5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 733
София, 23.11. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ : Камелия Ефремова
Бонка Йонкова
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 402/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „К. – А.” ЕООД със седалище в гр. А. срещу решение № 164 от 25.11.2009 г. по в. гр. д. № 481/2009 г. на Бургаски окръжен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 89 от 12.05.2009 г. по гр. д. № 8/2009 г. на А.ки районен съд, с което е отхвърлен предявеният от „К. – А.” ЕООД против А. Д. А. иск с правно основание чл.145 от ТЗ за заплащане на сумата 2 849.77 лв., претендирана като обезщетение за причинени от ответника в качеството му на управител вреди на ищцовото дружество, ведно със законните лихви от предявяване на иска, като са присъдени разноски на ответната страна в размер на 320 лв.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът поддържа, че въззивният съд не е съобразил безспорно установените по делото факти, че претендираната с иска парична сума е изплатена от дружеството на уволнен поради съкращение в щата работник, чието уволнение е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение. Според касатора, след като съкращението в щата е извършено от ответника в качеството на управител на дружеството и е признато за незаконно по съдебен ред, изводът на съда, че изплатеното обезщетение не съставлява противоправно причинена от ответника вреда на дружеството, противоречи на закона.
В депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Касаторът сочи, че обжалваното решение съдържа произнасяне по обуславящ изхода на делото материалноправен въпрос, разрешен в противоречие със задължителната и с постоянната практика на Върховния касационен съд по приложението на чл.145 от ТЗ – решение № 41/29.04.2009 г. по т. д. № 669/2009 г. на І т. о., постановено по реда на чл.290 от ГПК от 2007 г., решение № 557/12.04.2002 г. по гр. д. № 1713/2001 г. на ІV г. о. и решение № 536/25.05.2004 г. по гр. д. № 1380/2003 г. на ТК, както и с практиката на други съдилища като напр. решение от 08.04.2003 г. по гр. д. № 1816/2002 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав. Обуславящият материалноправен въпрос не е формулиран изрично, но уточнен въз основа на обстоятелствената част на изложението в съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, се свежда до наличието или отсъствието на предпоставки за ангажиране имуществената отговорност на ответника по чл.145 от ТЗ за причинени в качеството му на управител на дружеството вреди, съизмеряващи се с изплатеното обезщетение по чл.225 от КТ. Ответникът по касационната жалба А. Д. А. от гр. А. не изразява становище по допустимостта на касационното обжалване и по основателността на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди решението на А.ки районен съд по гр. д. № 8/2009 г., с което е отхвърлен предявеният от „К. – А.” ЕООД против А. Д. А. иск с правно основание чл.145 от ТЗ за заплащане на сумата 2 849.77 лв., Бургаски окръжен съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като не са налице предпоставки за ангажиране отговорността на ответника като управител на дружеството за вреди от изплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на посочената сума. При постановяване на решението съдът е съобразил безспорните по делото обстоятелства, че с влязло в сила съдебно решение е отменено като незаконно уволнението на работник в „К. – А.” ЕООД, извършено от ответника като управител на дружеството на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради съкращение в щата, и че дружеството – работодател е осъдено на основание чл.225, ал.1 от КТ да заплати на уволнения обезщетение за оставане без работа в размер на сумата 2 849.77 лв. Неоснователността на иска е аргументирана със съображения, че изплащането на обезщетение не е резултат от недобросъвестно поведение на ответника и от неизпълнение на задълженията му по договора за управление. На основание чл.272 от ГПК въззивната инстанция е препратила към мотивите на първоинстанционното решение относно извода, че съкращението в щата е извършено от управителя съобразно очертаната в чл.4 от договора за управление компетентност и при спазване изискванията на Кодекса на труда, което изключва виновното неизпълнение на произтичащите от договора задължения като предпоставка за носене на отговорност за вреди по чл.145 от ТЗ. Отсъствието на договорно неизпълнение, намиращо се в причинна връзка с неблагоприятния изход на делото по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225 от КТ, е обосновано и с проявената от управителя грижа за организиране защитата на дружеството в съдебното производство за отмяна на уволнението по реда на чл.344 от КТ.
При съобразяване на решаващите изводи, с които е мотивирано отхвърлянето на предявения от касатора осъдителен иск с правно основание чл.145 от ТЗ, настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Поставеният от касатора и уточнен от настоящата инстанция материалноправен въпрос, касаещ най-общо основанието за носене на отговорност от управителя на търговско дружество за вреди, причинени на дружеството в резултат на неизпълнение на произтичащите от договора за възлагане на управление задължения, отговаря на установеното в чл.280, ал.1 от ГПК общо изискване за достъп до касационен контрол – да е обуславящ за изхода на конкретното дело.
Касационно обжалване на решението не би могло да се допусне, въпреки значимостта на въведения въпрос, поради отсъствие на допълнителните изисквания на процесуалния закон, специфични за всяко от основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК.
Представените с изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК решения № 41 от 29.04.2009 г. по т. д. № 669/2008 г. на ВКС, І т. о., и решение № 536/25.05.2004 г. по гр. д. № 1380/2003 г. на ВКС, ТК, са неотносими към материалноправния въпрос за виновното неизпълнение на задълженията на ответника като управител на дружеството с ограничена отговорност, представляващо елемент от съдържанието на отговорността по чл.145 от ТЗ. Решенията, първото от които е постановено по реда на чл.290 от ГПК и има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, съдържат отговор на въпроса съставлява ли решението на общото събрание на дружество с ограничена отговорност по чл.137, ал.1, т.8 от ТЗ предпоставка за реализиране по исков път /чл.145 от ТЗ/ на имуществената отговорност на управителя за причинени на дружеството вреди, в т. ч. и в хипотезата, когато управителят е загубил това си качество към датата на предявяване на иска по чл.145 от ТЗ поради освобождаването му с решение на общото събрание. В мотивите към обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл и по посочения правен въпрос, и то в пълно съответствие с цитираните съдебни решения, но въпросът не е поставен като значим за изхода на конкретното дело и не следва да се обсъжда при преценката относно приложното поле на касационното обжалване. Поради неотносимостта им към релевирания от касатора материалноправен въпрос, касаещ елементите от фактическия състав на отговорността по чл.145 от ТЗ, решенията не доказват тезата за осъществяване на предвидените в чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК основания.
Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК във връзка с останалите две решения, на които се позовава касаторът – решение № 557/12.04.2002 г. по гр. д. № 1713/2001 г. на ВКС, ІV г. о., и решение от 08.04.2003 г. по гр. д. № 1816/2003 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав. В тези решения е отразено принципното становище, поддържано последователно в постоянната практика на ВКС, че ангажирането на отговорността по чл.145 от ТЗ на управителя на дружество с ограничена отговорност предполага едновременното наличие на няколко елемента : извършване на действия или бездействия от управителя, които могат да се квалифицират като неизпълнение на поети към дружеството задължения; произлезли от неизпълнението вреди за дружеството и причинно-следствена връзка между поведението на управителя в процеса на управление и настъпилите вреди. Възприетото от въззивния съд разрешение съответства изцяло на отразената в посочените решения съдебна практика, тъй като отхвърлянето на предявения иск е резултат от преценката на съда за липса на виновно неизпълнение на поети от управителя задължения и на причинна връзка с настъпилата за дружеството вреда, съизмеряваща се с изплатеното обезщетение по чл.225 от КТ, като елементи от състава на уредената в чл.145 от ТЗ отговорност. Отсъствието на противоречие с практиката на съдилищата по приложението на чл.145 от ТЗ сочи, че не се налага допускане на въззивното решение до касационен контрол на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Позоваването на визираното в чл.280, ал.1, т.3 от ГПК основание е бланкетно и доколкото не е подкрепено с доводи за значимостта на определения като обуславящ изхода на делото материалноправен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото, не следва да се обсъжда.
Предвид изложените съображения, решението по гр. д. № 481/2009 г. на Бургаски окръжен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 164 от 25.11.2009 г., постановено по в. гр. д. № 481/2009 г. на Бургаски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :