О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 736
гр. София, 13.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и осми март двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 2137/2013 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Н. С. Н. чрез пълномощника му, адвокат С. С. С. срещу решение № 539 от 15.12.2012 г. по гр. дело № 798/2012 г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, ІІІ въззивен състав.
Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване ВКС намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което е отменено решение № 135 от 17.08.2012 г. по гр. дело № 698/2011 г. на Пирдопски районен съд, първи състав и е постановено друго, с което е развален договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 145/10.04.2009 г., т. І, рег. № 1161, дело № 109/2009 г. на нотариус Е. П. и е осъден Н. С. Н. да заплати на Т. Н. С. сумата 2050.70 лв., разноски, а на Софийски окръжен съд сумата 0.08 лв., представляваща невнесен остатък от дължимата държавна такса за въззивно обжалване. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че сключения между страните договор за прехвърляне право на собственост върху жилищен имот в [населено място] срещу задължение за гледане и издръжка на прехвърлителя Т. Н. С. от приобретателя Н. С. Н., негов племеник при нужда, при болест и старост, като му осигури спокоен и нормален живот е валиден, но неизпълнен от страна на приобретателя. Изводът за неизпълнение е мотивиран със съображения за недоказване от ответника полагането на непосредствени и системни грижи спрямо праводателя, който се е нуждаел от същите, тъй като е страдал от различни заболявания – хипертония, диабет и полиновропатия на горните крайници, за които е установено, че са хронични, изискват продължително медикаментозно лечение и ограничават работоспособността на ищеца. Съдът е констатирал, че ищецът страда от умствена изостаналост в лека форма, която с другите заболявания затрудняват самообслужването и намаляват социалната му адаптация, като едновременно с това изискват постоянни разходи за лечение. Прието е за установено още и че ищецът е заплащал лично консумативните разходи за имота, а ответникът трайно се е дезинтересирал от личността и нуждите на ищеца.
Касаторът поддържа, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, разрешавани противоречиво от съдилищата, в противоречие с практиката на ВКС, които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. По първият от поставените въпроси – „ Следва ли да се вземат предвид и да се тълкуват от решаващия съд клаузите на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка, за да се даде отговор, налице ли е неизпълнение на сключения между страните договор”, въззивният съд не се е отклонил от разрешенията, приети в решение № 15/11.02.2010 г. по гр. дело № 46/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. Напротив извода, направен в мотивите на въззивното решение е, че обемът и характера на престираните грижи и издръжка от страна на приобретателя трябва да съответстват на конкретните нужди на прехвърлителя, съобразно уговореното в договора, в какъвто смисъл са и изводите на състава на ВКС в цитираното решение. Несъгласието на касатора с мотивите на окръжния съд, в които е констатирано, че ищецът е страдал от конкретни заболявания, изискващи грижи и издръжка не обосновава твърдението му, че въззивният съд е достигнал до правни разрешения, противоречащи на изложените в цитираното касационно решение, тъй като се отнася до оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК – доводите, които същият поддържа са, че съдът „не е взел предвид всички установени по делото обстоятелства досежно обема и съдържанието на поетите задължения с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, като не ги е определил чрез тълкуване волята на страните, изразена в договора”. Оплакването е за необоснованост, но не засяга противоречие в правните разрешения, защото въззивният съд е тълкувал волята на страните в договора, изхождайки от приетото от ВКС разрешение, че за обема и характера на престираните грижи и издръжка се изхожда от клаузите на договора. Доколко твърденията за неправилно тълкуване на договора и за изпълнение на поетите с него задължения са доказани е въпрос по същество, който не се разглежда в производството по чл. 288 ГПК. По вторият от поставените въпроси – „ Следва ли обемът и характерът на грижите да отговаря на конкретните нужди на кредитора по договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка” не се излагат правните разрешения, приети от въззивния съд и разрешенията, съдържащи се в цитираното касационно решение, за да се отрази насоката, в която жалбоподателя намира отклонение на окръжния съд от задължителната съдебна практика. Същият е отбелязъл, че счита, че има противоречие. Касаторът е задължен да направи мотивирано изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно разясненията, дадени с ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1, като неизпълнението на това изискване има за последица недопускане на касационен контрол по отношение на обжалваното решение. По третият от поставените въпроси – „Следва ли решаващият съд да разграничава и и изследва въпроса, от какви грижи и издръжка и в какъв обем се нуждае прехвърлителя, досежно процесния период от време на изпълнение на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка” не е обосновано противоречие на изводите на окръжния съд с разрешенията в приложеното решение № 269 от 08.05.2009 г. по гр. дело № 168/2008 г. на ВКС, ІІ г.о. Твърдението за отклонение в съдебната практика, относимо към чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК се свързва с основание по чл. 281, т. 3 ГПК – касаторът поддържа, че решаващият съд е направил извод за неизпълнение на задълженията от приобретателя „ за времето на сключения договор”, без да обоснове изводите си, т.е. насоката, в която същият намира противоречието е в необосноваността на изводите, а не в приложеното правно разрешение относно релевантния период на изпълнение, което и в двата съдебни акта е едно и също. Касационните основания са два вида – по чл. 280, ал. 1 ГПК и по чл. 281, т. 3 ГПК, като последните /чл. 281, т. 3 ГПК/ не се разглеждат в производство по чл.288 ГПК и не е допустимо релевирането им, като основания за допускане на касационен контрол. Четвъртият от въпросите в приложението – „Трябва ли да се приеме, че щом друго лице / морално задължено към прехвърлителя / също е полагало грижи и внимание по време на изпълнение на сключения договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка, то обуславя извод за пълно неизпълнение на договора” е поставен относно хипотеза, по която въззивният съд не се е произнесъл. Допускането на касационно обжалване е обвързано само от правни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл, тъй като по тях съдът е извел правните изводи, обуславящи изхода на делото, с които е формирал тълкуване на закона, което подлежи на преценка от ВКС относно критерия, очертан в чл. 280, ал. 1 ГПК за отклонение или съответствие със задължителната или казуална съдебна практика / в този смисъл са разясненията в цитираното ТРОСГКТК, т. 1 /. Ето защо селектирането на касационните жалби е в кръга на разгледаните от въззивната инстанция правни въпроси и въвеждането на други въпроси има за последица недопускане на касационен контрол. В случая полагането на грижи от морално задължено лице към прехвърлителя няма връзка с произнасянето на окръжния съд, защото неговия състав е разгледал въпроси от значение за изхода на спора, нямащи връзка с поставения, а именно за съдържанието на дължимите грижи и издръжка, необходимостта от полагането на непосредствени и системни грижи от приобретателя, ирелевантността на обстоятелството, притежава ли праводателя имущество, от което да се издържа, като при разрешаването на тези въпроси въззивният съд е изхождал от разрешенията в задължителната съдебна практика. При тези обстоятелства се налага извода, че с цитирания въпрос не се обосновава основание по чл. 280, ал.1 ГПК, а и съдебния акт, на който се позовава касаторът – решение № 500 от 23.08.2010 г. по гр. дело № 1702/2009 г. на ВКС, ІV г.о. дава разрешения на въпрос, различен от поставения, за релевантността на вече положени грижи от приобретателя по договора при изрична уговорена клауза. Същите съображения във връзка с приложената практика – цитираното касационно решение по гр. дело № 1702/2009 г. на ВКС, ІV г.о. са относими и към последния от въведените въпроси – „При иск за разваляне поради неизпълнение на алеаторен договор, с който се прехвърля право на собственост върху недвижим имот срещу насрещно задължение за гледане и издръжка, длъжен ли е решаващият съд да установи имуществените пропорции между престираното по договора, като установи паричния им еквивалент и съобразно с това изчисление да прецени, каква е частта от алеаторния договор, която подлежи на разваляне”. С този въпрос не е обосновано допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не са налице противоречиви правни разрешения между изводите на въззивния съд и касационния съд, предвид различните въпроси, разгледани от тях. Не е налице допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите в приложението, тъй като не са аргументирани съображения за неправилна или неактуална съдебна практика или за липса на такава при доводи за непълнота, неяснота или противоречивост на конкретни норми. С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че не е обосновано приложно поле на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 ГПК, което има за последица недопускане касационен контрол на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия,
състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 539 от 15.12.2012 г. по гр. дело № 798/2012 г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, ІІІ въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: