О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 735
София, 13.06.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май…………………………………….
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 144/2013 година.
Производство по чл.288 ГПК.
А. Х. М. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. С. М. от АК-П., е подал касационна жалба срещу решение № 504 от 21.11.2012 година по гр.д. N 862/2012 година на Плевенския окръжен съд, с което е отменено решение № 1104 от 23.07.2012 г. по гр.д. № 3273/2012 г. на Плевенския районен съд и вместо него е постановено друго. С него са отхвърлени като неоснователни исковете на касатора срещу [община] за признаване незаконност на уволнение, извършено със заповед № 1513/30.03.2012 г. на кмета на общината на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ, за възстановяване на длъжността „ветеринарен лекар” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 3120 лева – искове с правни основания чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ. Развити са съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът [община] оспорва касационната жалба с писмен отговор. В него излага съображения за липса на съществени материалноправни въпроси, по които въззивният съд да се е произнесъл в решението си и които да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което допълнително основание се позовава касаторът, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран ясен въпрос, който да бъде обсъден в контекста на посоченото от касатора допълнително основание. В него се оспорва становището на съда, че работодателят е доказал липсата на качества за ефективно изпълнение на работата. Поддържа се още, че посочените в заповедта фактически основания за уволнението са несъвместими, с оглед на което е формулирано питането „Съвместими ли са двете основания за прекратяване на трудовото правоотношение – липса на качества за изпълняване на заеманата длъжност и липса на образователен ценз и стаж за заемане на друга, по висока длъжност? Съвместното посочване на тези две основания не води ли до незаконосъобразност на заповедта за уволнение?” и „Какъв период от време работникът или служителят трябва безвиновно да не изпълнява задълженията си, за да се приеме, че е налице трайно състояние?”.
Така зададени въпросите не съответстват на данните по делото и на мотивите на въззивното решение. Видно от заповедта за уволнение, предмет на разглеждане в това производство, уволнението е извършено на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата за длъжността на касатора „ветеринарен лекар”. Останалата текстова част на заповедта съдържа обосновка за това уволнение, в която се разглежда и необходимият стаж за заемане на друга длъжност – „управител на ветеринарно лечебно заведение”. Тази част от мотивите не обосновават възможност за прекратяване на трудовия договор на друго основание, напр. чл.328, ал.1, т.6 КТ, както се поддържа в изложението към касационната жалба, нито води до извод за прекратяване на трудовия договор на това основание. Съществените мотиви на заповедта се съдържат в първата й част и са свързани с пряката работа на касатора, като подкрепят посоченото в заповедта основание за уволнение по чл.328, ал.1, т.5 КТ. Независимо от това може да се отговори, че принципно е допустимо съвместяване на основанията за уволнение по чл.328, ал.1, т.5 и 6 КТ, тъй като фактическите им състави не са взаимно изключващи се.
В изложението няма и доводи по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а само цифрово посочване на текста. Известно е, че той се прилага тогава, когато се поддържа и обосновава липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да се доразвие в поддържан от касатора смисъл. Твърдения и обосновка в тази насока липсват, а това е достатъчно основание да се отклони искането за допускане на обжалването, съобразно приетото в т.1 от ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по т.д. №1/2009 г. ОСГКТК ВКС. По въпроса за приложението на чл.328, ал.1, т.5 КТ има последователна съдебна практика, която се съблюдава от съдилищата, както е видно и от съображенията на въззивния съд в разглежданото съдебно решение. При селекцията по чл.280, ал.1 ГПК трябва да се приеме, че не са налице изискванията на закона за допускане на обжалването.
При този изход на делото и направено искане от страна на отнетника касаторът трябва да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на триста лева на основание чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 504 от 21.11.2012 година по гр.д. N 862/2012 година на Плевенския окръжен съд.
ОСЪЖДА А. Х. М. от [населено място] ДА ЗАПЛАТИ на [община] юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева /триста лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.