О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 731
ГР. София,02.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България , трето гр. отделение, в закрито заседание на 25.09.09 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №798/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на „ В и К Й. ” ООД срещу въззивното решение на Окръжен съд Велико Търново по гр.д. №13/09 г., с което са уважени предявените от М. К. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от КТ – касаторът се позовава на всички точки.
Въззивният съд е уважил предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 от КТ – за отмяна на уволнението на ищеца от заеманата при ответника длъжност „специалист продажби”, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 от КТ – поради съкращаване на щата, считано от 22.05.08 г. и за акцесорните му последици по чл.344, ал.1,т.2 и 3 от КТ. Споделил е изцяло изложените от първоинстанционния съд съображения за незаконност на уволнението поради неспазена закрила по чл.333, ал.4 от КТ, вр. с чл.66 от КТД за 2008 г., с която ищецът се ползва при уволнение на посоченото основание, като член на сключилата КТД Ф „СИВ” – „П”.
Поставените от касатора значими за спора материалноправни – за предпоставките за закрила и синдикалния орган по см. на чл.333, ал.4 от КТ, чието съгласие е необходимо, за да се приеме, че е приложена в случая, и процесуални въпроси – за предмета на произнасяне, при принципната обвързаност на съда от изложените в исковата молба твърдения и доводи / чл.6, ал.2 от ГПК/ и за начина на мотивиране на въззивното решение / чл.236, ал.2 от ГПК/, са разрешени от въззивния съд в съответствие със задължителната и с константната практика на ВКС.
Закрилата по чл.333 от КТ е уредена с императивни, установени в публичен интерес материалноправни норми и за нея съдът следи и служебно по спор за законността на уволнението – чл.5 от ГПК, ТР №1/01 г., т.10.
Ищецът безспорно и установено е член на Ф „С” в предприятието и председател на синдикална секция/ л.22/. На осн. чл.66 от КТД при уволнение на работник – член на синдикалната организация поради съкращаване на щата се изисква предварително писмено съгласие на синдикалното ръководство. „Съответния синдикален орган” по см. на чл.333, ал.4 от КТ е определен с КТД като синдикалното ръководство, а то съгл. пар.1, т.6 от ДР на КТ включва председателя и секретаря на синдикалната организация. Затова писменото съгласие за уволнението на ищеца, дадено само от председателя, не изпълнява изискването на закрилата, уредена в КТД, във вр. с чл.333, ал.4 от КТ и води до извод за неспазването й, обуславящ незаконност на уволнението, както е приел и ОС..
Този извод е съобразен с диспозитивния характер на чл.333, ал.4 от КТ – закрилата следва да е предвидена в КТД, произтича от договора и се прилага по предвидения в него начин, както е прието и в приложените към жалбата Р №298/02 г., Р 1845/04 г. В случая КТД предвижда закрила при уволнение на членовете на синдикалната организация и в това си качество ищецът се ползва от нея. Даденият изричен / макар при ненадлежен състав на органа/ отговор на запитването на работодателя за уволнение на работника изключва презумираното мълчаливо съгласие на синдикалния орган по чл.66, пр.последно от КТД.
Въззивният съд е потвърдил първоинст. решение като правилно и е препратил към мотивите му на осн. разпоредбата на чл.272 от ГПК – специална спрямо общата на чл.236 от ГПК.
Или въззивното решение е постановено в съответствие със задължителната и с константната практика на ВКС и съдилищата по поставените значими за спора материално и процесуалноправни въпроси; не се установява те да са противоречиво разрешавани от съдилищата; съответствието на въззивното решение с константната практика на ВКС и съдилищата обезпечава точното прилагане на закона по конкретното дело.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Велико Търново по гр.д. №13/09 г. от 4.03.09 г.
Осъжда „В и К Й. ” ООД, гр. В. да заплати на М. И. К. 150 / сто и петдесет/ лв., разноски за това производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: