4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 731
София,17.12.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2867/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 319 от 21.02.2014 г., постановено по в. т. д. № 940/2013 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е отменено решение от 08.10.2012 г. по т. д. № 89/2011 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е спряно производството по несъстоятелност на [фирма] на основание чл.632, ал.5 във вр. с ал.1 ТЗ, и делото е върнато на Кюстендилски окръжен съд за продължаване на производството по несъстоятелност.
В касационната жалба се поддържа, че въззивният съд е постановил неправилно решение като е приел, че по делото няма данни и доказателства за размера на вземането на кредитора и за пазарната цена на ипотекирания имот, който би могъл да служи не само за удовлетворяване на вземането, но и за осигуряване на необходимите разноски за провеждане на производството по несъстоятелност. Навеждат се доводи, че въззивният съд не е взел предвид установените от съда по несъстоятелност обстоятелства, че длъжникът не притежава налично имущество, достатъчно за покриване на началните разноски по несъстоятелността, и че кредиторът не е внесъл необходимата за покриване на разноските парична сума, с което са осъществени предпоставките на чл.632, ал.5 във вр. с ал.1 ТЗ за спиране на производството по несъстоятелност.
Допускането на касационно обжалване се поддържа бланкетно на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на следните въпроси : 1. При отказ от предплащане на разноски от кредитора на несъстоятелността наличието единствено на ипотекирано имущество на длъжника, за който е открито производство по несъстоятелност, основание ли е за продължаване на производството, вместо постановяване на решение по чл.632, ал.5 във вр. с ал.1 ТЗ; 2. Ако е основание за продължаване на производството, какъв би бил способът за осребряване на това имущество в частта, надхвърляща обезпечените вземания, ако има такива, за предплащане разноските по несъстоятелността.
Ответникът по касация „Р. (България)” ЕАД – [населено място], изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване поради липсата на надлежно обосновани основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок за обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени решението на Кюстендилски окръжен съд, с което е спряно производството по несъстоятелност на [фирма] на основание чл.632, ал.5 във вр. с ал.1 ТЗ, и да върне делото на съда по несъстоятелност за продължаване на производството, Софийски апелативен съд е приел, че решението е постановено при отсъствие на предпоставките на чл.632, ал.5 във вр. с ал.1 ТЗ. Изводът за липса на предпоставките за спиране на производството по несъстоятелност е мотивиран със съображения, че при налични доказателства за притежаван от длъжника [фирма] недвижим имот съдът по несъстоятелност не е изпълнил задължението си по чл.621, ал.1 ТЗ да изследва служебно обстоятелството дали продажната цена на имота би могла да осигури необходимите разноски за провеждане на втората фаза на производството по несъстоятелност. Въззивният съд е изразил становище, че съществуващата ипотека върху имота в полза на „Р. (България)” ЕАД не дерогира възможността за неговото осребряване с цел осигуряване на разноските за несъстоятелността в случай, че продажната цена надвишава размера на обезпеченото с ипотека вземане, заедно с натрупаната лихва.
Като самостоятелно основание за отмяна на решението е преценено и това, че съдът по несъстоятелност е спрял производството по несъстоятелност в хипотезата на чл.632, ал.5 във вр. с ал.1 ТЗ, без да е обявил длъжника в несъстоятелност и да е прекратил дейността на предприятието му, в съответствие с императивната разпоредба на чл.632, ал.1 ТЗ. Въззивният съд е посочил, че спирането на производството по несъстоятелност при липса на разноски е законово уредена последица от обявяването на длъжника в несъстоятелност и с оглед задължителните реквизити на решението по чл.632, ал.1 ТЗ не може да бъде постановено самостоятелно, ако длъжникът не е обявен в несъстоятелност.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Съгласно чл.280, ал.1 ГПК, касационното обжалване се допуска, когато с въззивното решение е разрешен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос /въпроси/ от значение за изхода на делото, по отношение на който са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, от значение за изхода на делото е този правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В т.1 от съобразителната част към тълкувателното решение е разяснено, че нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК въпросите, които са от значение за правилността на обжалваното въззивно решение. Правилността на решението подлежи на проверка само по реда на чл.290 ГПК в случай на допуснато касационно обжалване и не е предмет на производството по чл.288 ГПК, в което касационните жалби се селектират в зависимост от специфичните за достъпа до касация основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
Първият въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, с който касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване, е от значение за формиране на извода на въззивния съд за отсъствие на предпоставките на чл.632, ал.5 във вр. с ал.1 ТЗ за спиране на производството по несъстоятелност. Независимо от това касационно обжалване по повод на този въпрос не може да се допусне, тъй като изходът на делото не е обусловен само от неговия отговор, а и от друг решаващ извод на съда – че спирането на производството по несъстоятелност е постановено без длъжникът да е обявен в несъстоятелност, каквото е изискването на чл.632, ал.1 ТЗ. К. не е формулирал правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК във връзка с така направения самостоятелен извод, с оглед на което дори да се допусне касационно обжалване по въведения с изложението въпрос – дали при отказ на кредиторите да предплатят разноските наличието на единствено ипотекирано имущество на длъжника е основание за продължаване на производството по несъстоятелност, вместо за спиране на същото, няма да се стигне до промяна в резултата от въззивното производство.
Вторият въпрос в изложението – какъв би бил способът за осребяряване на частта от недвижимия имот на длъжника, надхвърляща обезпеченото с ипотека вземане на кредитора, с цел набавяне на разноските за производството по несъстоятелност, не попада в приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е обсъждал този въпрос и поради това не може да се приеме, че разрешаването му е обусловило изхода на делото в смисъла, изяснен с Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Касационно обжалване на въззивното решение не може да се допусне и поради това, че касаторът се е позовал на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, но не е посочил нито един съдебен акт с характер на задължителна съдебна практика, на която въззивното решение да противоречи, и не е изложил съображения в какво се изразява значението на формулираните в изложението въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Бланкетното позоваване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК не създава за касационната инстанция задължение за произнасяне, което е достатъчно за недопускане на касационното обжалване.
По изложените съображения решението по в. т. д. № 940/2013 г. на Софийски апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК и на основание чл.78, ал.8 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв., изчислено съобразно чл.9, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения /редакция ДВ бр.28/2014 г./.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 319 от 21.02.2014 г., постановено по в. т. д. № 940/2013 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], да заплати на „Р. (България)” ЕАД с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица] – 20, сумата 500 лв. /петстотин лв./ – юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :