О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 734
София, 29.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2160/2014 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№840/30.01.2014 г., подадена от ищцата Д. П. Р. от [населено място], област Б., приподписана от адв. Е. М., против въззивно решение №131/09.12.2013 г. по гр.д.№307/2013 г. по описа на Бургаския апелативен съд, г.о.
С обжалваното решение е потвърдено решение №270/29.7.2013 г. по гр.д.№1957/2012 г. по описа на Бургаския окръжен съд, г.о., с което е отхвърлен предявеният от Д. П. Р. от [населено място], област Б., против [община] – [населено място], област Б., иск с правно основание чл.-19, ал.3 ЗЗД.
Въззивната инстанция е приела, че в процесния случай липсва предварителен договор, оформен като самостоятелен, подписан от страните документ, в който да са договорени съществените условия на окончателния договор. Относно представените няколко отделни документа – протоколи, съставени в продължителен период от време, първоначално от О. ф. “Х.”, която е била собственик на процесния имот, а впоследствие съставени от Общинския съвет на [община] като правоприемник на тази фирма. Относно протокол №9/23.4.1992 г. по повод подадена молба от майката на ищцата И. П., е прието, че от Управителния съвет на О.ф. “Х.” е взето решение за продаване на нея и на дъщеря й на имота, на жилищна сграда от 87 кв.м, с ? идеални части от склад с площ от 67 кв.м, а с протокол №2/25.4.1994 г. Общинският съвет – П. е приел решение с дадено съгласие за продажба на И. П. и Д. Р. на имот – първи етаж от склад с площ от 83,74 кв.м, втори етаж с площ от 87,24 кв.м, заедно с ? от склад с площ от 67 кв.м, и от дворно място общо от 406 кв.м, при посочена в този протокол цена от 198000 неденоминирани лева в срок до 30.6.1994 г. Прието е също така, че с протоколно решение №34/08.7.2010 г. Общинският съвет – П., е потвърдил съгласието си за продажба и е дал съгласие за продължаване на процедурата по продажба на имота, описан в протокол №2, който имот не съвпада с имота, предмет на иска. Относно посочените документи с изразеното в тях съгласие от ответника за продажба на недвижим имот въззивният съд е стигнал до извод, че не е налице основание да се приеме, тъй като липсва валидно сключен предварителен договор, тъй като в тях не са включени клаузи, които точно да индивидуализират недвижимия имот, цената, страните, сроковете за сключване на окончателен договор и другите съществени условия необходими за сключването на окончателен договор в бъдеще. Досежно решение №260/28.6.2012 г. съдът е изразил извод, че същото се отнася до прекратяване на наемното правоотношение, а споразумителния протокол от 10.5.2011 г. урежда възникнали между страните вземания.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основания за допустимост на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и се поставя въпрос “За да бъде определено същественото съдържание на предварителния договор, трябва ли в неговите клаузи да е индивидуализиран с всичките си данни обещания за продажба имот, както и да е абсолютно конкретизиран размера на цената, или е достатъчно имотът и цената да са възможно определяеми, включително като е посочен начина на определяне на цената ?”.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация [община] – [населено място], област Б., посредством процесуалния си представител адвокат Б., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се деловодни разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Обжалваното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения:
Съгласно т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. по описа на ВКС ОСГТК касаторът трябва да постави въпроси по решаващите изводи от решението на въззивната инстанция, обусловили изхода от спора. В конкретният случай поставения въпрос обхваща еднакво значими за сключването на окончателен договор изводи на съда относно съществените условия на окончателния договор. Един от решаващите изводи на апелативния съд е относно различието между имота посочен в исковата молба и този, за която е взето решение за продажба с протокол №2/25.4.1994 г. Общинският съвет – П., потвърдено впоследствие с протоколно решение _34/08.7.2010 г. на Общинския съвет – П.. По този решаващ извод в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК обаче не е налице въпрос за различието между договореното и претендираното.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 2000 лева.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №131/09.12.2013 г. по гр.д.№307/2013 г. по описа на Бургаския апелативен съд, г.о., по касационна жалба, вх.№840/30.01.2014 г., подадена от ищцата Д. П. Р. от [населено място], област Б., приподписана от адв. Е. М..
ОСЪЖДА Д. П. Р., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област Б., [улица], да заплати на О. П. – [населено място], област Б., деловодни разноски в размер на 20000/две хиляди/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: