О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 730
София, 09.12.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. закрито заседание на седми декември през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 508 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Нина-50-А“ООД срещу Решение № 138 от 20.10.2008 год. по гр.д. № 1097/2008 год. на Софийски апелативен съд с което е оставено в сила решението от 05.03.2008 год. по гр.д. № 1031/2008 год. на В. окръжен съд. С това решение, ВрОС е отхвърлил предявеният по реда и на основание чл.252 ГПК (отм) иск на „Нина-50-А“ООД за установяване съществуването на вземането на дружеството срещу М. К. С. за което вземане е бил издаден по реда на чл.237 б.“е“ ГПК (отм.) изпълнителен лист за сумата 20000 лв.
Въззивният съд е приел за недоказано твърдението на „Нина-50-А“ООД, че вземането на дружеството към С. е съществуващо и се основава на сключен между страните договор за заем по отношение на който менителничният ефект е имал обезпечителна функция.
Твърдението в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е, че е налице предпоставката по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК. Липсва формулировка на обуславящия правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК по който САС да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика – ТР № 2/2001 год. Позоваването всъщност е, че представените по делото доказателства не са били преценявали с оглед разделността на имуществото на физическото лице М. С. от това на ЕТ“Крус М 40 – М. С.
Становището на настоящия съдебен състав, че основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационен контрол не е налице, произтича от следното:
По издадения по реда на чл.237 б.“е“ ГПК (отм) изпълнителен лист в полза на „Нина-50-А“ООД е образувано изпълнително производство, което е спряно по реда на чл.250 ГПК (отм.) по възражението на М. С. за недължимост на сумите, поради това, че те са заплатени. Твърдението му е било, че записът на заповед обезпечава негово задължение в качеството му на ЕТ по търговска продажба. Представил е писмени доказателства за плащане на сумите по търговската продажба на „Нина-50-А“ООД. В преклузивния едномесечен срок дружеството е предявило настоящия иск.
Неправилно в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК доказателствата в производството по чл.250 ГПК се квалифицират като решаващи за исковото производство и оттук – обуславящото значение за погасителният ефект от плащането на ЕТ и на ФЛ. То се дължи на неправилното разбиране на характеристиката на производството по чл.252 ГПК (отм.). Спирането на изпълнителното производство, поражда наличието на правен интерес у взискателите за провеждането на положителен установителен иск по реда на чл.252 ГПК. Интересът от провеждането на този иск е за установяване със СПН на твърдяните материалноправните предпоставки (в конкретния случай чл.240 ал.1 ЗЗД), обусловили вече съществуващия изпълнителен титул, реализиран по облекчения ред на чл.237 ГПК. Поради това, правилно САС е преценил, че релевантно за основателността или неоснователността на иска е доказване наличието на договор за заем (каквото е ищцовото твърдение), че сумата по менителничният ефект е дадена по това именно каузално правоотношение и че заемното задължение не е погасено. Към този въпрос нито ТР № 2/2001 год. на ОСГК на ВКС има отношение, нито изводът на САС се основава на посочените писмени доказателства. Дори да би се приело, че преценката на въззивния съд на фактите е неправилна, това би довело (евентуално) до основание за касиране на въззивния акт, но не и за допускане на факултативния касационен контрол.
Поради изложените съображения, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 138 от 20.10.2008 год. по гр.д. № 1097/2008 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.