О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№732
гр. София, 17.12.2015
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 02 декември , две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №637/15 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр. П. срещу решение № 516/11.08.2014 г. на Пловдивски апелативен съд по в.гр.д. №461/2014 г. , с което е потвърдено първоинстанционното решение № 16 от 10.01.2014 г. , постановено по т.д. №9/2013 на ОС-Пловдив. С последното [фирма] е осъден да заплати на [фирма]-гр. София сумата от 30 000 лева получена като парична гаранция по развален в последствие договор за изработка и 3 354,19 лева-обезщетение за забава върху горната сума за периода 11.11.2011 г. до 31.12.2012 г. .
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се сочи основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма]-гр. София чрез процесуалния си представител изразява в писмен отговор становище, че не са налице основанията за допускане до касация, а по същество същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен описания по-горе по основание и размер иск на [фирма] като възложител срещу касатора [фирма]-гр. П. като изпълнител по развален, поради виновно неизпълнение от страна на изпълнителя договор за строителство, решаващият въззивен състав е изложил следните съображения: С процесния договор, сключен на 09.11.2007 г. страните по него са се задължили изпълнителят да извърши по възлагане от [фирма] в обект МВЕЦ „К.” СМР по полагане и обработка на бетонова настилка при договорени количества и стойност при уговорен краен срок за изпълнение: 15.05.2012 г.. Процесната сума в размер на 30 000 лева е преведена от възложителя на изпълнителя като аванс по договор. По делото е установено, че в началото на периода на действие на договора / 13.11.2012 г. – 23.12.2012 г./ в обекта са извършвани договорените СМР от работници на друг изпълнител, в качество на подизпълнител по договор с изпълнителя – ответник по иска. След 23.12.2012 г. последните са напуснали обекта и от страна на изпълнителя и подизпълнителя не са извършвани след тази дата никакви СМР. Съдът е счел за недоказани твърденията от страна на изпълнителя-ответник, че спирането на работата от негова страна се дължи на тежки метеорологични условия. В последствие изпълнителят не е изпращал свой представител на уговорената среща с възложителя на 17.03.2012 г.. Поведението на последния е довело до ангажирането на други две строителни дружества от страна на [фирма] , за да извършатвършат СМР в обекта, които са били предмет на договора между страните. Въззивният съд е счел за недоказани и необосновани възраженията на ответника в отговора на ИМ, че причина за неизпълнението е виновно поведение от страна на ищеца-възложител намерило израз в липсата на своевременна подготовка на терена за работа, неосигуряване на достъп в обекта на бетоновози и липсата на помпи. С оглед изложеното е направен изводът, че е налице основание за разваляне на процесния двустранен договор, с оглед виновно пълно неизпълнение от страна на изпълнителя, което е станало с връчването на ответника на препис от ИМ, съдържащ такова волеизявление. При конкретните обстоятелства възложителят не е бил длъжен да даде подходящ срок за изпълнение на задълженията на изпълнителя, доколкото последните са били с уговорен в договора краен срок за това, а и с безпричинното напускане на обекта изпълнителят, съответно подизпълнителят е манифестиран отказ от изпълнение и загуба на интерес.
С оглед развалянето на облигационната връзка между страните, изпълнителят дължи и връщането на авансово платената сума от 30 000 лева като получена на вече отпаднало основание- чл.55 ал.1, предл. трето от ЗЗД.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя като правен въпрос от значение за изхода на спора се сочат два такива, които обобщено се свеждат до това: налице ли е основание за разваляне на договора по реда на чл.87 ал.2 ЗЗД в случаите когато възложителят е ангажирал друг изпълнител преди да развали договора с предишния и дали в този случай е налице невъзможност за изпълнение като основание за разваляне на двустранен договор без даване на срок за изпълнение.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая не е налице правен въпрос в изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК, а се формулира въпрос,чийто отговор е изцяло в зависимост от конкретните за спора факти и обстоятелства . Ето защо последният не представлява правен такъв, т.е. по тълкуването на конкретна общовалидна правна разпоредба, а се явява фактически: във връзка с евентуално допусната незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение по конкретния спор. Подобни недостатъци на обжалвания акт, обаче , могат да се обсъждат при преценка правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество, съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Ето защо в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 516/11.08.2014 г. на Пловдивски апелативен съд по в.гр.д. №461/2014 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.