О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 730
[населено място], 05.07.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 640 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 23.12.2010г. постановено по гр.д. № 25/2007г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 08.06.2006г. на Софийски районен съд по гр.д. №9591/2005г. за уважаване на предявения от Х. Е. Г. против Е. Х. М. иск по чл. 108 ЗС за предаване владението върху апартамент № 11, на третия етаж в сградата на [улица] [населено място], застроен на 100 кв.м., заедно със зимник и 12/100 ид.ч. от общите части на сградата.
Касационната жалба е подадена от ответницата по иска Е. М., чрез пълномощниците й адв. Т. и Н.. Те намират решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се позовава на хипотезите на т.1 и 2 на чл. 280, ал.1 ГПК. На първо място сочи, че съдът е разрешил процесуалноправния въпрос за обсъждането на всички доказателства по делото и да изложи ясно и конкретно фактическите и правни съображения. На второ място навежда материалноправния въпрос за приложението на чл.79, ал.1 чл. 68 и чл. 69 ЗС, което според нея съдът е извършил в противоречие с посочени определения на Върховния касационен съд.
Ответникът Х. Е. Г. не е представил писмен отговор на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт при обжалваем интерес над посочения в чл. 280, ал.2 ГПК и е допустима.
Производството е по иск по чл. 108 ЗС предявен от Х. Г. против Е. М.. Ищецът основава собствеността си на наследство по завещание от А. Г., а наследодателката от своя страна е притежавала имота по силата на предварителен договор от 1939г. и делба, извършена същата година. Ответницата ползва имота от 1984г. и не се легитимира като носител на вещни права. Претендира придобиването на апартамента чрез давностно владение за периода 1984-1994г. Съдът, при преценка на събраните свидетелски показания, е счел, че се доказва обективната страна на владението, но не и субективния елемент – намерението за своене /анимуса/. Тя не е декларирала имота като свой и не е манифестирала по друг начин намерението си за своене. Съдът е приел, че владението й не е било явно, а установено по скрит начин от предишния владелец. Освен това ищецът не е престанал да свои апартамента и да прави опити да отстрани ответницата /сега касатор/ от имота.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Първият въпрос, поставен от касаторката, е по приложението на чл. 188 ГПК/отм./ и касае преценката на доказателствата, извършена от въззивния съд. Това не съставлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК съгласно тълкуването, дадено в Тълкувателно решение № 1/2009г. от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГКТК, т. 1. Правният въпрос трябва да е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и да е обусловил правните изводи на съда. Не е необходимо обаче той да е от значение за правилността на решението и за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд. Несъмнено, съдът е длъжен по силата на закона – чл. 188, ал.1 и 2 ГПК/отм./ и чл. 235, ал.2 ГПК да обсъди събраните доказателства, изтъкнатите от страните доводи и възражения, за да постанови обоснован съдебен акт. Неизпълнението на това задължение и допуснатите грешки при преценката на доказателствата съставляват нарушения на съдопроизводствените правила и са касационни основания за обжалване на решението съгласно чл. 281, т.3 ГПК, които обаче могат да бъдат проверявани само ако са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съобразно изложеното позоваването на ППВС № 1/ 1953г., което изисква съдът конкретно, ясно и точно да каже какво приема за установено относно фактическите положения и върху кои доказателства основава приетата фактическа обстановка, е несъстоятелно. В случая въззивният съд е изложил свои мотиви и е извършил преценка на събраните доказателства, а несъгласието на жалбоподателката с изводите на съда не може да послужи за достъп до касационен контрол.
Вторият въпрос, поставен в изложението, е по приложението на института на придобивната давност и се свежда по-конкретно до това дали трябва владелецът изрично да заяви пред собственика, че свои имота или е достатъчно да осъществи действия, които недвусмислено сочат, че счита имота за свой. За удостоверяване на противоречива практика по този въпрос са представени определения на Върховния касационен съд, постановени в производство по чл. 288 ГПК, с които се допуска или не се допуска касационно обжалване на решения, в които се разглеждат въпроси на придобивната давност. Определенията по чл. 288 ГПК обаче не са част от практиката на съдилищата, тъй като с тях не се разрешава правен спор, а се извършва селекция на касационните жалби по предвидени в закона критерии. Поради това те не могат да служат като основание за допускане на касационно обжалване. Тук следва да се посочи, че по приложението на чл. 69 и чл. 79 ЗС е създадена богата съдебна практика, включително и задължителна такава – решения по чл. 290 ГПК на Върховния касационен съд, като например: Решение № 559/2010 от 11.01.2011г. по гр.д. № 281/2010г. на ІІ г.о., Решение № 381 от 25.10.2010г. по гр.д. № 37/2010г. на ІІ г.о. и обжалваното решение е съобразено с тях.
В обобщение, не са налице посочените основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 23.12.2010г. постановено от Софийски градски съд, ІІ-а състав по гр.д. № 25/2007г. по касационната жалба на Е. Х. М. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: