О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 735
София, 29.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2069/2014 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№674/20.01.2014 г., подадена адв. С. Н. – В., процесуален представител на ответника по исковата молба Л. П. Ц. от [населено място], против въззивно решение №610/20.11.2013 г. по гр.д.№928/2013 г. по описа на Плевенския окръжен съд, г.о., І граждански състав.
С обжалваното решение е потвърдено изцяло решение №798/30.4.2013 г. по гр.д.№7427/2012 г. по описа на Плевенския районен съд, ІІ граждански състав, с което е уважен предявеният от [фирма] – Л., представлявано от [фирма] иск з правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, за сумата 20184,15 лева.
Въззивната инстанция е приела, че искът е основателен, тъй като по делото не са представени доказателства, от които да се установи, че страните по делото са били в договорни отношения, които да са основание за заплащане на процесната сума. Прието е също така, че ответникът по исковата молба, действайки като представител на члена на Съвета на директорите на [фирма], а именно [фирма], е осъществявал действия по управление на ищеца, но тези действия са извършвани от него в качеството му на представител на изпълнителния член на съвета на директорите – ЮЛ, а не в лично качество като физическо лице – член на органа на управление на ищеца. Въз основа на това въззивната инстанция е стигнала до извод, че страните по делото не са се намира в облигационна връзка по договор за възлагане и управление, както и че не е налице твърдение от страна на ответника по иска, че е получавал процесните суми от името и за сметка на [фирма] – С., чийто представител е бил в Съвета на директорите на [фирма] и не е твърдял, че е отчитал тези суми на дружеството, което го е посочило за представител в Съвета на директорите, а е застъпвал становище, че имал основание на получава сумите, поради извършваните от него действия по управление, а самият той не е управител на [фирма].
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основания за допустимост на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и се поставя въпрос за правото на възнаграждение на представител на юридическо лице в СД на акционерно дружество “О.” за работата на това лице, добросъвестно престирана в полза на същото това дружество.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация [фирма], посредством процесуалния си представител адвокат А., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се деловодни разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Обжалваното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по следните съображения:
Съгласно т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. по описа на ВКС ОСГТК касаторът трябва да постави въпроси по решаващите изводи от решението на въззивната инстанция, обусловили изхода от спора. В конкретният случай поставения въпрос не кореспондира, както с изводите на въззивната инстанция, така и с доводите по исковата молба. Съдът не е давал отговор относно правото на ответника по исковата молба и касатор в настоящото производство за правото му на възнаграждение като физическо лице. Решаващият извод е, че ако се дължи някакво възнаграждение, то би било дължимо само и единствено на изпълнителния член на съвета на директорите – ЮЛ – [фирма], който е осъществявал действия по управление на ищеца. Освен това от представените доказателства по делото не се установява да е взимано решение за персонално заплащане на възнаграждение на касационния жалбоподател, нито с последният да е сключван договор за управление.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 1680 лева.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №610/20.11.2013 г. по гр.д.№928/2013 г. по описа на Плевенския окръжен съд, г.о., І граждански състав, по касационна жалба, вх.№674/20.01.2014 г., подадена адв. С. Н. – В., процесуален представител на ответника по исковата молба Л. П. Ц. от [населено място].
ОСЪЖДА Л. П. Ц., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], вх.”А”, ет.5, ап.15, да заплати на [фирма] – [населено място], С. и. з., деловодни разноски в размер на 1680/хиляда шестстотин и осемдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: