О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 733
София, 09.12.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 532 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпили касационни жалби от “А” А. гр. С. и А. за д. в. , гр. С. срещу въззивно решение № 56/ 06.02.2009 г. по гр. д. № 2200/2008 г. на Софийски апелативен съд.
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение № 26/02.06.2008 г. по т. д. № 558/2007 г. на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата от 0,26 лв. до 10,05 лв. и от 2409,86 щ. д. до 90 943,46 щ. д. – обезщетение за забавено плащане върху главници 256 717 щ. д. и 31,80 лв., както и по реда на чл. 208 ГПК /отм./ е осъдена А. за д. в. гр. С. да заплати на “А” А. сумата 2 409,86 щ. д. обезщетение за забавено плащане на главницата в долари и сумата от 0,26 ст. – за главницата в лева за периода от 06.12.2006 г. до 27.12.2006 г.
Касаторите са въвели като оплаквания в касационните жалби твърдения за неправилност на обжалваното решение в съответните му части по съображения за необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон – чл. 64-65 ГПК /отм./, а в касационната жалба на АДВ се поддържа и нарушаване на съществени съдопроизводствени правила /чл. 188 ГПК (отм.)/.
В жалбите се излагат подробни съображения по спорните въпроси, свързани с характера на отговорността за разноските в съдебното производство /договорно или извъндоговорно на плоскостта на непозволеното увреждане/ и за приложението на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторите доводи, приема следното:
Касационните жалби са подадени в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежни страни в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и са процесуално допустими, а с оглед изложените от касаторите основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е допустимо по приложно поле на основание чл. 280, ал. 1 ГПК.
Претенцията по исковата молба на “А” А. гр. С. срещу А. за д. в. , гр. С. е за сумите 90 932,46 щ. д. и 10.05 лв., съставляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците от 256 717 щ. д. и 31,80 лв. за времето от влизане в сила на решението на САС /22.06.2004 г./ до изплащането им /27.12.2006 г./
По делото страните не са спорили относно фактите. Ищецът е твърдял, че главницата съставлява присъдени съдебни разноски по т. д. № 171/2003 г. на СГС, обжалвано по реда на инстанционния контрол пред САС, където е образувано гр. д. № 1674/2003 г. на САС, с което по реда на обжалването е потвърдено първоинстанционното решение, като е било безспорно, че решението на САС е обжалвано пред ВКС и е оставено в сила с Решение № 492/22.06.2004 г. по т. д. № 35/2004 г. Сочи се, че ищецът въз основа на влезлите в сила съдебни актове /в чиито диспозитиви има произнасяне по разноските/ се е снабдил с изпълнителен лист за присъдените разноски на 23.06.2005 г., че е предявил този лист на АДВ с приемо-предавателен протокол от 06.12.2006 г. Сумите по изпълнителния лист /съставляващи разноските по делото/ са били платени от А. за д. в. на 27.12.2006 г.
Съдилищата по съществото на спора са квалифицирали правния спор като такъв по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, като СГС е отхвърлил иска изцяло, мотивирайки се с разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД за изпадане в забава – едва след покана от кредитора, и тъй като такава не била отправена, първоинстанционният съд е приел, че искът е неоснователен.
Софийски апелативен съд е счел, че искът е частично основателен до размер на сумата 2 409,86 щ. д. и 0,26 лв., приемайки че вземането за присъдени разноски по водене на гражданско дело има облигационен, извъндоговорен характер, произтичащ от възникнало и приключило процесуално правоотношение. Според САС, налице е обективна невиновна отговорност, а моментът на изискуемост на вземането за разноски е посочен и това е влизането в сила на съдебния акт, с който са присъдени разноските. Според въззивната инстанция, задължението за разноски е безсрочно и след като изискуемостта на вземането настъпва с акта на съда, с който се присъждат разноските, понеже няма уговорена дата на плащане, кредиторът може да иска изпълнение веднага, но за да изпадне длъжникът в забава, той следва да бъде поканен. За покана съдът е счел предприемането на 06.12.2006 г. на действия по изпълнението на паричното задължение срещу ответника, отчитайки липса на предхождаща покана по чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът “А” А. гр. С. е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновани с наличието на визираните в чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК предпоставки. Твърди, че специфичните за възникналия правен спор въпроси на материалното право, имащи решаващо значение за изхода на делото – за характера и вида на отговорността, в частност за безвиновната отговорност, е налице противоречива съдебна практика на ВКС /т. 1 и т. 2/, а по отношение на безсрочните задължения липсва изобщо съдебна практика, а правната теория поддържа обратната теза на тази, изложена от въззивния съд, /т. 3/, което водело до извод, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Цитирани и приложени са: Решение № 119/01.12.1956 г. по гр. д. № 104/1956 г. на ОСГК; О. № 44/20.06.1985 г. по ч. гр. д. № 394/1985 г. ІV г. о. на ВС и О. № 48/06.04.1970 г. по гр. д. № 788/70 на І г. о. на ВС.
Обоснована е тезата от жалбоподателя, че според тези съдебни актове, противно на становището на въззивната инстанция /считаща, че е налице безвиновна отговорност/ е прието, че отговорността за разноските е свързана с вината на страната, станала причина за предявяване на иска или за отлагане на делото, и пр. По отношение на този въпрос е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, предвид различното му разрешаване от отделни състави на ВС и ВКС.
По отношение на втория от въпросите, свързан с точното прилагане на чл. 84 и чл. 86 ЗЗД, предвид настоящата хипотеза, както и за развитие на правото по отношение характера на отговорността за заплащане на присъдени разноски, е налице допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. От значение е даването и на отговор на въпроса за характера на отговорността за разноските /договорна или извъндоговорна, има ли връзка с непозволено увреждане и пр./ и от тук и на въпроса за изпадането в забава на страната, в чиято тежест са възложени разноските и нужно ли е отправяне на покана или е достатъчно влязлото в сила осъдително решение.
В депозираното към касационната жалба на “А“ гр. С. изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е обосновал касационно обжалване по приложно поле с твърдението, че по подобен казус, след справка в информационните масиви, не се установява ВС или ВКС да се е произнасял, още повече, че не е била съобразена спецификата на една от страните – предвид разпоредбата на чл. 399 ГПК /отм./, възпроизведена и в новия ГПК – чл. 519, поражда необходимост от тълкуване на правната уредба, свързана с определяне характера на отговорността за съдебните разноски, възможността за приемане лихвоносния характер на това парично задължение и определяне момента на изискуемост на подобно вземане. Поддържа се, че тези съществени за жалбоподателя въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, предвид отражението, което би могло да се окаже върху бюджетното планиране и финансиране на учрежденията.
Така дефинирани, основанията за допустимост на касационно обжалване и по двете касационни жалби следва да бъдат определени по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК.
Касаторът “А” А. гр. С. ще следва да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 ТДТССГПК, в размер на 2 237 лв., а касаторът А. за д. в. в размер на 62,62 лв.
След внасянето им в законоустановения едноседмичен срок, считано от съобщението до касаторите, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 56/06.02.2009 г. по гр. д. № 2200/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Указва на касатора “А” А. , гр. С. да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2237 лв. в едноседмичен срок, считано от съобщението до него.
Указва на касатора А. за д. в. гр. С. да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 62,62 лв. в едноседмичен срок, считано от съобщението до него.
Уведомява жалбоподателите, че при неизпълнение на дадените указания касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на вносните документи делото да се докладва на П. на І отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: