О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 734
гр. София 19.09.2018 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 31 юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 1417 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от Я. И. Т., чрез адв.Й. Б. срещу решение №8155/05.12.2017 г., постановено по гр.дело № 12432/2016 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 6899/19.05.2016 г. по гр.дело № 3213/2015 г. на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката с правна квалификация чл.73, вр.чл.76, ал.4, вр.чл.45,ал.1,т.8 от Закона за гражданската регистрация/ЗГР/ за допускане на промяна на пола й от женски на мъжки и е оставена без уважение молбата на жалбоподателката с правна квалификация чл.19,ал.1 ЗГР за допускане на промяна на имената й на А. И. Т..
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което подадените молби с правна квалификация чл.73, вр.чл.76, ал.4, вр.чл.45,ал.1,т.8 от ЗГР и чл.19,ал.1 от ЗГР се уважат.
В изложението е формулиран правният въпрос: налице ли е необходимост от генитална промяна на пола при установена транссексуалност на молителя и установено категорично самосъзнание за принадлежност към транссексуалния му пол, за да бъде допусната юридическа промяна на пола? Длъжни ли са транссексуалните лица да се подложат на пълна хирургическа модификация на тялото им като предпоставка за допускане на юридическа промяна на пола или е достатъчно да са доказани необратими промени на вторичните полови белези и необратими хормонални промени, решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирано е решение на състав на ВКС, постановено по реда на ГПК/отм./ и решение на състав на ВКС, постановено по чл.290 ГПК.
Ответниците по касационната жалба С. о. – Район „С.” и Район „П.” и Софийска градска прокуратура не са изразили становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК, от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивния съд се е произнесъл по подадени молби от жалбоподателката Я. И. Т. с правна квалификация чл.73, вр.чл.76, ал.4, вр.чл.45,ал.1,т.8 от ЗГР и чл.19 от ЗГР.
С обжалваното решение на Софийски градски съд е потвърдено решение № 6899/19.05.2016 г. по гр.дело № 3213/2015 г. на Софийски районен съд, с което са оставени без уважение молбите на жалбоподателката с правна квалификация чл.73, вр.чл.76, ал.4, вр.чл.45,ал.1,т.8 от ЗГР – за промяна на пола й от женски на мъжки и с правна квалификация чл.19 от ЗГР – за промяна на имената й на А. И. Т..
За да постанови този резултат въззивният съд се е позовал на практика на ВКС, според която за уважаване на молба с правна квалификация чл.73, вр.чл.76, ал.4, вр.чл.45,ал.1,т.8 от ЗГР е необходимо сериозно осъзнато намерение за биологично потвърждаване на психичния пол, със започнала подходяща хормонална терапия. Прието е, че съгласно практиката на ВКС в предмета на делото е изясняване на въпроса обратими ли са предизвиканите от хормоналната терапия промени и дали провежданата терапия би имала сочения ефект за молителката, и оттам – може ли да допринесе за телесно потвърждаване на психичния й пол и да покаже сериозността на лицето за промяна на гражданския пол.
Прието е за установено от събраните доказателства, че при молителката е налице състояние на транссексуалност – в случая ясно дефинирана генетическа и физическа (генитална) принадлежност към женски пол, и ясно дефинирана психологическа принадлежност към противоположния мъжки пол. Прието е също, че лицето има сериозно осъзнато намерение за биологично потвърждаване на психичния пол. Според съда доказателствената съвкупност безпротиворечиво сочи, че към момента въззивницата-молител качествено е интегрирана в социума като мъж. Приел е, че към момента е променен визуално само соматичният пол на молителката в мъжки тип с част от външните мъжки вторични полови белези – окосмяване на тялото, преразпределение (леко разширяване на раменния пояс при спортуване в хода на лечението и съответно леко намаляване на размерите на ханша), плътен нисък глас, мъжка подстрижка, че лицето има поведение на мъж, предвид и на провежданата от молителката хормонална терапия от 2014 г., с цел подтискане на женски и изграждане на мъжки външни полови белези. Приел е също, че вследствие на провежданата по желание на молителката в Г. хормонална терапия с ”тестостерон”, лицето вече няма менструален цикъл от 2014 г. (което според вещото лице – ендокринолог е необратим процес). Наред с хормоналната терапия, молителката през 2016 г. в Г. по своя воля се е подложила и на медицинска интервенция за премахване на двете гърди (двустранна мастектомия). Съдът е посочил, че според заключението на вещото лице на приетата пред въззивната инстанция ендокринологична СМЕ, уточнена и в съдебно заседание, настъпилите промени при молителката, няма да се поддържат в 100% и намалява тяхната интензивност при прекъсване на хормоналната терапия (напр. разрежда се окосмяването на лицето). Прието е, че по-изразеният мъжки тип телосложение при молителката е в резултат на спортуване в хода на лечението, и не е изцяло следствие от предприетата хормонална терапия. Във връзка с преценката за обратимостта на външните белези от мъжки тип според въззивния съд е съществено и обстоятелството, че този тип окосмяване и спиране на менструалния цикъл могат да бъдат като последица и от ”поликистозна болест”, че съгласно становището на вещото лице – ендокринолог дори и най-малкото отклонение между ”естроген” и ”тестостерон” веднага прави невъзможна овулацията, съответно – редовния менструален цикъл при лицата, подобно както и при наличието на ”поликистозна болест” при жени. Въззивният съд е посочил, че му е ноторно известно, че има жени, които са с такъв тип мъжко окосмяване (а според вещото лице при въззивницата окосмяването не е и така изразено), поради заболяване на яйчниците, и дисбаланс на мъжки и женски полови хормони, което само по себе си не води до извод, че същите следва да бъдат възприемани като мъже. Посочил е също, че му е ноторно известен и фактът, че в света има жени, на които оперативно са премахнати двете гърди, без това да ги прави и да бъдат възприемани като лица от мъжки пол.
Въззивният съд е приел, че и към момента при молителката са налични женски гениталии, което наред с изложените мотиви, води до извод, че не са необратими предизвиканите на молителката промени.
Формиран е извод, че и към момента при молителката не е налице основанието за промяна по съдебен ред на данните относно пола й, а като последица – и относно името й, в нейния акт за раждане, тъй като не може да бъде прието, че е налице грешка при съставянето му относно тези данни, нито такава грешка да е възникнала впоследствие, поради установяване на друг генетичен пол на лицето и при телесна промяна на пола. Според съда това от своя страна не налага, по единствено възможния към момента ред на чл. 73, във връзка с чл. 45 и чл. 19 ЗГР, тези данни да бъдат променени като се приведат в съответствие с обективния факт на принадлежност на лицето към мъжкия пол и тогава евентуално съдът да допусне отразяването на тази промяна(данните) съответно и в документите по гражданска регистрация на лицето.
Посочил е, че в противен случай, ако се приеме основателност на молбата само въз основа на наличното при въззивницата състояние на транссексуалност, респ. нейно самосъзнание за принадлежност към мъжки пол, без при нея да е налице генетична и генитална принадлежност (първични полови белези) на този желан от нея пол, то би се стигнало до постановяване на съдебно Решение извън обхвата на българското обективно право и предвидения законов ред. Посочил е, че не може да бъде приет за основателен доводът в жалбата, че обжалваният съдебен акт е неправилен и постановен в противоречие с материалния закон, каквито не са налице.
Прието е, че стои и важният въпрос за съществуващата празнота в българското законодателство, която да дефинира понятието ”транссексуалност” за целите на правото (отчитайки развитието на медицинската наука и социалните отношения), като уреди правила и критерии за уважаване или отхвърляне на подобни искания за промяна на вписания в гражданския регистър пол и свързаните с него данни на лицето, че съществува и противоречива уредба относно възможността транссексуалните лица, при изразено от тях желание, легално да се подложат на медицински процедури за физиологична промяна на тялото им съответна с избрания психо-социален пол. Като е съобразил изложеното и значимостта на проблема въззивният съд е приел, че тези празноти в българското материално право и процесуален ред не могат да бъдат запълнени единствено с директно прилагане на нормата на чл. 8 ЕКПЧ, въпреки, и част от вътрешното ни право. Посочил е, че тази норма, като най – свободно формулирания и обхватен текст в ЕКПЧ, задава само рамките, че е необходима и допълнителна регламентация в българското законодателство, съответна на българските обществени и социални отношения, добри нрави и традиции, че по тези казуси не следва да бъде задължен съдът да прилага по аналогия несъответен законов ред (този по чл. 73, във връзка с чл. 45 ЗГР).
При тези съображения първоинстанционното решение, с което молбите са отхвърлени е потвърдено.
По правния въпрос:
Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения въпрос в изложението.
С решение № 205/05.01.2017 г. по гр.дело № 2180/2016 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК е разрешен поставения в настоящото изложение въпрос. Съдебният състав е приел разрешението, което в резюме е, че на транссексуалните лица не може да се вмени в задължение извършване на хирургическа операция за модификация на тялото им против тяхната воля, като предпоставка за промяна на вписания в акта за раждане пол, тъй като допустимостта на такава интервенция, без съдебно решение за промяна на пола, е спорна предвид нормата на чл. 128 НК. Прието е, че българското право допуска възможността за „смяна на пола“ на лицето, в какъвто смисъл са нормите на чл. 9 от Закона за българските лични документи, чл. 20, т. 6 и чл. 22, ал. 6, т. 5 от Правилника за издаване на български лични документи, § 1, т. 17 от ДР на Закона за защита от дискриминацията. Предпоставките за промяна на вписания в акта за раждане пол на лицето не са уредени в закона /така, както това е направено при искане за промяна на името на лицето – чл. 19 ЗГР/ и следва да се изведат от характера на признатите и защитавани в чл. 8 ЕКПЧ лични права, като се отчете сериозността на промяната за личността и обществото. Освен утвърдения медицински критерий /наличие на състояние на транссексуалност/, който се установява с помощта на комплексна медицинска експертиза, следва да се изведе и юридически критерий за уважаване на молбата. При твърдяна транссексуалност, молителите следва да установят пред съда сериозното си и непоколебимо решение за промяната в изпълняваната от тях психична и социална полова роля.
Правният въпрос въззивния съд е разрешил в отклонение от посочената практика на ВКС. С оглед на това следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения въпрос в изложението към касационната жалба на въззивното решение в неговата цялост.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение№ 8155/05.12.2017 г., постановено по гр.дело № 12432/2016 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 6948/17.01.2018 г., подадена от Я. И. Т., постоянен адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] чрез адв. Й. Б., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, ап.7, чрез адв. Й. Б..
Указва на жалбоподателката Я. И. Т. в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на сумата 80 лв. и да представи платежен документ за разглеждане на касационната жалба. При неизпълнение на указанието в срок касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: