О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 735
София, 09.07. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №760/2009 година.
Производството е по чл.280, ал.1, във връзка с чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби от ответниците по исковата молба – П. на Р. Б. , представлявана от О. п. – Перник, и от О. следствена с. – Перник, против въззивно решение №269/07.10.2008 г. по гр.д. №496/2008 г. по описа на Пернишкия окръжен съд.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на О. п. – Перник, се сочи, че въззивната инстанция се е произнесла по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл.280, ал.1, т.3 ГПК като се сочат вида, размера и характера на вредите, които се обезщетяват по реда на чл.2 ЗОДОВ, и в частност въпросът за “опетненото име на ищеца следствие воденото конкретно наказателно дело”.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на ответника по исковата молба – О. следствена с. – Перник, се сочи основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и въпрос, който съвпада с този на първия касационен жалбоподател.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира, че те не съдържат основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Не са формулирани съществени материалноправни или процесуалноправни въпроси, чието разрешение в обжалваното решение да налага допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Нещо повече, в случая е налице хипотезата на чл.220, ал.1 ГПК/отм./, тъй като са влезли в сила решение по гр.д. №135/2004 г. на Пернишкия районен съд и решение по гр.д. №1342/2004 г. на Пернишкия окръжен съд, относно основанието. По тези дела с влезли в сила решения/по частични искове/ е решен въпросът за основанието на предявените претенции.
И в двете изложения е поставен въпроса за размера на присъденото обезщетение. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите а към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер.
В конкретния случай обжалваното решение е постановено в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и т.11 от посоченото ППВС, като са съобразени всички факти и обстоятелства, обусловили понесените от пострадалия неимуществени вреди. Поради това не е налице решение, постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а законът е приложен точно.
Ето защо касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №269/07.10.2008 г. по гр.д. №496/2008 г. по описа на Пернишкия окръжен, по касационна жалба, вх. №5668/14.10.2008 г., подадена от Прокуратурата на Р. Б. , представлявана от О. п. – Перник, , и по касационна жалба, вх. №6261/12.11.2008 г., подадена от О. следствена с. – Перник.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: