3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№735
София, 04.11.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на първи ноември през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Т. Р.
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 383 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Е. срещу Решение № 380 от 19.12.2009 год. по гр.д.№ 990/2008 год. на Пловдивския апелативен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на „Е. срещу Решение № 1221 от 16.07.2008 год. по гр.д.№ 703/2005 год. на Пловдивския окръжен съд с което са били отхвърлени предявените от „Е. срещу „Т. център Т. обективно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД. Във въззивното производство е било допуснато изменение досежно размера на иска за неоснователно обогатяване. Предвид обусловеността му от иска по чл.108 ЗС, съставът на ПдАС е постановил отхвърлянето и на увеличения размер на иска по чл.59 ЗЗД. Основал е решението си на недоказаност на правото на собственост на „Е. върху спорния недвижим имот – дърводелска работилница с обща застроена площ 275 кв.м., ведно с принадлежащото и право на строеж върху имота, находящ се в гр.Пловдив „С. индустриална зона”, както и че процесната сграда има самостоятелен статут, т.е. че е годен обект на право на собственост. Оттук и неоснователността на иска за присъждане на обезщетение за държането/ползването на имота от ответното дружество.
Твърдението в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е, че са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 т.2 и т.3 ГПК. Посочени са три въпроса за които касаторът счита, че „..са от съществено значение за развитието на правото и прилагането на закона, а именно: 1./ Липсата на обект на правото, според описанието му в исковата молба – въпрос на допустимост или на основателност на иска е?; 2./ Преработката на претендираната вещ в друга, приравнява ли се на липса на първоначално претендирания обект на правото?; 3./ По силата на кой юридически факт се поражда собствеността върху активите включени в уставния фонд на държавното/общинското предприятие, подлежащо на регистрация като фирма по реда на Указ № 56?”
В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация „Т. център Т. сочи, че касационен контрол не следва да бъде допускан и евентуално, че касационната жалба е неоснователна. Поискал е присъждането на разноски, доказателства за извършването на които не са представени.
Съдебният състав счита, че не са налице хипотезите на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради следното:
Съдебният състав счита, че основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК в случая не е налице, тъй като касаторът ви изложението си се позовава на противоречие на изводите на ПнАС с решения на 3-членни състави на ВС на РБ и на ВКС, постановени при действието на ГПК-1952 год., които не съставляват задължителна практика съобразно приетото с ТР № 1/2009 год. Ще следва да се отбележи и това, че изводът на въззивният съд не е обусловен от неправилно прилагане/тълкуване на закона по посочените въпроси, а от недоказаност на фактите и обстоятелствата по делото.
Не е налице и основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК. Основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е противоречието между съдебни актове постановени по сходни казуси (като следва да се отбележи, че част от приложените решения са и по спорове по ЗСПЗЗ) дори и за същия имот, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, който е бил предмет на разглеждане и е обусловил изхода на спора по това дело.
Основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК е въведено бланкетно. Цитираните по-горе въпроси са по-скоро риторични. Те са обусловени от тезата на „Е., съдържаща се в касационната жалба за недопустимост на иска при смесване на аргументите и характеристиките на процесуалноправните и материалноправни предпоставки за разглеждането по същество на водения от него процес. И то относно параметрите на спора, които той е въвел и ИМ. Произнасянето по посочените въпроси не би довело до развитието на правото, доколкото се касае за правилността при преценката на конкретни факти и обстоятелства по делото и тяхната доказаност. Дали в конкретния случай фактите и обстоятелствата са били преценени правилно от въззивния съд е извън обсега на преценката по чл.280 ал.1 ГПК. Изложени са твърдения за допусната неправилна преценка на събраните доказателства, като дори това да би било така – би съставлявало основание чл.281 т.3 ГПК за касиране на решението, но на и за допускане на факултативния касационен контрол.
По изложените съображения и на основание чл.288, вр. с чл.280, ал.1 ГПК, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 380 от 19.12.2009 год. по гр.д.№ 990/2008 год. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.