О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 736
София, 17.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Татяна Върбанова
ч.т.дело № 2927/2019 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 21517 от 26.11.2019 г., подадена от „8–ми март“ АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 3605 от 01.11.2019 г. по в.ч.гр.д. № 3211/2019 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 15 състав, с което е оставена без разглеждане частна жалба на дружеството с вх. № 55521 от 23.04.2019 г. срещу определение № 1552/15.03.2019 г. по т.д. № 2022/2008 г. на Софийски градски съд.
В частната жалба се поддържат оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Счита се за неоснователно изразеното от въззивния съд становище за необжалваемост на определението на СГС, с което се отказва освобождаване на гаранция, като се твърди, че то има преграждащ характер. Сочи се, че определението на първата инстанция е постановено в обезпечително производство, а тези актове подлежат на двуинстанционен контрол. Подробни фактически и правни доводи в този смисъл са изложени в частната жалба, с искане за отмяна на определението на въззивния съд, с произтичащите от това правни последици.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащо на касационен контрол определение по чл.274, ал.2, изр.1, пр.1, вр. с чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, по следните съображения:
При преценка за допустимост на сезиращата го частна жалба съдебният състав на Апелативен съд – София е извел законосъобразен извод, че жалбата е насочена против неподлежащ на самостоятелно обжалване съдебен акт, постановен в производство по чл.253 ГПК по молба на търговското дружество за отмяна на определение от 04.02.2019 г., с което е отказано връщане на внесена по сметка на СГС гаранция в размер на 118 292.36 лв. и е постановено внасянето й в държавния бюджет, на осн. чл.82 ГПК. Становището на въззивния съдебен състав за необжалваемост на отказа на първата инстанция да отмени оттегляемото си определение е в съответствие с предвидения в чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК обхват на процесуалните съдебни актове, подлежащи на самостоятелен инстанционен контрол. Определението на СГС, постановено в производство по чл.253 ГПК, не притежава характеристика на преграждащо по-нататъшното развитие на делото, нито законодателят е предвидил изрично неговата обжалваемост, в какъвто смисъл е и непротиворечивата съдебна практика, публикувана в правно-информационните системи, част от която е цитирана от САС.
Предвид правилно реализираната преценка на въззивния съд за недопустимост на сезиращата го частна жалба, извън обхвата на настоящото частно производство са доводите на дружеството-частен жалбоподател относно предпоставките за връщане на паричната гаранция и нейната изискуемост, които са разяснени и в т.3 от Тълкувателно решение № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС и надлежно съобразени от СГС.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3605 от 01.11.2019 г. по в.ч.гр.д. № 3211/2019 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 15 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: