О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 730
София 20.11.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 21.10.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
т. дело № 567/2009 година и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281 т. 1 и т. 3 ГПК, А. А. Н. от гр. С., ж. к. “К”, бл. 208, вх. “и”, ап. 6, е подал касационна жалба против решението от 09.03.2009 год. постановено по гр. д. № 1095/2008 год. на Софийския градски съд.
В жалбата се излагат съображения, че въззивното решение е немотивирано и необосновано, като не ставало ясно защо е прието, че с полагане на подписа си върху алонжа прикрепен към временното удостоверие, въззивникът /ответник по иска/ е прехвърлил временното удостоверение, докато предмет на процесното джиро е прехвърляне на 300 броя поименни акции, което е различно от временното удостоверение, и поради което разпоредбата на чл. 187 ал. ІІІ ТЗ на която се е позовал въззивният съд е неприложима в случая.
Неправилно СГС се е позовал и на решение № 1067/07.01.2008 год. по т. дело № 638/2007 год. на ВКС ІІ т. о., тъй като по това дело е налице джиро с обективирана воля за прехвърляне на временно удостоверение, а не за прехвърляне на акции както е в процесния случай, тоест различават се фактическите състави на двата спора, а оттам и предметите по делата.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1 и т. 2 от ГПК, като се представят копия от решение № 134/09.03.2004 год. по гр. д. № 882/2003 год. на Върховния касационен съд, и решение от 25.01.2007 год. по гр. д. № 12522/2006 год. на Софийския районен съд, 72 състав.
Ответникът по касация – И. Л. А., от гр. С., ул. “. № 73, бл. 3, ет. 1, ап. 3, чрез пълномощника си а. Р, е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК, като заявява становище, че не следва да се допуска въззивното решение до касационно обжалване, тъй като то не е постановено в противоречие с посочените от касатора решения.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел за установено, че съгласно разписка от 26.08.2003 год., подписана от ответника И, той е получил от ищеца А. Н. сумата 9 000,00 лева за закупуване от последния на 300 броя акции на “Г” АД. Съгласно представения към временното удостоверение алонж от 06.01.2004 год., ответникът в качеството си на джирант прехвърля на ищеца като джиратар 300 броя поименни акции с обща номинална стойност 9 000,00 лв.
Въззивният съд приема, че временното удостоверение е ценна книга, но то не е акция и, че същото не може да се прехвърля чрез джиро преди възникване на дружеството. В случая обаче може да бъде прехвърляно, тъй като дружеството е възникнало, и следователно с джиросване на временното удостоверение джиратарят придобива правото да получи съответен брой акции от капитала на дружеството при предявяването му. Прието е още, че поименните акции могат да бъдат прехвърляни едва след тяхното издаване, а в процесния случай е безспорно установено, че дружество “Г” АД не е издавало акции. Въззивният съд счита, че от представеното по делото джиро се установявало, че материализираната воля на джиранта е за прехвърляне на поименни акции, но счита, че с полагане на подписа си върху алонжа, прикрепен към временното удостоверение, ответникът е прехвърлил само временното удостоверение и то е валидно като извършено в съответствие с императивните разпоредби на ТЗ, относно прехвърлителния способ на поименните акции и в съответствие с приравняването на временното удостоверение по правни последици на поименните ценни книги /чл. 187 ал. ІІІ ТЗ/, като в този смисъл въззивният съд се е позовал и на практика на ВКС – цитирано е решение № 1067/07.01.2008 год. по т. дело № 638/2007 год. на ВКС ІІ т. о.
Съгласно чл. 280 ал. І ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решаван противоречиво от съдилищата, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
ВКС ІІ т. о. приема, че в процесния случай въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, касаещ прехвърлянето на поименни акции чрез джиро въз основа на временно удостоверение издадено от акционерното дружество, но счита, че само този факт не е достатъчен за да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Необходимо е въззивното решение да е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, или въпросът по който се е произнесъл съдът да е решаван противоречиво от съдилищата – чл. 280 ал. І т. 1 и т. 2 ГПК, в какъвто смисъл за твърденията на касатора, а в случая тези основания не са налице.
С решение № 134/09.03.2004 год. по гр. д. № 882/2003 год. Върховният касационен съд приема, че поименните акции записани с временните удостоверения могат да се прехвърлят едва след издаването им, а с обжалваното решение въззивният съд е приел същото, тоест не е налице прието нещо което да е различно от соченото решение на ВКС.
Що се отнася до решение от 25.01.2007 год. по гр. д. № 12522/2006 год. на Софийския районен съд, 72 състав, същото е неотносимо към спора по който се е произнесъл въззивният съд, защото макар и да е между същите страни то е постановено по спор с различно основание /чл. 29 ал. І от ЗЗД/ и различно искане.
Предвид изложеното не е налице приложното поле на чл. 280 ал. І т. 1 и т. 2 ГПК, и поради това въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване.
Водим от горното, ВКС ІІ търг. отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 09.03.2009 год. постановено по гр. д. № 1095/2008 год. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: