2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 731
София, 09.10.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията ТОМОВ
ч. гр. дело № 5256/2014 г. и за да се произнесе ,взе предвид следното .
Производството е по реда на чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. В. М. , пълномощник на В. Ц. С. срещу постановено по реда на чл. 248 ал.1 ГПК решение , по същество определение №422 от 25.07.2014г по в. гр.д № 385/2014г на Русенски окръжен съд , с което на адв. М. е отказано присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и представителство на страна във въззивното производство на основание чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата. Молбата за изменение на решение №379 от 10.07.2014г на Русенски окръжен съд с присъждане на възнаграждение съгласно Наредба № 1 от 09.07. 2004г на Висш АС в минимален размер на 460 ,80 лева съобразно отхвърлената част от иска е оставена без уважение със съображението ,че към въззивната жалба на страната , изготвена от адв. М. , не е бил представен договор за правна помощ и адвокатът не се е явила пред съда в съдебно заседание .
В частната жалба се поддържа,че постановеното определение е неправилно,тъй като основанието е посочено и изрично декларирано от страната и безплатна адвокатска помощ е била оказана при изготвяне на въззивната жалба и писмената защита по делото .Не се касае за разноски , които се включат в списъка по чл. 80 ГПК , а за право , което има адвокатът , сътветно упражнено с молбата до съда .
Ответницата по частната жалба Д. И. У. е заявил писмен отговор , с който оспорва доводите по частната жалба.Оспорва ,че представляваната от адв.М. страна е в затруднено материално положение ,декларацията й по делото е невярна.Отделно от това , претендираното възнаграждение не е в минималния размер при неявяване в съдебно заседание
Съдът, след като обсъди направените оплаквания и прецени обстоятелствата по делото, намира частната жалба за допустима, разгледана по същество , същата е основателна.
Неправилно въззивният съд е приел за неустановено основанието на чл. 36 ал.1 т.2 ЗА поради обстоятелството ,че при изготвянето на въззивната жалба , съответно при депозирането на писмена защита по същество не е представен сключен в писмена форма договор за правна помощ между адв.М. и страната по делото ,а само декларация на последната ,че адвокатът я представлява безплатно поради затруднено материално състояние съгласно приложеното пълномщно, в обема на което е осъществена адвокатска защита. При договорът за правна помощ писмената форма не е такава за действителност , нито липсата на писмен договор между адвокат и клиент препятства упражняване на правото по чл. 36 ал.2 от ЗА чрез искане до съда , ако безплатна правна помощ е осъществена по делото и заедно с искането по чл. 36 ал.2 ЗА това обстоятелство е заявено от адвоката и от страната с посочване на някое от основанията по ал.1 на същия текст. Посочените основания адвокатът с право на възнаграждение за безплатна правна помощ следва да заяви, а не собствено да доказва пред съда. При това не се касае за разноски , задължително обемани от списъка по чл. 80 ГПК, какъвто е представен без определяемото от съда възнаграждение да е включено в него. Изводът за осъществена правна помощ следва да се направи от данните по делото с оглед на нейния обем , а изводът ,че тя е била безплатна може да се направи и от декларацията на представлявания.
Този положителен извод е следвало да направи Русенски окръжен съд в случая и да приложи чл.36 ал.2 ЗА. Осъдената за разноски насрещна страна не може да оспорва правото на адвоката да получи възнаграждение съгласно чл. 78 ГПК за нейна сметка по съображения , че в действителност материалното състояние на безплатно представлявания не е затруднено. В случая следва да бъде присъдено минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по въззивно дело съгласно наредбата , към която текстът на закона препраща, но не и същото да се диференцира според това дали адвокатът е регистриран по ЗДДС, или не.Няма законово основание с наредба Висш адвокатски съвет да възлага на съдилищата да начисляват този данък. Делото е с определен оценяем материалнен интерес и съобразно отхвърлената част от иска, до размера на сумата 2200 лева , насрешната страна по смисъла на чл. 26 ал.2 ЗА следва да бъде осъдена за заплати адвокатско възнаграждение в размер на 384 лева на адв.М. .
По изложените съображения Върховният касационен съд ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Отменява определение (решение) №422 от 25.07.2014г по в. гр.д № 385/2014г на Русенски окръжен съд , с което на адв. М. е отказано присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и представителство на страна във въззивното производство на основание чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата и вместо това постановява :
Осъжда Д. И. У. с адрес [населено място] обл. Р., [улица] ЕГН [ЕГН] да заплати на адвокат В. К. М. от САК с адрес [населено място] [улица] възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на В. Ц. С. по в. гр.д № 385/2014г на Русенски окръжен съд в размер на 384 лева
Определението не подлежи на обжалване
Председател :
Членове 1.
2.