебен състав на Апелативен съд – В. е отхвърлил като неоснователни оплакванията на търговското дружество за недопустимост на първоинстанционното решение в обжалваната част – по иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, поради произнасяне по непредявен иск. В тази насока са преценени извършените от първоинстанционния съда процесуални действия по отстраняване нередовността на исковата молба, изпълнението на указанията от страна на ищцата и направеното от последната уточнение на евентуалния иск, както и приетия за разглеждане евенуален иск за връщане на даденото поради нищожност на договора, на основание липса на цена и предмет. Съобразени са и извършените от първоинстанционния съд процесуални действия, свързани с проекта за доклад, обявен за окончателен в първото публично съдебно заседание.
За да се произнесе по същество по спорния предмет, решаващият състав, е приел за безспорно сключването на договор R5, № 49/01.07.2008 г., по силата на който ищцата, в качеството й на възложител се задължава да предаде на ответното дружество – изпълнител парични суми, а изпълнителят се е задължил да построи и прехвърли на ищцата жилищно помещение – апартамент с площ от 50 кв.м., като изборът на апартамент ще се извърши от възложителя по реда в списъка за използване квотата за строителство на жилища, а сградата ще бъде разположена на разстояние до 3 км от брега на морето, В. област. Уговореното насрещно задължение на възложителя е за заплащане на сумата 61 700 евро, на части, според уговорени в договора падежи, с краен срок за заплащане на пълната цена. – 10.07.2013 г. При зачитане на клаузите, касаещи определената цена на бъдещия имот, въззивният съд е отхвърлил твърдението за недействителност на договора поради непосочване на цена.
За основателно обаче е счетено твърдението за недействителност на процесния договор поради липса на предмет. Преценявайки цялостното съдържание на договора, а не само посоченият в т.1.1 предмет – „капитални вложения” въззивният съд е квалифицирал договора като такъв за строителство на недвижим имот /както е наименован/, както и предварителен договор за покупко-продажба на бъдеща вещ. Направен е извод, че съобразно договора за изработка и съобразно предварителния договор за покупко-продажба на бъдещата вещ, имотът следва да бъде индивидуализиран. С оглед конкретното съдържание на договора, е изразено становище за липса на годен предмет поради непосочване никакви индивидуализиращи признаци на имота, който ответното дружество е поело задължение да построи, съответно да прехвърли собствеността върху имота. Затова и безспорно установеното плащане, от страна на ищцата, на сумата от 20 700 евро, е прието за плащане без правно основание, с извод за основателност на иска по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане на тази сума.
Решаващият състав на Апелативен съд – В. не е възприел становището на дружеството – въззивник за приложимостта на чл.64 ЗЗД по съображения, основани на предмета на договора – недвижим имот и относимостта на посочената разпоредба само към родово определени вещи.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
От данните по делото и извършените от съда процесуални действия, относими към отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба и към съдържанието на доклада, съобразен с двукратно направените от ищцата уточнения на исковата молба, не би могъл да се изведе извод за вероятност въззивното решение да е недопустимо поради произнасяне по непредявен евентуален иск с правно основание чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД. Доводи за недопустимост на потвърденото първоинстанционно решение, с което е уважен този иск, са поддържани и във въззивната жалба и видно от мотивите към решението, предмет на касационната жалба, са изложени подробни съображения, при зачитане на всички съдопроизводствени действия на Варненски окръжен съд.
Като недоказан следва да се прецени основният селективен критерий по първата група процесуалноправни въпроси. Първият от въпросите е аргументиран с твърдения на касатора, относими към основанията за касиране по чл.281, т.2 и т.3 ГПК, по които ВКС не би могъл да се произнася в рамките на производството по селекция на касационните жалби, а само след евентуално допуснато касационно обжалване. В този смисъл е и тълкувателната практика на ОСГТК на ВКС в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г., където е направено и ясно разграничение между основанията по чл.280, ал.1 ГПК и общите основания за касиране. Останалите два въпроса, свързани с правната квалификация на исковете и съдържанието на доклада на първата инстанция, също са относими към правилността на обжалвания съдебен акт. Тези въпроси са изведени изцяло въз основа на твърдения на търговското дружество – ответник /сега касатор/, които не са възприети от въззивната инстанция предвид извършените в първоинстанционното производство процесуални действия от съда и от страните при очертаване предмета на делото.
Формулираните от касатора въпроси, свързани с приложимостта на чл.64 ЗЗД и с извода на въззивната инстанция за нищожност на процесния договор поради липса на годен предмет към момента на сключването му, са релевантни към поддържаните в жалбата касационни оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и за необоснованост на атакувания съдебен акт. по чл.281, т.3, предл. първо и трето ГПК. И. от решаващият състав извод за нищожност на процесния договор, съдържащ клаузи на договор за изработка и на предварителен договор за покупко-продажба на бъдещ недвижим имот, е на база извършена преценка на конкретното съдържание на договора, което е в рамките на правораздавателната компетентност на въззивната инстанция, като съд по съществото на спора. Правилността на тази преценка е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. От друга страна, не би могло да се приеме, че се иска тълкуване на конкретна материалноправна разпоредба, предвид начинът, по който са формулирани тези въпроси – на база на конкретни договорни клаузи, които съдът е счел за недостатъчни за индивидуализация на имота, предмет на договора за строителство и на предварителния договор.
Въпрос № 4 е относим към първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният главен иск за връщане на даденото от възложителя по извънсъдебно развален, на основание чл.87, ал.2 ЗЗД, договор, като с оглед констатацията на въззивния съд за влизане в сила на това решение, не е изразено становище по същество по този спор. Следователно и въпросът е неотносим към обективираната в решението правна воля на съда и не попада в общия селективен критерий по ал.1 на чл.280 ГПК.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 361 от 15.12.2014 г. по в.т.д. № 572/2014 г. на Апелативен съд – В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: