О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 737
гр. София, 07.11.2012 г.
Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.д. № 634 по описа за 2012 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Н. К. срещу определение № 1541 от 20.07.2012 г. по ч.гр. дело № 1603/2012г. по описа на САС, с което е оставена без разглеждане частната й жалба против разпореждане от 07.12.2011г. на СГС,ГО-І-15 състав, по гр.д.№4756/2007г., с което въззивната жалба е оставена без движение и е указано на жалбоподателката да внесе държавна такса в размер 687,10лв.
С частната жалба се излагат съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Искането е за отмяна на атакуваното определение и произнасяне по същество на частната жалба. В частната жалба са изложени и доводи по същество на правния спор, по който е образувано исковото производство , оплакване за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение с искане за отмяната му. В същата са инкорпорирани и искания за връщане на внесените по сметка на САС държавни такси по производството до настоящия момент, както и за освобождаване от държавна такса по настоящата частна жалба.
Ответните по частната жалба страни С. Щ. Щ., С. С. б. х. и Ж.”Б. х.” не вземат становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение, преграждащо по – нататъшното развитие на делото, подлежащо на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК за първи път, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл. 280 ГПК, във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК не намира приложение и за настоящата инстанция отсъства задължение да проверява наличието на установените в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК предпоставки за допустимостта на исканото обжалване – арг. от чл. 274, ал. 3 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:
М. Н. К. е подала частна жалба срещу разпореждане на първостепенния Софийски градски съд, с което подадената от нея въззивна жалба е оставена без движение и й е указано да внесе държавна такса в размер 687,10лв.
С атакуваното определение въззивната инстанция е оставила без разглеждане тази частна жалба, като е прекратила образуваното по нея съдебно производство. Изложени са съображения, че съдебният акт на първостепенния съд не подлежи на самостоятелно обжалване.
Определението е правилно.
С нормата на чл. 274 ГПК законодателят изрично е разпоредил кои определения на съда могат да бъдат обжалвани отделно с частни жалби. Това са две категории актове: 1. преграждащи по-нататъшното развитие на делото (за прекратяване, спиране, отказ за възобновяване и др., с които фактически се прегражда възможността за постановяване акт по същество на заявеното искане за защита на съответното материално право); 2. актове, изрично посочени от закона.
Актовете, с които съдът се произнася по движението на делото (даване ход на делото, отлагане и насрочване за съдено заседание, даване ход на устни прения и т. н.), не попадат в посочените по-горе категории. Това се отнася и до разпорежданията и определенията, с които производството по делото се оставя без движение. Ако в последствие съдът постанови прекратяване на производството, респективно връщане на искова молба или жалба, този акт, който е преграждащ, подлежи на обжалване с частна жалба. Тогава, проверяващата инстанция ще прецени и законосъобразността на акта, с който производството е оставено без движение.
Съобразно изложеното изводът на въззивния съд, че първоинстанционното разпореждане като такова по движение на делото не подлежи на обжалване е законосъобразен. Той е съобразен и с разясненията, дадени в т. 5 на ТР № 1/17.07.2001 г. ОСГК ВКС.
Касаторът не излага съображения по това заключение, а развива съображения за неправилност на акта, с който първоинстанционният съд е оставил без движение въззивната жалба, така също и за неправилност на постановеното първоинстанционно решение, които са без значение за поставения процесуален проблем и съдът не следва да обсъжда. По искането на жалбоподателя за връщане на внесените по сметка на САС държавни такси, както и по искането по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване от дължимата държавна такса за разглеждане на частната касационна жалба компетентен да се произнесе е въззивният съд, по чиято сметка са внесени таксите и който е и администриращ частната жалба. В тази връзка следва да се има предвид, че въпросът за освобождаване от заплащане на такси и разноски по делото е обуславящ този дали жалбоподателят дължи плащане на държавна такса по частната си жалба. Поради това искането за освобождаване следва да предхожда внасянето на самата такса, респективно следва да бъде заявено пред администриращия жалбата съд. Съдът, когато е сезиран с искане по чл. 83, ал. 2 ГПК е длъжен да се произнесе по надлежен ред с акт, който подлежи на обжалване. Проверката за редовност на частната жалба се прави от администриращия съд, а това включва и въпроса дали се дължи плащане на държавна такса. Ако искането на бъде направено, след като делото е изпратено в касационната инстанция, тогава вече тя е компетентна да го разгледа.
В заключение, обжалваното определението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1541 от 20.07.2012 г. по ч.гр. дело № 1603/2012г. по описа на САС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: