О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 733
София, 03.08.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юли, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 628/2009 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. И. К., гр. С., срещу въззивно решение от 26.02.2009г. по гр.дело № 721/2008г. на Старозагорския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото-основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Касаторът счита, че постановеното решение противоречи на практиката на ВКС относно въпроса, в кой момент възниква правото на собственост върху отделните обекти в сграда, построена въз основа на надлежно учредено право на строеж, както и относно въпроса за допустимостта при новото разглеждане на делото от въззивния съд страната за първи път да се позовава на нови факти и обстоятелства, целящи опровергаване на придобивното основание върху недвижимия имот, което е било прието за установено в отменителното решение на ВКС.
Ответникът по касация Л. С. М. оспорва жалбата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С решение от 27.06.2008г. по гр.д. № 2113/2007г. е отменено решение от 17.01.2007г. по гр.д. № 464/2006г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иск на Г. К. срещу Л. М. за съдебна делба на недвижими имоти, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
С обжалваното решение на Старозагорския окръжен съд е оставено в сила решение № 62/06.04.2006г. по гр.д. № 1623/2005г. на Старозагорския районен съд, с което е отхвърлен иск, предявен от Г. К. срещу Л. М. за съдебна делба на недвижими имоти – 1/2 ид.ч. от апартамент в гр. С., ул. «. № 57 с площ от 98,67 кв.м.; на апартамент №А-ІІІ, находящ се на ІІІ етаж на с площ 48,41 кв.м., гараж № 8, разположен на партерния етаж с площ от 20,65 кв.м. и магазин № 1 с площ 30.97 кв.м., находящи се в жилищна сграда на бул.»Патриарх Е. № 71 и № 73. Предмет на касационно обжалване са само имотите, находящи се в сградата на бул.”П”. Въззивният съд е приел, че имотите сградата на бул.”П” са изградени въз основа на договор по нот.акт № 122/1995г. С него ответницата М като наследник на А. К. заедно с други съсобственици на дворното място взаимно и безвъзмездно са си отстъпили право на строеж и заедно всички са отстъпили право на строеж върху обекти в жилищна сграда на ЕТ”П” и ЕТ”Н” срещу задължението на последните да извършат със собствени средства строителството на обектите, отредени за съсобствениците на дворното място без доплащане. Процесните апартамент, гараж и магазин са били отредени за М. С нотариален акт от 28.11.1996г. приемателите на правото на строеж – ЕТ”П” и ЕТ”Н” продават на СД”Д” отстъпеното им право на строеж със солидарно задължение да построят обектите на съсобствениците на дворното място без доплащане от тях, с което последните са се съгласили като са се отказали от поетото към тях задължение за строителство. СД е поело задължението да построи със собствени средства обектите. На 28.11.1996г. е сключен договор за строителство между съсобствениците на мястото и дружеството и в раздел ІV,т.2 е посочено, че цената на СМР е твърдо договорена като за отделните възложители допълнителните плащания са различни – за ответницата 8 лева. Правото на строеж е лична собственост на М. Няма доказателства за влагане на семейни средства при учредяване правото на строеж. Между съсобствениците на земята няма договорено плащане при учредяване правото на строеж. Строителите са поели задължението със собствени средства да построят имотите. Паричните задължения по договора за строителство са за довършителни работи. Те са уговорени след изграждане на третата плоча на сградата, т.е. имотите на ответницата вече са били построени в груб строеж. Освен това сумата от 82 320 неденоминирани лева към момента на сключване на договора е представлявала стойност на груб строеж само от 1,92 кв.м., поради което и не може да е стойност на процесните три имота.
Не са налице посочените от касатора основания на чл.280, ал.1, ГПК за допускане на касационно обжалване. Неоснователно е позоваването на неизпълнени указания, дадени с отменителното решение на ВКС и приемане на изводи в противоречие с тези указания. С отменителното решение на ВКС по реда на чл.218ж ГПК /отм./ не са решени материално правни въпроси по спора, а са дадени задължителни за въззивния съд указания за изясняване на спора, чрез назначаване на експертиза, а оттук и за формиране на изводи по отношение наличието на съсобственост между бившите съпрузи по отношение на придобитите по време на брака им имоти. В съответствие с указанията на ВКС въззивният съд е назначил техническа експертиза по въпросите, посочени в отменителното решение и е приел, че към момента на сключване на договора за строителство със СД обектите, определени за ищцата по силата на договора за суперфиция, са били изградени в смисъл, покрити с плоча. От този факт и при тълкуване волята на страните, съобразно разпоредбата на чл.20 ЗЗД,както и с оглед договора за суперфиция и последващия за поемане на дълг по смисъла на чл.102 ЗЗД, е направил извод че определената стойност в договора за строителство не представлява част от цената на възмездно отстъпеното право на строеж по време на брака на ответницата, т.е. че не е част от цената на процесните имоти. Приетото разрешение на този основен за изхода на делото въпрос не е в противоречие на практиката на ВКС, нито пък е относимо към противоречиви решения на съдилищата. Това е така, защото се касае за безвъзмездно взаимно отстъпване право на строеж между съсобственици на имота, идеална част от който е лична собственост на съпругата по време на брака и с ищеца и възмездно прехвърляне право на строеж върху определени обекти от предвидената сграда на строителя, срещу неговата престация да изгради обекти на съсобствениците в сградата без заплащане на парична стойност. Правопораждащият правото на собственост факт – изграждането на обекта, съгласно договора за суперфиция, макар и по време на брака, не налага извод за придобито по време на брака чрез съвместен принос на съпрузите право на собственост, а за придобиване на имота само от единия съпруг в хипотезата на чл.21 СК. Последващите плащания за СМР, които са довършителни за сградата, предвид стадия на строежа на сградата, състояща се от множество обекти и изградените вече в нея апартамент, магазин и гараж на ответницата, не представляват цена на имота и не рефлектират върху режима на собственост.
Поставеният от касатора въпрос относно нововъведените при повторното разглеждане на делото обстоятелства за фактическата раздяла между страните не е от съществено правно значение в разглеждания случай, тъй като не е обусловил изхода на делото и е засегнат само като част от фактическата страна на спора. Ето защо и не може да се приеме, че е разрешен в противоречие с т.11 и т.12 на ТР №1/04.01.2001г. ОСГК.
С оглед изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. На ответницата по касация следва да се присъдят направените разноски в производството по чл.288 ГПК разноски в размер на 750 лева – договор № 0* от 21.05.2009г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 26.02.2009г. по гр.дело № 721/2008г. на Старозагорския окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. И. К., гр. С., да заплати на Л. С. М., гр. С., разноски в производството по чл.288 ГПК в размер на 750 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.