О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№732
София, 09.12.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на седми декември през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 555 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпили са касационни жалби от А. за д. в. (АДВ) и от „Вратица“А. срещу Решение № 128 от 13.01.2009 год. по гр.д. № 2140/2006 год. на Софийския апелативен съд.
С него е обезсилено решението от 28.07.2006 год. по т.д. № 901/2005 год. на В. окръжен съд в частта с която е бил уважен предявеният от АДВ срещу „Вратица“А. иск с правно основание чл.252 ГПК (отм.) за установяване дължимостта на суми по главницата от 5725000 щ.д. и сумата за разликата на 16132.21 лв. и до 42572.34 лв., както и за редовни лихви за размера над 863486.84 щ.д. и до 1287208.67 щ.д.; наказателна лихва над 259.01 лв. и до 7929.57 лв., както и лихва за предходни периоди за размера над 25000 щ.д. и до 2989525.22 щ.д. и е прекратено производството по отношение на тези претенции.
За да обезсили първоинстанционното решение в посочените му части, съставът на въззивния съд е взел предвид обстоятелството, че с иска по чл.252 ГПК (отм.) АДВ е въвела предмет на спора, надвишаващ задълженията посочени в А. за установяване на частно държавно вземане (АУЧДВ) по който е образувано изпълнителното производство. С иска са въведени и последващи релевантната дата 04.07.2003 год. в. , за които съдът е приел, че може и следва да бъдат претендирани по друг ред.
Със същото решение, апелативният съд е оставил в сила решението на В. окръжен съд в останалата му част с която е прието за установено, че „Вратица“А. дължи на АДВ главница в размер на 16132.21 лв., редовна лихва в размер на 863486.84 щ.д., наказателна лихва в размер на 259.01 лв. и лихва за предходни периоди в размер на 25000 щ.д. Присъдени са разноски по компенсация и държавна такса.
Съставът на САС се е мотивирал с това, че въз основа на събраните по делото доказателства е установено съществуването и дължимостта на вземането по АУЧДВ.
АДВ обжалва решението в частта по чл.270 ал.3 ГПК, както и в частта за разноските.
В представеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, обуславящ правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК не е конкретно формулиран, а и такъв не би могъл да бъде изведен от съдържанието на самото изложение, доколкото позоваването е на това, че се касае за съществен материален интерес. Сочи, че е налице съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Коя е задължителната практика на ВКС (чл.280 ал.1 т.1 ГПК) не се сочи, а и твърдението е в противоречие с предходното твърдение, че при проверка не е установено ВКС да се е произнасял по подобен казус.
„Вратица“А. обжалва въззивното решение в частта с която решението на ВрОС е оставено в сила.
В тази част на касационната жалба, имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК,касаторът се позовава на бланкетно на общата норма на чл.280 ал.1 ГПК без каквато и да било формулировка на обуславящия правен въпрос. Сочи, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС. Дори да се приеме, че е терминологична грешка и позоваването е на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, то и в този случай основанието за допускане на касационен контрол, доколкото липсва посочване на задължителна практика на ВС и ВКС. Сочи се Решение № 445/02.06.2003 год. по гр.д. № 2471/2002 год. на ВКС-ГК V т.о., което не е приложено по делото, а и решение на 3-членен състав не би съставлявало задължителна съдебна практика. Всъщност, едно единствено решение ни би материализирало и наличието на константна практика по правен въпрос, дори такъв да би бил посочен от „Вратица“АД.
Поради изложените съображения, като констатира липсата на което и да било от основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на факултативния касационен контрол , Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 128 от 13.01.2009 год. по гр.д. № 2140/2006 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.