4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 731
София, 18.11.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 3261/2014
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 571 от 18.08.2014 г. по ч. в. т. д. № 477/2014 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 2167 от 03.06.2014 г. по т. д. № 2856/2012 г. на Варненски окръжен съд. С първоинстанционния акт е оставена без уважение молбата на посоченото дружество по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на срока за обжалване на постановеното по делото решение № 199 от 27.02.2014 г. и е върната подадената от него въззивна жалба вх. № 8877 от 24.05.2014 г.
Частният касатор моли за отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно и необосновано. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че пропускането на срока за подаване на въззивна жалба не се дължи на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК. Подробно аргументира становището си, че такива обстоятелства, неправилно преценени от решаващия състав, представляват: приемането от първоначалния процесуален представител на съобщението за изготвеното решение; неуведомяването на представляваната страна-доверител за течащия срок за обжалване; несъгласието й с това процесуално бездействие и възникналите бюрократични затруднения в Търговско отделение на Варненски окръжен съд в последния момент за възможността за запознаване на новоназначения процесуален представител с материалите по делото.
Като значим за допускането на касационното обжалване, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, е заявен въпросът: „Връчването чрез адвокат трябва ли да бъде потвърдено от страната, за да е налице редовно такова и при направено възражение от страна на доверителя за ненавременно уведомяване и в тази връзка обстоятелства по реда на чл. 64, ал. 2 ГПК за пропуснат срок, ще се счете ли връчването за редовно”.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е отказано възстановяване на срока за обжалване на решение № 199 от 27.02.2014 г. по т. д. № 2856/2012 г. на Варненски окръжен съд, въззивният съд е приел, че от представените по делото доказателства не се установява наличието на предпоставките по чл. 64, ал. 2 ГПК. В тази връзка е отчетен фактът, че към датата на връчването на съобщението за постановеното от Варненски окръжен съд решение – 04.03.2014 г. – по делото не са били налице данни получилият същото процесуален пълномощник на [фирма] адвокат Г. А. да се е отказал от пълномощията си, нито страната да е оттеглила дадените му такива. Поради това, решаващият състав е приел, че за съда не е съществувало задължение да изпрати ново съобщение до самата страна, след като на 10.03.2014 г. първоначалният й пълномощник го е уведомил за полученото на 28.02.2014 г., но узнато от него на 04.03.2014 г., писмо за оттегляне на пълномощията му. Като ненамиращо опора в закона е преценено и твърдението на частния жалбоподател, че връчването на книжа и съобщения чрез адвокат следва да бъде потвърдено от страната.
Освен това, според въззивния съд, след като страната още на 28.02.2014 г. е оттеглила пълномощното от ангажирания от нея адвокат Г. А., в нейна тежест е било да организира защитата си по делото, за което до изтичането на срока за подаване на въззивна жалба – 18.03.2014 г. е разполагала с достатъчно време. Този извод е направен и с оглед факта, че от представеното по делото пълномощно в полза на адвокат К. – процесуален представител на [фирма] – се установява, че същата е упълномощена още на 04.03.2014 г., а първото процесуално действие е предприето от нея едва на 14.03.2014г. (петък), на която дата тя е подала молба до съда за снабдяване с копие от цялото дело.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставеният от частния касатор въпрос не може да бъде определен като обуславящ изхода по конкретното дело по смисъла на разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Видно от мотивите на обжалвания акт, изводът за отсъствие на предпоставките по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на пропуснатия срок е аргументиран не само с обстоятелството, че полученото от първоначалния процесуален пълномощник на страната съобщение за постановеното по делото решение е редовно и поражда за нея правни последици, но и с преценката, че същата е разполагала с достатъчно възможност своевременно да организира защитата си и че такава възможност е съществувала и за упълномощения от нея друг адвокат, доколкото упълномощаването му е от 04.03.2014 г., а срокът за подаване на въззивна жалба изтича на 18.03.2014 г. Следователно, въпросът за редовността на връчването на съобщението с оглед изискванията на чл. 39, ал. 1 ГПК не е единствено обуславящ изхода на правния спор. Отделно от това, съществуващата обилна съдебна практика по приложението на посочената норма, в която никога не е застъпвано становище, че връчването чрез адвокат следва да е потвърдено от самата страна, изключва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване на поддържаното от частния касатор основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Що се отнася до втората част на поставения въпрос, отговорът на същия е предпоставен от извършената от въззивния съд преценка за това, дали твърдяните от страната обстоятелства представляват „особени непредвидени обстоятелства” по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК. Правилността на тази преценка, обаче, не може да бъде проверявана в рамките на производството по допускане на касационния контрол.
С оглед всички изложени съображения, настоящият състав счита, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 571 от 18.08.2014 г. по ч. в. т. д. № 477/2014 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: