5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 735
гр. София, 25.10.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1148 по описа за 2017 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Агенция „Митници”, [населено място] против решение № 442 от 29.11.2016 г. по гр. дело № 681/2016 г. на Окръжен съд – Хасково.
Ответницата – Н. Р. И. е подала отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, в който излага съображения за липсата на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване приема следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което състав на Окръжен съд – Хасково се е произнесъл по предявените от жалбоподателката против ответника по касация искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, имуществената претенция до размер на сумата 2909.32 лв., които е уважил, като е отменил първоинстанционното решение № 130 от 30.06.2016 г. по гр. дело № 125/2016 г. на Свиленградски районен съд, гражданска колегия, ІІІ състав в частта, с която искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е отхвърлен и е уважил претенцията за разликата от 396.55 лв., съответно е потвърдил първоинстанционното решение в останалите обжалвани части.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се съдържат въпроси, въведени на различни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. По чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е поставен въпрос, формулиран, както следва:
„Длъжен ли е работодателят да извърши подбор между служители, които заемат сходни длъжности /с идентични наименования/ в различни обособени структурни образувания при положение, че е съкратена единствената щатна бройка за точно определена длъжност в обособено структурно звено ?
Различните отдели в териториалното митническо управление, както и митнически пунктове и бюра в една митница представляват ли „обособено структурно звено” ?”.
Първият въпрос не формира общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. В т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС е изяснено съдържанието на общото основание за допускане на касационно обжалване, като е посочено, че обективира правен въпрос, включен в предмета на делото, който трябва да е от значение за изхода на конкретния спор, да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и да е формулиран ясно и точно от касатора. В случая цитираният въпрос не произтича от мотивите на окръжния съд, а от становище на ответника по исковете, че е закрита единствената щатна бройка за длъжността, заемана от ищцата. Съставът на въззивната инстанция не е приел становището на въззивника, сега касатор, че е съкратена единствената щатна бройка за заеманата от ищцата длъжност, а е обосновал друг извод, че е закрита една от трите бройки за длъжността „технически сътрудник”. Касаторът е следвало да постави правен въпрос във връзка с мотивите на окръжния съд, а не във връзка със собственото си становище. В т. 1 от цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС е прието, че липсата на правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания. Отсъствието на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК в изложението изключва възможността за съпоставяне на изводите на окръжния съд и ВКС, поради липсата на идентични правни въпроси, разгледани от тях, разрешенията по които да могат да се преценяват. Ето защо настоящият състав намира, че касаторът не е обосновал приложно поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с цитирания въпрос.
По другият правен въпрос, поддържан на същото основание също така не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол. Въззивният съд е развил съображения за нарушение на чл. 329 КТ при издаване на заповед № 449/11.01.2016 г. от директора на Агенция „Митници”, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение второ КТ. Съдът е констатирал, че след преструктурирането на митническата администрация от 11.01.2016 г., съответно закриване на Митница С. от съществуващите три бройки за длъжността „технически сътрудник”, едната бройка в отдел „Финансово – стопански дейности, управление на собствеността и изпълнително производство”, другата бройка в отдел „Правно – нормативен”, а третата бройка в Митнически пункт „Капитан А.” са останали две бройки, структурирани в Митница Б.. За да обоснове извода си за нарушение на чл. 329 КТ от Агенция „Митници” съставът на въззивната инстанция е приел, че длъжностите „технически сътрудник” в посочените два отдела и митнически пункт са с идентични трудови функции, изпълнявани в различни отдели, но в едно и също обособено структурно звено, след закриването на което тези функции продължават да се осъществяват в наследилата го административна структура към Митница Б.. Видно от тези мотиви въззивният съд не е приел описаното в цитирания въпрос правно разрешение, а именно, че отделите, митническите пунктове и бюра са „обособено структурно звено”. Напротив констатирано е, че процесната длъжност е изпълнявана в едно и също обособено структурно звено. Цитираният въпрос не произтича от извод на окръжния съд, поради което с въвеждането му касаторът не формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, съответно не обосновава твърдението си за наличие на допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, чрез позоваването на практика по чл. 290 ГПК. В цитираната от касатора практика на ВКС са посочени критериите, въз основа на които трябва да се извършва преценка дали една структура е обособена. Съгласно тълкуването, обективирано в решенията на състави на касационния съд по чл. 290 ГПК /решение по гр. дело № 1763/2015 г. на ІІІ г.о., решение по гр. дело № 5408/2014 г. на ІІІ г.о., решение по гр. дело № 844/2015 г. на ІІІ г.о., решение по гр. дело № 4168/2014 г. на ІІІ г.о., решение по гр. дело № 3726/2013 г. на ІV г.о., решение по гр. дело № 1851/2013 г. на ІV г.о., решение по гр. дело № 882/2011 г. на ІV г.о., решение по гр. дело № 1073/2010 г. на ІV г.о./ преценката дали една структура е обособена, се прави след като се съобразят нейната териториална обособеност, финансово – икономическа, организационно – управленска /дали е самостоятелна организационна единица, със свое ръководство в управленската йерархия/ и функционална /осъществява ли се относително обособена дейност на предприятието със своя специфика при организация на начина на работа/ характеристики. В случая въззивният съд не е приел, че отделите и митническия пункт, в които са се намирали отделните бройки за процесната длъжност са обособени структури, за да се съпоставят мотивите на решението му с разрешенията в практика по чл. 290 ГПК, на която страната се позовава. Отсъствието на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК в изложението изключва възможността за съпоставяне на изводите на окръжния съд и ВКС, поради липсата на идентични правни въпроси, разгледани от тях, разрешенията по които да могат да се преценяват. Ето защо настоящият състав намира, че касаторът не е обосновал приложно поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с цитирания въпрос.
По чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са поставени въпроси, формулирани, както следва:
„Съществува ли задължение за работодателя да извърши подбор между служители, които заемат сходни длъжности / с идентични наименования/ в различни обособени структурни образувания при положение, че е съкратена единствената щатна бройка за точно определена длъжност в обособено структурно звено ? Различните отдели в териториалното митническо управление и митнически пунктове и бюра в една митница представляват ли „обособено структурно звено” ?”.
Както се вижда от цитирането поставените въпроси имат идентично съдържание с разгледаните по – горе въпроси, въведени на друго основание – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В изложените по – горе съображения беше посочено, че и двата въпроса, формулирани от касатора не произтичат от решаващи мотиви в обжалвания акт на въззивния съд и за това не притежават характеристиките на общи основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, чието съдържание е разяснено в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. Тези изводи на настоящия състав на ВКС се отнасят и за въпросите, поддържани по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с произтичащите от констатираната липса на общи основания правни последици, обосновани в цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС, а именно, че липсата им е достатъчно основание за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания. Ето защо настоящият състав намира, че и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът не е обосновал предпоставки за допускане на касационен контрол. За пълнота на мотивите на определението по чл. 288 ГПК следва да се изложи и още едно съображение за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване, а именно немотивирането на допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чрез позоваване на съдебна практика, която е формирана при неточно приложение на закона или чрез позоваване на съдебна практика, която не е актуална, с оглед промяната на законодателството и обществените условия, а при твърдение за липса на съдебна практика, чрез обосноваване на непълнота, неяснота или противоречие на конкретни правни разпоредби. Вместо мотивиране на допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът е развил доводи по чл. 281, т. 3 ГПК, с които предвид относимостта им към производството по чл. 290 ГПК не се обосновават основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид горните мотиви ВКС в настоящия си състав приема, че не е обосновано приложно поле на основания чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответницата по касация разноски за касационното производство, които видно от копието от договор за правна защита и съдействие са в размер на сумата 500 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 442 от 29.11.2016 година по гр. дело № 681/2016 г. на Окръжен съд – Хасково.
ОСЪЖДА Агенция „Митници”, [населено място] да заплати на Н. Р. И. разноски за касационното производство в размер на сумата 500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :