О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 731
София, 13.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 2868/2019 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от П. С. Д. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 2936 от 05.09.2019 г. по в.ч.гр.д. № 4075/2019 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, тринадесети състав, с което е потвърдено разпореждане № 23286 от 17.07.2019 г. по гр.д. № 2243/2019 г. на Софийски градски съд, I-14 състав за оставяне без уважение молбата на П. Д. за освобождаване от държавни такси и разноски по делото.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на определението, с искане за неговото касиране. Изразява се несъгласие със становището на въззивния съд за липса на предпоставки за освобождаване от държавна такса, като се поддържа, че то е основано на неточно отразени обстоятелства. Сочи се, че декларираното жилище не съставлява офис, а това е семейно жилище, в което живеят съпругът й и детето й от брака и съответно, няма доходи от него. Независимо от липсата на оспорване, че частната касаторка е съдружник и управител на „Делта Сървисиз“ ООД, се твърди, че не получава дивиденти, нито възнаграждения, а дружествените й дялове са запорирани. Счита, че отказът на съда за освобождаване от огромния размер дължима ДТ означава недопускане на правосъдие спрямо очевидна злоупотреба с право от страна на ответното дружество.
В инкорпорираното в жалбата искане за допускане на касационно обжалване, както и в допълнително постъпило изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, са формулирани следните въпроси: 1. Критерият за освобождаване от ДТ формален ли е или трябва обективно да се разгледа икономическото състояние на ищеца в реалност, като пряка обективна възможност да има налични средства да заплати ДТ, без да се лиши от храна, здраве, ток, отопление и телефон и 2. При иск за злоупотреба с право, водещо до икономически фалит на ищеца, отказът за освобождаване от ДТ не е ли вид отказ от правосъдие по икономически причини, насърчаващо злоупотребата с права, а по този начин нарушаващо принципа на справедливост в гражданския оборот. Твърди се, че тези въпроси имат пряко значение за изхода на делото и са относими към точното прилагане на закона и развитието на правото. Налице е и бланкетно позоваване на очевидна неправилност на атакувания съдебен акт.
Ответникът по частната касационна жалба „“Финанс Лизинг“ ЕАД не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок.
За да постанови атакуваното определение, с което е потвърден отказът на първата инстанция за освобождаване на ищцата П. Д. от държавна такса по предявените и конкретизирани осъдителни искове: за заплащане на обезщетение за претърпени загуби в размер на 150 000 лв., за пропуснати ползи – 50 000 лв. и 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и по предявените установителни искове за недължимост на суми по договор за лизинг № BL М010- 2008 в размер на 188 758.17 лв. и 37 751.64 лв., съдебният състав на Апелативен съд – София е съобразил наличните данни в представената от ищцата декларация: притежание на апартамент офис на [улица], доходи от заплата в общ размер 533 лв., притежание на дялове в търговско дружество на стойност 49 400 лв., липса на здравословни проблеми.
Въззивният съдебен състав е счел за неоснователни доводите на ищцата във връзка с наложения запор върху дяловете й в търговско дружество, т.к. това не я лишава от правото й на собственост, нито от правото за извършване на търговска дейност и получаване на дивиденти. Не са възприети и доводите в депозираната чрез адв.Д. частна въззивна жалба – за влошено здравословно състояние на ищцата, поради тяхното несъответствие с подадена пред СГС декларация във връзка с искане по чл.83, ал.2 ГПК.
Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакувания процесуален съдебен акт.
Формулираните от частната касаторка въпроси не удовлетворяват общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросите са основани на оплакванията в жалбата за неправилност на въззивното определение, както и на въведените с исковата молба твърдения, че е налице злоупотреба с право от страна на ответното лизингово дружество. Затова и произнасянето по въпросите предпоставя извършване на проверка за правилност на определението, която не би могла да се реализира в селективната фаза на касационното производство. От друга страна, в атакувания съдебен акт не са формирани изводи за това, какъв е критерият за освобождаване от ДТ, нито дължимостта на държавната такса е основана на твърдяните в исковата молба обстоятелства.
Независимо от неустановяване на основната предпоставка за достъп до касация, следва да се отрази, че и бланкетно поддържаната допълнителна предпоставка не е налице, тъй като по приложението на чл.83, ал.2 ГПК е създадена непротиворечива съдебна практика, като преценката за общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства, съпоставени с цената на исковете, е винаги конкретна.
Касационно обжалване не би могло да се допусне и на бланкетно поддържаното самостоятелно основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, предвид липсата на данни за явна необоснованост на въззивното определение поради грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито за приложен несъществуващ /отменен или изменен закон/.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2936 от 05.09.2019 г. по в.ч.гр.д. № 4075/2019 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, тринадесети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: