6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 735
София,17.10.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 130/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Б. Й., действащ като [фирма] – [населено място], срещу решение № 295 от 26.10.2011 г., постановено по в. гр. д. № 245/2011 г. на Габровски окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 86 от 05.04.2011 г. по гр. д. № 1347/2010 г. на Севлиевски районен съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която е отхвърлен предявеният от Л. Й. в качеството му на [фирма] против С. Х. С. в качеството му на [фирма] установителен иск с правно основание чл.422 ГПК за съществуване на парично вземане в размер на разликата над сумата 1 224 лв. до сумата 14 676 лв., предмет на издадена в производството по ч. гр. д. № 720/2010 г. на Севлиевски районен съд заповед № 432 от 03.05.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, и на основание чл.78, ал.3 ГПК са присъдени разноски на ответника в размер на 900 лв.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради наличие на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. К. се позовава на съществени нарушения на процесуалния закон при допускането и обсъждането на доказателствата; на необоснованост и противоречие с материалния закон на извода на въззивния съд за липса на доказани реални доставки на стоки по две от представените в заповедното производство фактури, чиято стойност формира отреченото с решението парично вземане; на нарушения на закона при преценката на доказателствената стойност на фактурите и формиране на извода, че след като не носят подпис на купувача и не са оформени според изискванията на Закона за счетоводството, те не доказват валидно възникнало между страните правоотношение по договор за търговска продажба на стоки.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като значими за изхода на делото са формулирани следните въпроси : „1. Допустимо и задължително ли е претендираната доставка по сключения с ответника договор за търговска продажба /факт, който е безспорен и за въззивната инстанция/ да се установява единствено и само с писмени доказателства; 2. Допустимо ли е изслушването на гласни доказателства за установяване на простия юридически факт – обстоятелството по предаване и приемане на стоката; 3. Следва ли да се преценява оформянето на издадени данъчни фактури съгласно нормите на Закона за счетоводството, за да се приеме, че ако това е така, има извършена доставка и валидна търговска покупко – продажба, и кой факт обуславя задължението за плащане; 4. Изискуемите от въззивния съд единствено и само писмени доказателства за сочените обстоятелства съставляват ли форма за действителност или форма за доказване на възникналите между страните облигационни отношения, за да се събират само писмени доказателства, както изисква това в мотивите си въззивният съд”. К. твърди, че първите два въпроса са решени от въззивната инстанция в противоречие с практиката на ВКС в решение № 1110 от 30.10.2005 г. по т. д. № 411/2005 г. на ІІ т. о. и решение № 553 от 29.10.2007 г. по т. д. № 322/2007 г. на І т. о., а третият и четвъртият въпрос – в противоречие с практиката в решение № 17 от 26.02.2003 г. по т. д. № 90/2002 г. на Бургаски апелативен съд, решение от 25.02.2009 г. по ВАД № 183/2009 г. на АС при БТПП, решение № 1064 от 27.06.2003 г. по гр. д. № 215/2003 г. на ВКС, І г. о., решение № ІV-149 от 18.08.2008 г. по гр. д. № 433/2008 г. на Бургаски окръжен съд и решение № 170 от 06.11.2009 г. по гр. д. № 368/2009 г. на Бургаски окръжен съд. Наред с това поддържа, че всички поставени въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация С. Х. С., действащ като [фирма] – [населено място], обл. Г., оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 08.02.2012 г. В отговора е релевиран довод за недопустимост на касационната жалба поради наличие на предпоставките по чл.280, ал.2 ГПК и е направено искане за присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Д. на ответника по касация за недопустимост на касационното обжалване с оглед ограничението на чл.280, ал.2 ГПК е неоснователен. С обжалваното решение съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.422 ГПК за съществуване на парично вземане на стойност над 10 000 лв., произтичащо според твърденията в исковата молба от извършени въз основа на рамков договор доставки на стоки, което изключва приложението на чл.280, ал.2 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл.422 ГПК за сумата 14 767 лв., представляваща според твърденията в исковата молба стойност на доставена дървесина по фактури № 14/24.09.2007 г. и № 16/23.10.2007 г., Габровски окръжен съд е приел, че ищецът – настоящ касатор не е доказал да е доставил на ответника описаните в съдържанието на фактурите видове и количества дървесен материал, за чиято цена /14 767 лв./ се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. При формиране на изводите си по съществото на спора въззивният съд е съобразил обстоятелството, че посочените две фактури са съставени едностранно от продавача [фирма], не са подписани от ответника – купувач [фирма] /лично или чрез негов представител/ и са оспорени от последния непосредствено след узнаването им с възражение, че не доказват реално извършени доставки на дървесина. След като е взел предвид констатациите в неоспореното заключение на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, че за разлика от други доставки, извършвани във връзка със сключения между страните рамков договор от 03.07.2007 г. за покупко – продажба на дъбови дъски, за конкретните две доставки на стойност 14 767 лв. няма първични счетоводни документи /спедиционни бележки, товарителници, пътни листове и др./ и че фактурите не са намерили отражение в счетоводството на ответника, не са включени във водения от него дневник за покупко – продажби по ДДС и по повод на тях не е ползван данъчен кредит по реда на ЗДДС, съставът на Габровски окръжен съд е възприел решаващия извод на първоинстанционния съд, че вземането за сумата 14 767 лв. не съществува, поради което предявеният за установяването му иск по чл.422 ГПК подлежи на отхвърляне като недоказан и неоснователен.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси не попадат в очертаното от чл.280, ал.1 ГПК приложно поле на касационния контрол, тъй като нямат характер на правни въпроси с обуславящо значение за изхода на делото. В своята цялост въпросите касаят правилността на въззивното решение и предполагат ревизиране на извода на въззивния съд, че ищецът не е доказал възникването на парично задължение за плащане на сумата 14 767 лв., претендирана в рамките на проведеното заповедно производство по чл.410 ГПК като неплатена цена на доставена дървесина по фактури № 14/24.09.2007 г. и № 16/23.10.2007 г. Изводът за недоказаност на вземането не произтича единствено от липсата на подпис в едностранно съставените от ищеца данъчни фактури, а е базиран и на констатациите в заключението на счетоводната експертиза, че оформените с фактурите доставки не са подкрепени с първични счетоводни документи и не са отразени в счетоводството на купувача. Отхвърлянето на иска е резултат от преценката, че ангажираните по делото доказателства не установяват договарянето на спорните доставки, т. е. постигането на съгласие за сключване на договор за търговска продажба на отразените във фактурите количества дървесина, като основание за задължаване на ответника – купувач с претендираната продажна цена. Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и не могат да послужат като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касационен контрол. Що се отнася до въпроса дали са допустими свидетелски показания за доказване на факта на предаване на стоките, предмет на търговска продажба, той изобщо не може да се разглежда като значим за изхода на въззивното производство. Мотивите към постановеното в разпоредително заседание на 29.06.2011 г. определение по чл.267 ГПК сочат, че недопускането на поисканите от ищеца – касатор свидетели не е аргументирано от въззивния съд със забраните на чл.164, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, а с отсъствието на предпоставки от кръга на визираните в чл.266, ал.1 ГПК за изслушване на свидетели пред въззивната инстанция. Доколко съображенията за отказ да се допуснат свидетелите кореспондират с данните по делото и с разпоредбите на процесуалния закон е ирелевантно за допускане на касационното обжалване. Още повече, че в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е поставял процесуалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.266 ГПК.
Поради несъответствие на въведените от касатора въпроси с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК не се налага обсъждане на твърдението за противоречие между обжалваното решение и казуалната практика на ВКС в представените с изложението съдебни решения, постановени при действието на отменения ГПК от 1952 г., и с практиката във влезлите в сила решения по т. д. № 90/2002 г. на Бургаски апелативен съд и по гр. д. № 433/2008 г. на Бургаски окръжен съд. За изчерпателност следва да се отбележи, че произнасянето в решенията е обусловено от спецификата на фактите и доказателствата по конкретното дело и не влиза в противоречие с решаващия извод в обжалваното решение, че след като не е доказано страните да са обвързани от договор за търговска продажба на стоки по едностранно изготвените от продавача фактури, купувачът не дължи заплащане на отразената във фактурите продажна цена. Решението по ВАД № 183/2008 г. на АС при БТПП няма характер на съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК /т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ и е безпредметно да се обсъжда.
За неоснователно следва да се приеме и искането на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Отговор на въпроса дали е допустимо да се установява със свидетелски показания търговска продажба на стоки на стойност над 5 000 лв. се съдържа в разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3, пр.2 ГПК, която е достатъчно ясна и не поражда спорове в съдебната практика. По въпроса за доказателственото значение на едностранно подписана от продавача фактура за търговска продажба съществува задължителна практика на ВКС, обективирана в множество постановени по реда на чл.290 ГПК решения – напр. решение № 46/27.03.2008 г. по т. д. № 454/2008 г., решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 г., решение № 42/15.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г., решение № 92/07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г., решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. 465/2010 г. и др. В тези решения е възприето становището, че макар да не е подписана от купувача и да не съдържа изискуемите от ЗСч. реквизити, фактурата може да послужи като доказателство за сключен договор за търговска продажба на стоки, ако отразява съществените елементи от съдържанието на сделката /вид на закупената стока, стойност, начин на плащане, имена на купувача и продавача или на техните представители, време и място на сключване на продажбата/; Вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, отразяването на стойността й в справките-декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит във връзка с нея са обстоятелства, които насочват към извод за възникване на продажбеното правоотношение, по повод на което тя е съставена. При постановяване на обжалваното решение тази практика очевидно е съобразена, след като е направен извод, че спорните два фактури на стойност 14 767 лв. не са годни да докажат възникването на продажбено правоотношение между страните не само защото не носят подпис на купувача, а и защото не са подкрепени с първични счетоводни документи и не са отразени счетоводно във водените от купувача счетоводни книги, в т. ч. в дневника за покупко – продажби и в справката – декларация по ЗДДС.
По изложените съображения решението по в. гр. д. № 245/2011 г. на Габровски окръжен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Съобразно изхода на производството по чл.288 ГПК и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на сумата 900 лв. – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 07.02.2012 г., платено за изготвяне на отговор на касационната жалба.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 295 от 26.10.2011 г., постановено по в. гр. д. № 245/2011 г. на Габровски окръжен съд.
ОСЪЖДА Л. Б. Й. в качеството на [фирма] с ЕИК[ЕИК] да заплати на С. Х. С. в качеството на [фирма] с[ЕИК] сумата 900 лв. /деветстотин лв./ – разноски по чл.78, ал.3 ГПК за производството пред ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :