3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 737
гр. София, 26.10.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 2448/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Съдът е сезиран с две жалби- касационна жалба на Прокуратурата на РБ срещу решение № 511/ 23.11.2016г. постановено по в.гр.д. 2928/2016г. на САС в частта, в която е потвърдено решение на СГС, в частта, в която е осъдена Прокуратурата на РБ да плати обезщетение на А. Б. С. 10000лв. на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ във връзка с чл. 52 ЗЗД и насрещна касационна жалба на А. С. срещу решението на САС в частта, в която е отхвърлен иска и по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ във връзка с чл. 52 ЗЗД за сумата над 10000лв. до 25000лв..
Касационната жалба на Прокуратурата на РБ е подадена в срок и е допустима.
Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване, ВКС намира следното:
Ищцата А. С. твърди в исковата молба, че по сл.д. 238/06г. на ССлС е била задържана за 24часа, след което задържането е продължено за 72 часа и е наложена принудителна мярка „забрана за напускане пределите на страната“. Тя била уличена на 14.01.2006г. в престъпление по чл. 310, ал.1, вр.чл. 308, ал.1, вр.чл. 20, ал.2вр.чл. 26, ал.1 НК, а след това на 13.06.2011г. била привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 212, ал.5,вр.ал.1,пр.1, вр.чл.20, ал.4, вр.чл.26, ал.1,вр.чл. 2, ал.2 НК. На 04.07.2011г. и 08.09.2011г. разследването било предявено на два пъти. На 07.05.2012г. производството било прекратено по обвинението по чл. 310, ал.1 НК. На 25.04.2012г. отново била привлечена като обвиняем за престъплението по чл. 212, ал.5 НК. С определение от 17.01.2014г., СГС е дал тримесечен срок за внасяне на обвинителен акт в съда и на 03.02.2014г. по същото следствено дело била привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал.6, алт.1 НК и в три престъпления по чл. 210, ал.1, т.2 и т.5, вр.чл. 209, ал.1, вр.чл. 18, ал.1, вр.чл.2, ал.2, вр.ал.1 НК. Последното привличане като обвиняем било отменено на 01.04.2014г. и на 15.04.2014г. ищцата отново била привлечена като обвиняем за три престъпления по чл. 210, ал.1, т.2 и т.5, вр.чл. 209, ал.1, вр.чл. 18, ал.1, вр.чл.2, ал.2, вр.ал.1 НК. На 20.05.2014г. е бил внесен обвинителен акт, а на 18.07.2014г. с разпореждане на СГС наказателното производство срещу ищцата е било изцяло прекратено.
Ищцата твърди, че е претърпяла болки и страдания за целия период от 8години и 6 месеца и е поискала обезщетение в размер на 25000лв..
Въззивният съд е приел за основателен иска по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ във връзка с чл. 52 ЗЗД за сумата от 10000лв. като е отчел, че на ищцата са били повдигнати множество обвинения за тежки умишлени престъпления по чл. 310, ал.1, 210, ал.1, 212, ал.5, 321, ал.6 от НК, но наказателното производство било прекратено по всички обвинения поради недоказаност; наказателното производство било продължило повече от 8 години, била е задържана за 72 часа, определена и е била МН „Подписка“ и ПАМ „забрана за напускане пределите на страната“. Според съда тези обвинения са причинили негативни последици за психиката и емоционалността на ищцата.
В Изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, Прокуратурата на РБ подържа основание по чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по въпроси, които се отнасят до определянето на размера на неимуществените вреди при сходни случаи и когато няма данни за наличието на причинно- следствена връзка между обвинението и вредите.
Въз основа изложените обстоятелства, ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съгласно т.р.№ 1-2010-ОСГТК касационното обжалване се допуска по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, когато по поставен правен въпрос, включен в предмета на спора и обуславящ правните изводи на съда, въззивният съд е дал разрешение в противоречие със задължителната практика на ВКС. А основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК е налице, когато по поставения правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда, не е налице задължителна практика на ВКС и съдилищата дават различно разрешение при отговора на въпроса.
Налице е установена задължителна практика на ВКС по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ във връзка с чл. 52 ЗЗД, че страхът, уплахата, стресът и негативните изживявания при незаконно повдигнато обвинение са общоизвестен факт, както и че вредите неизбежно следват по човешка презумпция /р. 192-12-ІІІ ГО, р. 18-14-ІV ГО/. А сходството между делата е налице, когато има подобие в следните обстоятелства- тежест и характер на обвинението и предвиденото наказание, вида на мярката за неотклонение, наложени други принудителни мерки, продължителност, разгласяване чрез медии, влошаване на здравословното състояние, социално положение, възраст и др..
В случая въпросите/уточнени и конкретизирани съгласно т.р. 1/2010г. на ОСГТК/- дали се доказват обичайните болки и страдания и причината за тях, както и дали размерът на обезщетението е подобен на присъдения по сходни дела, са обуславящи, но молбата за допускане на касационно обжалване е неоснователна, защото въззивният съд се е съобразил със задължителните разрешения на ВКС по тези въпроси, а различният размер на присъденото обезщетение е обусловен от различните обективни обстоятелства, взети предвид от съда, а не от противоречиво тълкуване и прилагане на чл. 52 ЗЗД.
С оглед изхода на производството по касационната жалба на Прокуратурата на РБ, не следва да бъде допусната до касационно обжалване и насрещната касационна жалба.
Воден от горното, ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 511/ 23.11.2016г. постановено по в.гр.д. 2928/2016г. на САС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: