О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 730
гр. София, 07.06.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1404 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 542/03.12.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 597/2012 г. на Врачанския окръжен съд. С него, като е потвърдено решение № 195/11.06.2012 г. по гр. дело № 70/2012 г. на Мездренския районен съд, са уважени предявени от Д. Р. Р. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ със заповед № 259/28.12.2011 г. на директора на ***-С. към дружеството-касатор; ищецът е възстановен на длъжността „техник-механик, ревизор вагони” във В.-М. при дружеството-касатор; и последното е осъдено да заплати на ищеца сумата 822.11 лв. – обезщетение за оставането му без работа през периода 29.12.2011 г. – 31.05.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 18.01.2012 г. до окончателното й изплащане; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски и държавна такса по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба – ищецът Д. Р. Р. не е подал отговор на жалбата в срока за това.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните три процесуалноправни въпроса: 1) когато не са оспорени протоколите за подбор, съдържащи оценяването на служителите, трябва ли работодателят да ангажира и други доказателства за пълно доказване на всички обстоятелства, касаещи подбора, включително и за поставените оценки; 2) при потвърждаване от свидетелите на изложените в протоколите за подбор обстоятелства, необходимо ли е ангажирането от работодателя и на други доказателства относно тези обстоятелства; и 3) следва ли съдът да приема за заинтересован свидетел, който е в трудово правоотношение с работодателя, както и когато трудовото правоотношение на свидетеля е прекратено на основание същото съкращение в щата, което е предмет на делото, а също и когато свидетелят води срещу работодателя искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. По отношение и на трите процесуалноправни въпроса жалбоподателят навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, като поддържа, че те са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, и конкретно – в противоречие с ТР № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС и с решение № 310/16.04.2010 г. по гр. дело № 333/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. Жалбоподателят сочи и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като в тази връзка поддържа единствено, че счита за необходимо „…да се има конкретизация в практиката на ВКС относно поставените въпроси, тъй като в тази насока не е налице яснота”, без да излага каквито и да било конкретни аргументи, изведените от него процесуалноправни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 от КТ – поради съкращаване на щата, е незаконосъобразно, поради това, че извършеният от ответника-работодател подбор е незаконосъобразен. За да достигне до този извод, въззивният съд подробно е обсъдил и анализирал събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Приел е, че извършването на подбора се оспорва от ищеца, предвид изложеното в исковата му молба и поведението на процесуалния му представител по делото, като е намерил за неоснователни оплакванията във въззивната жалба на ответника-работодател, че първоинстанционният съд бил елиминирал писмените доказателства за подбора, които не били оспорени от ищеца. В тази връзка окръжният съд е изложил съображения, че тези оплаквания почиват на неправилното разбиране, че оспорването на подбора означава оспорване истинността на обективиращите го документи по реда на чл. 193 от ГПК, както и че формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка и при оспорване, както на извършването на подбора, така и на всички останали въпроси, свързани с него (включване на всички необходими участници в него, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценките по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация на работника или служителя с оглед възложената работа), доказването му е допустимо с всички доказателствени средства, в който смисъл е задължителната практика на ВКС, като са посочени: ТР № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС и решение № 28/30.01.2012 г. по гр. дело № 461/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. Обсъждайки доказателствата по делото, окръжният съд е приел, че от длъжностните разписания, експертното заключение и две заповеди на работодателя се установява, че подборът е извършен между всички работници, заемащи съкращаваната длъжност във В.-М., от назначена от работодателя комисия, по предварително определени от него критерии. Приел е и че резултатът от подбора е обективиран в протоколи за подбор с приложения и в индивидуални оценъчни карти за всеки от участниците в подбора, от които се установява, че работниците са съпоставени и оценявани според критериите по чл. 329 от КТ – квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. От друга страна, въззивният съд е приел, че от доказателствата по делото не се установява обективно съответствие между притежаваните от ищеца качества и получените от него ниски оценки по критериите „ниво на изпълнение на възложената работа: качество, срочност и ефективност на изпълнение” и „притежавани професионални знания и умения”. При съвкупната преценка на протоколите за подбор и свидетелските показания по делото, въззивният съд е приел, че по отношение на ангажираните, както от ищеца, така и от ответника свидетели съществува предположение за евентуалната им заинтересованост от изхода на спора, като намиращи се в граждански спор или в трудово правоотношение с ответника. Предвид извършения преди това анализ на свидетелските показания, съдът е приел, че единственият участник в комисията по подбора (и служител при ответника), който е имал непосредствени впечатления от работата на служителите във В.-М. – свидетелят Б. – не е посочил в показанията си конкретни прояви от поведението на ищеца, които да са дали основание за извода, че той работи по-зле от оставените на работа работници; този свидетел е обосновал оценката на работата на ищеца със съображението: „така сме преценили, така сме дали”. Другият участник в комисията по подбора (също служител при ответника) – свидетелят Р. е посочил в показанията си, че няма преки впечатления от работата на ищеца, когото познава визуално. Въззивният съд е приел, че от друга страна по делото са налице данни за обективно несъответствие между преценката на комисията по подбора и реалните качества на ищеца – показанията на доведените от последния свидетели П. и И. (двамата – уволнени при същото съкращение на щата при ответното дружество, като вторият от тях е завел дело за отмяна на уволнението си), според които той е изпълнявал съвестно служебните си задължения. На следващо място, съдът е намерил, че по делото не са представени други доказателства, въз основа на които да се извърши проверка кой от включените в подбора работници как работи, поради което е невъзможно да се осъществи съдебен контрол върху оценката на работодателя за нивото на изпълнение на работата от участниците в подбора, като по делото са останали недоказани прилагането на законовите критерии и обективното съответствие на оценките по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и подготовка на ищеца с оглед възложената му работа, поради което осъщественият подбор е незаконосъобразен.
С така изложените мотиви към обжалваното решение, въззивният съд е разрешил въпросите, свързани с доказването по делото законосъобразността на извършения подбор, не в противоречие, а в съответствие с ТР № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС и с последващата го – уеднаквена с него, практика на ВКС по тези въпроси, формирана по реда на чл. 290 от ГПК. В нея се приема, че при оспорване от страна на ищеца извършването и законосъобразността на подбора, тежестта за доказване е за работодателя, и че при това доказване са допустими всички доказателствени средства: писмени доказателства – частни документи, съставени от страна на работодателя (заповеди, протоколи, оценъчни карти и др. подобни), свидетелски показания, експертни заключения, които съдът преценява по свое вътрешно убеждение – поотделно и в тяхната съвкупност. Такава преценка е извършена и в случая от въззивния съд.
С оглед конкретната формулировка на първите два процесуалноправни въпроса, изведени в случая от касатора, следва да се отбележи, че преценката за това какви доказателства да ангажира по делото, е на страната, а не на съда. В случая с исковата молба по делото ищецът е навел като довод за незаконосъобразност на уволнението си, че ответникът-работодател не е извършил подбор съобразно критериите по чл. 329 от КТ, с което са оспорени, както извършването, така и законосъобразността на подбора. Още с отговора на исковата молба, ответникът е намерил за необходимо да ангажира във връзка с подбора, както писмени доказателства, така и свидетелски показания и съдебно-счетоводна експертиза. Всички тези доказателства, както и посочените от ищеца, са събрани по делото и са обсъдени в мотивите към обжалваното решение, като при съвкупната им преценка въззивният съд е намерил за недоказана законосъобразността на извършения подбор, и конкретно – наличието на обективно съответствие между оценките, дадени на ищеца при извърването на подбора, и неговите действителни качества при изпълнение на възложената работа. Както вече беше посочено, тази преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства е извършена от въззивния съд в съответствие с приетото в практиката на ВКС. Следва да се отбележи и че в случая разпитаните свидетели не потвърждават оценките на ищеца, посочени в протокола за подбор и в индивидуалната му оценъчна карта, а вторият изведен от касатора правен въпрос изхожда от противоположна по съдържание постановка, поради което този правен въпрос е неотносим и без значение за изхода на делото.
Третият процесуалноправен въпрос, свързан с приложението на чл. 172 от ГПК, също е без значение за изхода на делото. Макар въззивният съд да е приел възможна заинтересованост на всички разпитани по делото свидетели, той не е намерил, че не следва да кредитира показанията на някой от тях, предвид тази заинтересованост. Напротив – показанията на всички свидетели са възприети като обективни, но е прието, че свидетелят Б., макар да е имал преки впечатления от работата на ищеца, не сочи конкретни обстоятелства, въз основа на които е формирана ниската му оценка; че свидетелят Р. не е имал преки впечатления от работата на ищеца; и че доведените от ищеца свидетели П. и И. сочат, че той е работел съвестно. Освен това, както беше посочено, решаващият извод на въззивния съд за незаконосъобразност на извършения подбор е формиран не само въз основа на свидетелските показания, а при извършената съвкупна преценка на всички писмени и гласни доказателства, събрани по делото във връзка с това спорно между страните обстоятелство.
По изложените съображения, в случая не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя общи и допълнителни основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 542/03.12.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 597/2012 г. на В. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.