О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 732
София, 22.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 5705/2013 год.
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на З. Г. Г., срещу определение № 1708 от 04.07.2013год. по в.гр.д.№ 605/2013год. на Бургаски окръжен съд, с което е уважена молбата на ТП “Държавно горско стопанство – К.” “ЮИДП” ДП – С. с правно основание чл.248 ГПК за допълване на постановеното по делото решение № І-61 от 20.05.2013г. в частта за разноските чрез присъждане на сторените такива в размер 565,38лв.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че съдът, вследствие на процесуални нарушения и неправилен анализ на доказателствата е достигнал до неправилния и необоснован извод за основателност на искането за допълване на съдебния акт в частта за разноските, без да съобрази, че ищецът по трудови дела е освободен от такси и разноски в производството, че ответникът не е искал допълване на първоинстанционното решение в частта за разноските, както и, че не е представил списък на разноските.
Ответната страна ТП “Държавно горско стопанство – К.” “ЮИДП” ДП – С. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на IIІ г. о., с определение №631 от 15.10.2013г. е спрял производството по делото до приемане на тълкувателно решение по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Към настоящия момент пречката за движение на делото е отпаднала, поради което са налице условията на чл.230 ГПК за възобновяване на производството по делото и продължаването му от същото действие, при което е било спряно.
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Производството по гр.дело №607/2012г. по описа на Карнобатския районен съд е образувано по повод исковата молба на З. Г. Г. против Териториално поделение „Държавно горско стопанство – К.” за отмяна на заповед за уволнение № РД-05-82 от 02.05.2012 г. , присъждане на обезщетение по чл.225 от КТ и поправка на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение в трудовата книжка. С Решение №6 от 04.01.2013г. на Карнобатски районен съд е отменена заповед № РД-05-82/02.05.2012 г. , с която на З. Г. Г. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” , същият е възстановен на заеманата длъжност отпреди уволнението – ръководител обект ТП „Д.” – К., допусната е поправка на основанието за уволнение,вписано в трудовата книжка, и ответникът – работодател, е осъден да заплати на Г. сумата от 3894.00 лв. – обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за оставането без работа поради незаконното уволнение. Допуснато е и предварително изпълнение на решението. Това решение е обжалвано от работодателя пред ОС [населено място]. С решение № І-61 от 20.05.2013 год. по в.гр.д.№ 605/2013г. ОС – [населено място] е обезсилил решението на районния съд в частта, с която ищецът е възстановен на заеманата от него отпреди уволнението длъжност – „Ръководител обект в ТП „Д. – К.” на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ; отменил е изцяло решението в останалата част и е отхвърлил предявените искове като неоснователни. В срока за касационно обжалване на въззивното решение е подадена от въззивника – работодател, молба по чл.248 ГПК за допълване на това решение в частта на разноските чрез присъждане на сторените такива в производството пред двете инстанции. С обжалваното определение, предмет на настоящото производство, БОС е приел искането за допустимо и основателно и е допълнил решението като е осъдил З. Г. да заплати на насрещната страна разноски в размер 565,38лв. , от които 150лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция, 150лв. депозит за експертиза,чието заключение е прието пред първата инстанция, 115,38лв. държавна такса за въззивното производство и 150лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция. За да обоснове решаващия си извод съдът е приел, че искането за присъждане на разноски е своевременно направено, че с оглед изхода на спора ответникът има право да му се присъдят действително сторените и удостоверени по делото разноски пред двете инстанции.
Предвид своевременно заявената претенция за присъждане на разноски / стр. 2 абзац 6 от въззивната жалба/ , изхода на делото и липсата на произнасяне по претенцията за разноски с постановеното решение изводът на съда, че искането по чл.248 ГПК е допустимо и основателно, е правилен и обоснован. Подлежат на присъждане всички разноски , направени по повод водене на делото, за чието установяване страната е представила надлежни доказателства. Съгласно чл. 78 ГПК ответникът също има право на разноски при отхвърляне на предявения срещу него иск, съобразно отхвърления размер на претенцията при частично уважаване на иска и при прекратяване на делото. Когато страната не е съгласна с постановения съдебен акт в частта за разноските, същата може да поиска от съда, постановил акта, да допълни или измени същия в тази му част. Искането се прави в срока за обжалване на акта, а ако същият не подлежи на обжалване – в едномесечен срок от постановяването му. Искането се разглежда от съда, постановил акта, по реда на чл. 248 ГПК за допълване или изменение на решението в частта за разноските.
С оглед възприетото по-горе и предвид осъщественото основание за приключване на производството – постановяване на решение, с което въззивната жалба се уважава като след отмяна на първоинстанционното решение исковете, предявени срещу молителя, са отхвърлени, последният има право да получи направените разноски по производството до момента. Видно е, че същият е заплатил по 150лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред двете инстанции, като договорите за правна защита и съдействие , в които е отразено това обстоятелство, са приложени по делата , заплатил е държавна такса за въззивното обжалване в размер 115,38лв., заплатил е и 150лв. депозит за вещо лице пред първата инстанция. С решението си съставът на БОС е пропуснал да се произнесе по това искане. Това обосновава извод за основателност на искането по чл.248 ГПК.
В жалбата си З. Г. поддържа, че ответникът в производството не е претендирал разноски пред първоинстанционния съд, както и, че искането за присъждане на разноски за първоинстанционното производство същият е следвало да направи пред първоинстанционния съд по реда на чл.248 ГПК. Този довод е неоснователен. Претенция за присъждане на разноски ответникът е заявил още с отговора си по исковата молба. Такива не са му били присъдени от районния съд, тъй като с първоинстанционното решение предявените срещу него искове са уважени. Съобразно изложеното същият не е имал правен интерес да иска изменение на решението в частта за разноски по реда и в срока на чл.248 ГПК. На следващо място въззивният съд като инстанция по същество на спора след като е надлежно сезирана с искане в тази насока е в правомощията си да пререши въпроса за разпределяне на разноските съобразно изхода на делото.
Неоснователен е и доводът на жалбоподателя, че не следва да бъдат присъдени разноски на ответника поради непредставянето на списъци с разноските и пред двете инстанции. Съобразно нормата на чл.80 ГПК и правните разрешения по прилагането на същата, дадени с т.2 и т.8 на ТР№ 6/12 от 6 ноември 2013 год. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС представянето на списък е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските чрез пререшаване на въпроса за размера им, но пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част. Процесната хипотеза е за допълване на решението в частта за разноските.
Неоснователен е и доводът на жалбоподателя, че след като в качеството си на ищец по трудов спор е освободен от такси и разноски в производството, то не може да му бъдат поставяни в тежест сторените от ответника деловодни разноски. Следва да се има предвид, че законодателят не е изключил лицето, освободено от внасяне на разноските по производството, от отговорност за заплащане на разноските, направени от другата страна. По същество това освобождаване е по силата на закона с оглед да се осигури на страната, която е ищец по трудов спор , достъп до правосъдие. Същевременно касае се за освобождаване от такси и разноски по производството / държавна такса, депозит за свидетел или вещо лице/, но не и от разноските на насрещната по спора страна. След приключване на производството с крайния съдебен акт тежестта на разноските се разпределя между страните съобразно изхода на делото и съответно на уважената и отхвърлената част на претенцията.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр.д.№ 5705/2013 год.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1708 от 04.07.2013год. по в.гр.д.№ 605/2013год. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: