О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 735
София, 03.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1032/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „Б.-П.”-Е., представлявано от управителя инж.Д. Д. и процесуален представител старши юрисконсулт П. И. срещу решение № 514/ 15.11.2013 г. по гр.д.№ 1203/ 2013 г. на окръжен съд-Велико Т..
Ответникът по касационната жалба Ц. Н. Ц., в писмен отговор, подаден чрез пълномощника адв.М. С., я оспорва. Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие, с предмет решение по неоценяем иск.
С обжалваното решение е потвърдено решение № 379/ 29.07.2013 г. по гр.д.№ 427/ 2013 г. на районен съд-Г. О.. С него е отменено наложеното дисциплинарно наказание със заповед № Н-144/08.03.2013 г. на ищеца-ответник по касационната жалба в настоящото производство, „предупреждение за уволнение”. За да постанови този резултат въззивният съд е възприел приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, според която ищецът заемал длъжността „началник-влак пътническо движение”-ПС Г. О.. С писмо № 12-00-7/ 15.01.2013 г. и приложени към него два броя фотоснимки, ръководителят на отдел „Вътрешно-фирмен контрол” е уведомил управителите на дружеството, че на 09.01.2013 г. е извършена проверка на влак № 42206 в участъка на гара Ц. ливада, при която е установено, че от дясната страна по посока движението на влака са били поставени маршрутни табели гара Шумен-гара Г. О., който не е действителният, а от лявата страна нямало поставени табели. С отменената заповед на ищеца е наложено дисциплинарното наказание за нарушения на чл.187 т.10 КТ,чл.3 ал.1т.1 и т.2 и на чл.12 т.5 от Инструкция за началника на влака на пътнически влак. Въззивният съд е счел, че според разпоредбите на инструкцията, с чл.3 ал.1 т.1 на началника на пътническия влак е вменено задължение да изпълнява точно и правилно определените му служебни задължения, т.2 -да знае, спазва и изпълнява най-точно, в обемите предвидени за тази длъжност Закона за железопътния транспорт,правила и наредби, с чл.12 т.5-при приемане състава на влака началникът на пътническия влак проверява поставени ли са на вагоните маршрутните табели и плацкартни номера, но че от описаните в заповедта факти не може да се направи извод за допуснати нарушения на трудовата дисциплина и кои точно са те, с кои свои действия или бездействия ищецът е нарушил или не е изпълнил свои служебни задължения, кога и къде при приемане на състава е проверил или не за наличието на маршрутни табели.Направил е извод, че от доказателствата по делото не е установено безспорно на посочената дата и място да е извършено от ищеца твърдяното нарушение- в участъка на гара П.-гара Ц. ливада да е допуснал влака да пътува без табели от лявата страна и с неверни табели гара Шумен-гара Горна О. от дясната страна. В придружителния лист е отразена извършена проверка за изпълнението на други изисквания-на състоянието на спирачката и бързомера на локомотива, сверени са часовниците,състава на бригадата и др.технически параметри, както и санитарно-хигиенното състояние на влака. В протокола по образец няма данни за задължение да се проверяват табелите на влака. Поради това е счел, че липсват задължителни реквизити на заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание и че не е установено безспорно конкретно извършено нарушение .
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа,че са налице такива по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Извежда следния материалноправен въпрос, по който счита, че се е произнесъл въззивният съд:
-за приложението на чл.195 ал.1 КТ относно необходимото съдържание на реквизитите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
Излага доводи, че законовото задължение за мотивиране на заповедта е въведено с оглед установяване спазването на изискването за еднократност на наказанието,съобразяване на давностните срокове и възможността наказаният работник да се защити и че когато изложеното в нея е достатъчно за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл.195 ал.1 КТ. Цитира решения, постановени по реда на чл.290 ГПК,като конкретно се позовава на решение № 1069/ 24.06.2010 г. по гр.д.№ 410/ 2009 г.,ІV г.о. и решение № 642/ 12.10.2010 г. по гр.д.№ 1208/ 2009 г. ,ІV г.о., според които в изпълнение на задължението на работодателя да мотивира заповедта ,тя може да препрати и към друг документ, като в случая това е преписката на отдел „Вътрешно фирмен контрол”,с която ищецът се е запознал.Поради това счита,че заповедта е мотивирана. Така поставеният въпрос е релевантен, но не е обосновано допълнително основание за допускане на касационно обжалване. Касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК предполага пълен анализ на приетото от въззивния съд и разрешенията в задължителната съдебна практика, при наличие на пълна идентичност на разглежданите случаи с посочване в какво точно се изразяват различията между тях. Без касаторът да е направил такъв анализ, не може да се приеме,че е налице отклонение на изводите на въззивния съд с установената задължителна съдебна практика.
По-нататък в изложението се поставя и следния материалноправен въпрос:
-необходимо ли е в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да се посочат всички разпоредби, които не са изпълнени и са нарушени.
Във връзка с този въпрос касаторът излага аргументи, че въззивният съд е обсъдил единствено разпоредбите , цитирани в заповедта, но не и представените по делото вътрешни заповеди на директори на различни поделения на работодателя, имащи отношение към дисциплинарната отговорност на ищеца.Така поставеният въпрос не е релевантен, тъй като не е обсъждан в правните изводи, направени от въззивния съд.Освен това, според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. ОСГТК за да бъде обосновано общо основание за допускане на касационно обжалване изведеният въпрос не следва да е свързан с обсъждането на доказателствата по делото.
Касаторът, поддържайки оплакване за направен непълен преглед на писмените и гласни доказателства по делото ,поставя и следния процесуалноправен въпрос:
-може ли въззивният съд да основе решението си на част от събраните доказателства,без да обсъди всички , представени по делото, както и доводите, изложени във въззивната жалба, с оглед задълженията му по чл.12 ГПК-да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните и по чл.235 ал.2 ГПК- да постанови решението си върху приетите за установени факти и върху закона.Твърди, че съдът е нарушил задълженията си по тези законови текстове, което представлява съществено процесуално нарушение и че се е отклонил от приетото в решение № 91/17.11.1971 г. по гр.д.№73/1971 г. ОСГК и ППВС № 7/ 27.12.1965-т.4 и решение № 24/ 28.01.2010 г. по гр.д.№ 4744/ 2008 г., І г.о. Извежда и въпроса за задължението на съда при преценка на събраните доказателства да съобрази правилата на логиката, като счита,че по този въпрос въззивният съд не е съобразил ТР № 2/ 02.07.2004 г. на ОСГК и ТР № 1/ 17.07.2001 г.ОСГК. Така изведените процесуалноправни въпроси на касатора са обусловени от становището му за необоснованост на изводите на въззивния съд и допуснати от него съществени процесуални нарушения. В изложението си той е длъжен да прави категорично и ясно разграничаване между основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК и основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК, като само първите са предмет на разглеждане в настоящото производство. Аргументите, изложени от касатора са с характер на оплаквания за неправилност на въззивното решение и за възприемането на фактическата обстановка.Те не могат да бъдат обсъждани преди допускането на касационно обжалване. Необосноваването на общо и допълнително основание има за последица недопускането на касационно обжалване на решението на въззивния съд .
С оглед изхода на делото на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в това производство, които са установени с представените договор за правна помощ и процесуално представителство, в който е отразено,че уговореният адвокатски хонорар в размер на сумата 450 лв. е заплатен и списък на разноските.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 514/ 15.11.2013 г. по гр.д.№ 1203/ 2013 г. на окръжен съд-Велико Т..
ОСЪЖДА от „Б.-П.”-Е. да заплати на Ц. Н. Ц. сумата 450/четиристотин и петдесет/лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: