О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 732
София, 20. 07. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело №4062/2008 година по описа на бившето ІІ г.о.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от А. Н. Г. от град С., против въззивно решение № 208/09.06.2008 г. по гр.д. № 2314/2007 г. по описа на Софийския градски съд, ІV-В отделение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че основанията за допускане на касационното обжалване са по чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК. Сочи се противоречие в практиката по настоящото дело между първоинстанционното и въззивното решение, а по отношение основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се твърди, че следва да се зачете задължителната сила на частично влязлото в сила решение на районния съд по съществен въпрос – изясняването на който е от съществено значение и за точното прилагане на закона и за развитие на правото въобще. В изложението пространно се описва хронологията на съдебните актове на първата и въззивната инстанция и изводите на всяка от тях. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – И. по почвознание “Н” – София, не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, чието разрешение в обжалваното решение да налага допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
От изложението, макар и подробно, е видно, че е налице преразказ на хронологията на съдебните актове на двете по-низшестоящи инстанции и част от техните изводи. Останалата част от изложението представлява оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Недопустимо е съдът да извлича съществените въпроси, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на съществения въпрос от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос (материалноправен и/или процесуалноправен) води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Освен изложеното следва да се посочи, че с оглед навеждане на основанието за допускане по чл.280, ал.1, т.2 ГПК- противоречивото решаване от съдилищата на съществен въпрос не представлява противоречие между изводите и изхода по даден спор на първата и въззивната инстанции.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 208/09.06.2008 г. по гр.д. № 2314/2008 г. по описа на Софийския градски съд, ІV-В отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: