4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 732
София,17.12.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 872/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. П. М. в качеството на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 492 от 03.12.2013 г., постановено по в. гр. д. № 734/2013 г. на Хасковски окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 27 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 458/2012 г. на Районен съд – Харманли, с което са отхвърлени предявените от касатора против [община] обективно съединени искове за заплащане на сумите 12 500 лв. – обезщетение за неизпълнение на договор № 244/31.07.2009 г., 3 896 лв. – задържана гаранция по договора, и 10 000 лв. – обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на договора за периода 01.12.2010 г. – 01.12.2011 г.
В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна. К. поддържа, че въззивният съд е нарушил съществено съдопроизводствените правила като му е възложил тежестта да докаже отрицателните фактически твърдения в исковата молба, че не е извършил нарушенията, послужили като причина за прекратяване на договора, и като не е съобразил доказателствата за отсъствие на образувани срещу него административно – наказателни преписки за констатирани нарушения при маркирацията на дървесина.
Приложното поле на касационно обжалване е обосновано с поддържаните в касационната жалба основания за неправилност на въззивното решение и с твърдение, че с решението въззивният съд се е произнесъл по сления процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото : Отрицателните фактически твърдения на страните в производството по граждански дела подлежат ли на доказване, по какъв начин и как се разпределя доказателствената тежест. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи противоречивото разрешаване на поставения въпрос от съдилищата, заради което е образувано тълкувателно дело № 6/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по касация [община] – [населено място], изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 05.03.2014 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е допустима в частта, с която е обжалвано въззивното решение по иска за заплащане на сумата 12 500 лв. В частта, с която са разгледани исковете за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 10 000 лв. и за връщане на задържана гаранция в размер на 3 896 лв., въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 ГПК и с оглед на това касационната жалба срещу тази част на решението следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
За да потвърди решението на Районен съд – Харманли в частта, с която е отхвърлен предявеният от Т. П. М. в качеството на [фирма] против [община] иск за заплащане на сумата 12 500 лв., претендирана като дължима по договор № 244/31.07.2009 г. за извършване на сеч и извозване на дървесина, Хасковски окръжен съд е приел, че ответникът – възложител е прекратил едностранно договора и не дължи плащане на исковата сума. Въззивният съд е преценил, че от представената в първоинстанционното производство заповед № 424/29.10.2010 г. на директора на Д. – Х. и от приетите във въззивното производство констативни протоколи от 14.10.2010 г. и от 19.10.2010 г. е доказано по категоричен начин извършването на нарушения от страна на ищеца при изпълнението на договора, изразяващи се в забранена сеч на дървета, които не са били маркирани предварително. В съответствие с преценката за доказаност на нарушенията е направен извод, че за възложителя [община] е възникнало уговореното в чл.19, ал.1, изр.1 от договора право да прекрати едностранно същия, без да заплаща на ищеца обезщетения, неустойки и други суми във връзка с него.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Съгласно чл.280, ал.1 ГПК, касационното обжалване се допуска, когато с въззивното решение е разрешен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос /въпроси/ от значение за изхода на делото, по отношение на който са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, от значение за изхода на делото е този правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В т.1 от съобразителната част към тълкувателното решение е разяснено, че нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК въпросите, които са от значение за правилността на обжалваното въззивно решение. Правилността на решението подлежи на проверка само по реда на чл.290 ГПК в случай на допуснато касационно обжалване и не е предмет на производството по чл.288 ГПК, в което касационните жалби се селектират в зависимост от специфичните за достъпа до касация основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с поддържаната в касационната жалба неправилност на въззивното решение. Поради това, че не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК, евентуалната неправилност на обжалваното решение не може да послужи като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касационен контрол.
Касационно обжалване не може да се допусне и по формулирания в изложението процесуалноправен въпрос дали подлежат на доказване отрицателните фактически твърдения на страните в гражданския процес и как се разпределя доказателствената тежест за тях. Посоченият въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да е от значение за изхода на делото. Отхвърлянето на предявения от касатора осъдителен иск за сумата 12 500 лв. не е обусловено от извод на съда за недоказаност на наведените в исковата молба отрицателни фактически твърдения за липса на извършени нарушения, пораждащи основание за прекратяване на договора. Произнасянето по иска е резултат от преценката, че от събраните по делото доказателства е доказано извършването на нарушения, от които за ответника – възложител е възникнало правото да прекрати едностранно договора и да откаже заплащане на претендираната с иска парична сума. Не са доказани и допълнителните предпоставки по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, с които е аргументирано искането за допускане на касационнно обжалване. Поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК не е подкрепено с влезли в сила решения, съдържащи противоречиво разрешаване на въпроса дали и как се доказват отрицателните фактически твърдения на страните по граждански дела. С Тълкувателно решение № 1/2014 от 02.04.2014 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСГТК на ВКС е отклонено предложението на председателя на ВКС за издаване на тълкувателно решение по въпроса : Отрицателните фактически твърдения на страните в гражданския процес подлежат ли на доказване, по какъв начин и как се разпределя доказателствената тежест. При така постановения резултат не би могло да се приеме, че тълкувателното решение формира задължителна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на която въззивното решение да противоречи, респ. че е налице противоречива практика на съдилищата по посочения правен въпрос.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 734/2013 г. на Хасковски окръжен съд.
Ответникът по касация не е претендирал разноски и такива не следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 492 от 03.12.2013 г., постановено по в. гр. д. № 734/2013 г. на Хасковски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 27 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 458/2012 г. на Районен съд – Харманли в частта за отхвърляне на предявения от Т. П. М. в качеството на [фирма] против [община] иск за заплащане на сумата 12 500 лв. – задължение по договор № 244/31.07.2009 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Т. П. М. в качеството на [фирма] – [населено място], срещу решение № 492 от 03.12.2013 г., постановено по в. гр. д. № 734/2013 г. на Хасковски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 27 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 458/2012 г. на Районен съд – Харманли в частта за отхвърляне на предявените от Т. П. М. в качеството на [фирма] против [община] искове за заплащане на сумите 3 896 лв. – задържана гаранция по договор № 244/31.07.2009 г., и 10 000 лв. – обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на договора за периода 01.12.2010 г. – 01.12.2011 г.
.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, само в частта за оставяне на касационната жалба без разглеждане, а в останалата част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :