О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 733
София, 29.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1321/2014 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№37029/12.12.2013 г., подадена от адвокат Т. Г. – процесуален представител на ответницата по исковата молба Я. В. П., против въззивно решение от №2262/08.11.2013 г. по гр.д.№2645/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение №3290/05.7.2013 г. по гр.д.№18783/2012 г. по описа на Варненския районен съд, г.о., 8 състав, с което е уважен предявеният от А. А. Г. от [населено място] против Я. В. П. от [населено място] иск с правно основание чл.127 ЗЗД, във връзка с чл.32, ал.1 СК/чл.25, ал.2 СК-отм./ за сумата 18462,78 лева, за периода от 22.12.2008 г. до 02.12.2012 г.
Въззивната инстанция е приела, че съгласно действащата към момента на брака правна норма – чл.25, ал.2 СК/отм./: за задължения, които единия или двамата съпрузи са поели за задоволяване нуждите на семейството, те отговарят солидарно, като тази солидарност не е безусловна, а е обусловена от конкретна преценка за това дали тя е била разходвана за задоволяване нужди на семейството. Прието е също така, че прекратяването на брака е довело до прекратяване на имуществената общност между страните и от този момент е възникнало правото на ищеца да получи половината от платеното от него в полза на [фирма] по двата процесни кредита, вложени за семейни нужди.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и се поставят следните въпроси: 1. “При условие, че страните по делото са солидарни длъжници по сключен с банката договор за кредит погасяванията, на които са извършени единствено от ищеца и същите не надхвърлят половината от получения кредит, дали с извършването на посочените плащания за ищеца е възникнало регресното право по чл.127, ал.2 ЗЗД да иска от ответницата – солидарен съдлъжник изплащането на половината от платеното по договора за кредит, т.е. може ли солидарният съдлъжник да претендира от съдлъжниците си суми по чл.127 ЗЗД, без преди това да е платил на кредитора ?”, и 2. От кога следва да се счита, че солидарният длъжник в едно облигационно правоотношение започва да дължи неговата част от задължение спрямо другия солидарен длъжник, който изпълнява на общия кредитор – дали моментът настъпва веднага след поемане на общото задължение или следва да се счита, че дългът се поделя поравно между солидарните длъжници за техните задължения един спрямо друг, независимо кой от тези длъжници и в каква степен се удовлетворява кредиторът, или това задължение възниква от момента, в който е заплатено в повече от припадащата се на платилия част от общото задължение ?”. Като основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК, и се прилагат две решения – едно на ВКС по чл.290 ГПК и едно на Старозагорския районен съд.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация А. А. Г., посредством процесуалния си представител – адв. С. Л., е депозирал отговор по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Обжалваното въззивно решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК с оглед представеното решение на ВКС по чл.290 ГПК, тъй като поставените въпроси са релевантни спрямо решаващите изводи на въззивната инстанция.
На касационната жалбоподателка следва да се укаже да внесе по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 370 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.230, ал.1, във връзка с чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №2262/08.11.2013 г. по гр.д.№2645/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд, по касационна жалба, вх.№37029/12.12.2013 г., подадена от адвокат Т. Г. – процесуален представител на ответницата по исковата молба Я. В. П..
УКАЗВА касационната жалбоподателка в седмичен срок от получаване на съобщението и настоящото определение да представи платежен документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 370/триста и седемдесет/ лева.
В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване след представяне в срок на документ за внесена държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията – докладчик за прекратяване на производството.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: