О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 734
София, 14.07.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести юли……………….………………….
две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………….. в присъствието на прокурора ………..………………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………….
гр.дело N 189/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
О. К. е подала касационна жалба срещу решение от 8.12.2009 година по гр.д. N 678/2009 година на Кюстендилския окръжен съд в частта, с която потвърдено решение № 393 от 11.09.09г. по гр.д. № 855/09г. на Кюстендилския районен съд по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ, като са уважени исковете на О. М. М. от гр. К. срещу касатора за отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено на основание чл. 190, ал.1, т.7 КТ във вр. с чл.187, т.3 и 10 КТ и за възстановяване на длъжността “дежурен по общински съвет по сигурност и управление на кризи”.
Ответникът О. М. М. от гр. К., чрез пълномощника си адв. Г. П. от АК-Кюстендил, оспорва както наличието на основания за допускане на обжалването, така и доводите за неправилност на решението по същество. Претендира разноски за касационното производство. Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, на който текст се позовава касаторът, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. В него са посочени решения на ВКС /2112/6.01.2006г. по гр.д. № 1633/2003г., №1383/14.07.2006г. по гр.д. № 3160/2003г. и № 1104/23.10.2008г. по гр.д. № 1227/2006г., всички на III г.о./, общото по които е, че са обсъждани данни, свързани с критериите за съразмерност на наказанието по чл.189, ал.1 КТ. Посочено е, че са “налице различия в тълкуването и прилагането на едни и същи разпоредби на КТ и ГПК относно прилагането на критериите за налагане на дисциплинарно наказание и обсъждане на правнорелевантните факти при осъществяване на съдебния контрол при оспорване на актовете за налагането им, за съответствието им със закона, които налагат уеднаквяване на практиката по реда на касационния контрол”. Следва да се има предвид, че критериите за определяне на дисциплинарното наказание са законоустановени и не могат да се променят от съда. Съдът има задължение да подведе конкретните фактически данни към критериите по чл.189, ал.1 КТ и да оцени тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Това негово задължение е императивно установено. В случая съдът е обсъдил релевантните фактически данни спрямо критериите за оценка на тежестта на нарушението и е стигнал до извод до прекомерност на наказанието “дисциплинарно уволнение”.
Не са налице и предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Основанието се прилага тогава, когато въззивното решение засяга въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата. Приложените съдебни решения на състави на ВКС, обаче, не са в подкрепа на това твърдение. Тъкмо обратно – в тях е застъпена последователната практика на ВКС по въпросите, свързани с приложението на 189, ал.1 КТ, като се обсъдени конкретни казуси, които не разкриват сходство с процесния.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 8.12.2009 година по гр.д. N 678/2009 година на Кюстендилския окръжен съд.
ОСЪЖДА О. К. на О. М. М. от гр. К. сумата 160 лева /сто и шестдесет лева/, съставляваща разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.