2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 734
София, 05.11.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията ТОМОВ
ч. гр. дело №553/2012 г., взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК
Образувано е по частна жалба на ЗАД А. България срещу определение №1236 от 07.06.2012г по ч.гр.дело № 1902/2012г на Софийски апелативен съд ,с което е потвърдено определение от 27.03.2012г на Софийски градски съд , за прекратяване на производството по един от исковете на жалбоподателя , предмет на производство по гр.д№17942/2011г на СГС , като недопустимо искане за установяване на факт .
В изложение се поставя въпрос дали искът за съществуване на спорен факт по чл. 124 ГПК – за идентичността на спорна вещ , същата предмет и на иска по чл. 108 ЗС , е допустим Следва ли съдът да постанови отделен диспозитив относно идентичността , както е било поискано в прекратената част, по установителния иск . Изтъкнатото основание по чл. 280 ал.1 ГПК не е подкрепено със съображения за наличие на основанията по т.1-3 на същата норма Според защитата , неправилно произнасяне по горните въпроси е от значение за изхода на делото
Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима. Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане ,тъй като не отговаря на критерия поставените въпроси да са свързани с решаващите съображения на съда , по решаващия за спора правен въпрос, който е по допустимостта на иск за установяване на факт с правно значение , по отношение на който факт законът не предвижда възможност същият да бъде предмет на отделен установителен иск. Самите въпроси възпроизвеждат тезата че искът за установяване на конкретния факт е допустим .
По допустимостта на иска в обжалваната част съдът се е произнесъл отрицателно , но не самото произнасяне , като резултат , а решаващите мотиви за него следва да имат отношение към поставянето на правните въпроси по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК Съдът е съобразил ясното условие на чл. 124 ал.4 предл. последно ГПК , в което се изразява обективираната в определението решаваща преценка, докато тезата на защитата не кореспондира с приложимото право и няма връзка с решаващите мотиви. Формулираните въпроси не се подкрепят с каквито и да било съображения от правна страна , липсва и обосновка във връзка с конкретно уредените в чл. 280 ал.1 т.1 -3 ГПК основания за допускане до касационно обжалване , липсва дори твърдение някое от тях да е налице .
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение №1236 от 07.06.2012г по ч.гр.дело № 1902/2012г на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.