О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 733
гр. София, 16.11.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 08.11. през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Мария Иванова
Членове: Олга Керелска
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев т. д. № 60047/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба, подадена от П. В. К. срещу решение № 322/ 22.02.2016г. постановено по в.гр.д. 4222/2015г. на САС, в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 226, ал.1 от КЗ за сумата над 24000лв. до 40000лв.. В жалбата се излагат доводи за допуснати процесуални нарушения, неправилност и необоснованост на съдебния акт- основания по чл. 281, т.3 от ГПК.
В Изложението за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят подържа приложно поле на основанието за допускане по чл. 280, ал.1, т. 1 и т.3 от ГПК. Представя решение по чл. 290 ГПК № 17 от 06.03.2015г. по гр.д. 3174/2014г. на ІV г.о. на ВКС. Формулирал е следните правни въпроси: необходимо ли е при повдигане на възражение за съпричиняване в отговора на исковата молба ответникът да посочи фактическите обстоятелства, на които се основава то и допустимо ли е излагане на факти за действия или бездействия на ищеца, които са могли да съпричинят непозволеното увреждане да бъде направено едва в писмената защита.
Не е подаден отговор на касационната жалба от застрахователя ЗД [фирма].
ВКС, състав на ІІІ г.о. като взе предвид, че решението е въззивно и е по чл. 226 от КЗ с цена на иска над 20000лв., намира че касационната жалба е редовна, подадена е от легитимирано лице и в законния срок.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване, ВКС намира следното:
Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 52 от ЗЗД. Едновременно с това е приел за основателно направеното от застрахователя възражение за съпричиняване по чл. 51, ал.2 от ЗЗД във връзка с чл. 47 и чл. 20, ал.2 от ЗДвП, както и че възражението за съпричиняване е направено в срока за отговор по чл. 131 от ГПК. При тълкуването на чл. 51, ал.2 от ЗЗД и чл. 131 от ГПК, въззивният съд е приел, че възражението за съпричиняване е допустимо, когато е направено с изявление в срока за отговор, а фактическите обстоятелства, на които се основава могат да бъдат посочени и след срока за отговор.
Въззивният съд се е произнесъл по формулирания въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите изводи на съда като е тълкувал разпоредбата на чл. 131 от ГПК във връзка с чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Съгласно решение № 17 от 06.03.2015г. по гр.д. 3174/2014г. на ІV г.о. на ВКС, обаче, при тълкуването на разпоредбата на чл. 131 от ГПК, ВКС е дал отговор на поставения правен въпрос, че възражението за съпричиняване и обстоятелствата, на които се основава, следва да се посочат в срока за отговора на исковата молба. Тъй като въззивният съд е приел, че обстоятелствата, на които се основава възражението за съпричиняване могат да бъдат посочени след срока за отговор на исковата молба, то това разрешаване на въпроса от въззивния съд е в противоречие със задължителната практика, формирана от ВКС по чл. 290 от ГПК, съгласно посоченото решение, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Поради изложеното, съдът намира, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателят П. К. е освободен от заплащане на държавна такса с определение на първоинстанционния съд.
Воден от горното, ВКС
Определи:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 322/ 22.02.2016г. постановено по в.гр.д. 4222/2015г. на Софийски апелативен съд, в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 226, ал.1 от КЗ за сумата над 24000лв. до 40000лв. обезщетение за неимуществени вреди, по касационната жалба на П. В. К..
Делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: