О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№731
София, 17.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдията Татяна Върбанова
ч. т. дело № 3392/2015 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. И. А., [населено място], чрез процесуалния си пълномощник адвокат А. Т., срещу определение № 1013 от 14.04.2015 г. по ч. гр. д. № 1325/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на определение от 19.03.2015 г. по ч. гр. д. № 3679/2015 г. на Софийски градски съд, е допуснато обезпечение на бъдещ иск на [фирма], предявим срещу Г. И. А., чрез налагане на запор на посочените в определението банкови сметки на лицето, до размер на сумата 500 000 лв., представляваща частична главница от обща сума в размер на 1 500 000 лв. по запис на заповед, издаден от [фирма].
В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на атакувания въззивен съдебен акт, като се твърди, че обезпечението е допуснато в нарушение на разпоредбата на чл. 391, ал. 1 ГПК, тъй като не са представени убедителни писмени доказателства, обосноваващи допустимостта и евентуалната основателност на бъдещия иск, както и при отсъствие на доказана от ищеца по бъдещия иск обезпечителна нужда. Жалбоподателят се позовава и на нарушение на чл. 392, ал. 2 ГПК, тъй като обезпечението е допуснато без определяне на парична гаранция, което би затруднило реализирането на евентуалната му защита по реда на чл. 403 ГПК. Иска се отмяна на обжалваното определение и отхвърляне на молбата за обезпечение на бъдещ иск.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с наличието на всички основания по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК, а като значими за изхода на делото са формулирани следните въпроси: 1. „Когато бъдещият иск е подкрепен с писмени доказателства, от които обаче е видно, че искът не е допустим и/или вероятно основателен, допустимо ли е съдът да допусне обезпечение на този иск при условията на чл. 391, ал. 1, т. 2 ТПК срещу гаранция от молителя или в този случай следва да отхвърли молбата за обезпечение?; 2. „В случай, че не са налице убедителни писмени доказателства за вероятна основателност на иска, съдът следва ли да допусне исканото обезпечение на иска само и единствено след представяне на гаранция от молителя по чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК? и 3. „Налице ли е обезпечителна нужда по смисъла на чл. 391 ГПК, ако молителят /кредиторът/ разполага с други значителни обезпечения от основния длъжник. По първия правен въпрос се поддържа, че обжалваният съдебен акт противоречи на ТР № 6/14.03.2014 г. на ОСГТК на ВКС; По въпрос № 2 освен на това тълкувателно решение, частният жалбоподател се позовава на постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение по ч.т.д. № 428/2015 г., ІІ т.о. на ВКС, както и на практика, обективирана в следните въззивни определения: Определение № 152 от 24.03.2015 г. на АС – Пловдив по в. ч. т. д. № 187/2015 г.; Определение № 847 от 26.03.2015 г. на АС – София по в. гр. д. № 1156/2015 год. По последния въпрос се поддържа т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място], чрез процесуалния си пълномощник адвокат П. П., счита жалбата за неоснователна. Съображения са изложени в подаден по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 396, ал. 2 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени изцяло определението на Софийски градски съд и да допусне обезпечение на бъдещи искове в полза на [фирма], предявими срещу Г. А., чрез налагане на запор върху банкови сметки на ответника, Софийски апелативен съд е приел, че бъдещите искове са допустими и в обезпечителното производство са представени убедителни писмени доказателства за съществуване на претендираните с бъдещия иск парични вземания: в размер на сумата от 500 000 лв., представляваща част от вземане за сума общо в размер на 1 500 000 лв. по запис на заповед, издаден от [фирма] и авалиран от Г. А., ведно със законната лихва върху главницата. След преценка на представените от молителя писмени доказателства, относими към редовността на менителничния документ и данните за дължимост на сумата по авалирания от А. запис на заповед, е направен извод за вероятна основателност на обезпечавания иск по смисъла на чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК. Като е съобразил размера на търсените с бъдещите искове вземания /главница и лихви/ въззивният съд е счел за съществуваща и другата предвидена в чл. 391, ал. 1 ГПК предпоставка за допускане на обезпечение – обезпечителна нужда.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не отговорят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационно обжалване. Въззивният съд е допуснал обезпечението, след като е преценил, че бъдещите искове са подкрепени с убедителни писмени доказателства, достатъчни да обосноват вероятната им основателност, т. е. съществуването на търсените парични вземания /главница и лихва/. Правилността на преценката на въззивния съд на представените в обезпечителното производство писмени доказателства и доколко те са достатъчни за доказване на провопораждащия претендираното право факт и съответно за вероятната основателност на бъдещия частичен иск за главница в размер на 500 000 лв., ведно със законната лихва, не подлежат на обсъждане на рамките на производството по селекция на жалбите. Именно в резултат на тази преценка е изведен извод за наличие на всички предпоставки за допускане на исканото обезпечение в хипотезата на чл.391, ал.1, т.1 ГПК, чрез налагане на посочените от молителя обезпечителни мерки. Неопределянето от страна на въззивния съд на гаранция, която да се представи/внесе от молителя е по преценка на съда, с оглед на конкретните данни и обезпечителната нужда.
Независимо от недоказаността на основния селективен критерий, в случая не са налице и поддържаните от частния касатор допълнителни предпоставки за достъп до касация. Твърдението за допуснато от въззивния съд отклонение от Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС е необосновано, тъй като в тълкувателния акт липсва произнасяне по поставените в изложението въпроси. От друга страна, по приложението на разпоредбата на чл.391, ал.1 ГПК, е налице непротиворечива практика на ВКС, надлежно публикувана – например, определение № 746/30.09.2011 г. по ч. т. д. № 601/2011 г. на ВКС, II т. о., определение № 15/14.01.2013 г. по ч. т. д. № 434/2012 г. на ВКС, II т. о. и др., в която е възприето становище, че преценката на съда относно предпоставките за допускане на обезпечение е винаги конкретна и е обусловена от специфичните за всяко дело факти и доказателства; с оглед на конкретните факти и доказателства по делото съдът разполага с правомощие да прецени дали е налице обезпечителна нужда за ищеца по смисъла на чл. 391, ал. 1 ГПК и дали представените в обезпечителното производство писмени доказателства подкрепят вероятната основателност на обезпечавания иск / чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК/ или е необходимо ищецът да представи гаранция в определен размер / чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК/, за да обоснове основателността на исковата си претенция. Обжалваното определение е съобразено с така установената практика и няма основание да бъде допускано до касационно обжалване.
Наличието на практика на ВКС, попадаща в обхвата на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, която се споделя от настоящия съдебен състав, изключва приложението на останалите поддържани от частния касатор допълнителни предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1013 от 14.04.2015 г. по ч. гр. д. № 1325/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: