О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 738
гр. София 17.11.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 09 ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 4683 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена частна касационна жалба от ищците В. С. Г. и А. Ж. К., двамата чрез адв.С. А. против определение № 11380/29.05.2015 г. по ч.гр.дело № 13652/2013 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 10.09.2013 г. по гр.дело № 23695/2013 г. на Софийски районен съд, с което е върната исковата молба с вх. № 10 712/03.06.2013 г., предявена от В. С. Г. и А. Ж. К. срещу х. „С. И.” като недопустима и е прекратено образуваното по нея производство по гр.дело № 23 695/2013 г. на Софийски районен съд.
Жалбоподателите поддържат основания за неправилност на обжалваното определение – нарушение на процесуалния закон и необоснованост. Според жалбоподателите неправилно е възприето от въззивния съд, че исковата молба е предявена срещу неправосубектен ответник, тъй като видно от същата и уточнението към нея е посочен като ответник по делото х. „С. И.”, чиито едноличен собственик е [фирма]. Считат, че всички индивидуализиращи белези на ответника са посочени още с подаване на исковата молба. Сочат също, че първоинстанционния и въззивния съд превратно са изтълкували посочения ответник като неправосубектен, тъй като ищците изрично посочили кой е собственик на х. „С. И.”, а именно търговеца [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], представляван от С. И. И.. Поддържат, че са се насочили към този начин на представяне на ответника, тъй като събитието, от което търпят имуществени и неимуществени вреди се е развило в хотела, че за изясняване на фактическата обстановка и на търсенето на отговорност от служителите на хотела и от неговия собственик е посочен като ответник. Според жалбоподателите в качеството си на собственик и представляващ х. „С. И.”, който има назначен управител и служители на рецепцията може да потърси с регресен иск отговорност за причинените претърпени от ищците вреди. Жалбоподателите сочат, че в предмета на дейност на едноличния търговец е посочено и хотелиерство. Поради това в уточнителната молба и в исковата молба е посочено чия собственост е х. „С. И.“ и кой търговец извършва дейността хотелиерство по смисъла на Закона за туризма, чрез което може да се потърси изпълнение на исковата претенция. Сочат, че първоинстанционния съд без да даде допълнителна възможност на ищците да изяснят своите съображения формално и прибързано е прекратил производството по делото и, че не следва да се пренебрегва факта, че изрично в исковата молба е посочено, а също и в уточнителната молба кой търговец по смисъла на Търговския закон извършва дейността хотелиерство на територията на х. „С. И.” с адрес [населено място], [улица], като е представено удостоверение за актуално състояние на [фирма] и не е налице пречка съдът при прилагане на служебното начало съгласно чл.7,ал.1 ГПК да установи кой е ответникът по делото. В случая според жалбоподателите пасивно легитимиран да участва в процеса е х. „С. И.”, собственост на [фирма]. Искането е за отмяна на обжалваното определение и за постановяване на друго, с което делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по подадената искова молба.
В изложението, което е част от съдържанието на касационната жалба са поставени въпросите:1.следва ли да се прави уточнение на ответника след като същият е подробно индивидуализиран в исковата молба като х. „С. И.”, собственост на [фирма], представлявано от С. И. И., съответстващо на приложеното удостоверение за актуално състояние на търговеца и не следва ли при извършване на преценка затова съда да приложи служебното начало при спазване разпоредбите на чл.7 ГПК, при така посочения ответник налице ли е пасивна процесуална легитимация, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 2. въззивният съд се е произнесъл по съществени материално правни въпроси, които е решил в противоречие с практиката на ВКС. Абсолютно формално с бегло изложени мотиви и без да обсъди представената частна жалба по същество, без да я разгледа в детайли съдът е приел, че същата е недопустима, поради което трябва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. Бегло и формално са обсъдени фактите и обстоятелствата, даващи правилна картина на фактическата обстановка по конкретния казус, за да се достигне до така направено заключение от страна на разглеждащия делото съд. С така постановеното определение се прегражда по нататъшното развитие на делото и съдът създава условия да се затвърдят неправилни и неподкрепени с необходимите доказателства изводи на разглеждащия делото по същество съд. Като е приел обратното, че е налице определение, с което първоинстанционният съд процесуално законосъобразно е прекратил производството по делото и е потвърдил същото въззивният съд се е произнесъл по съществени материално правни въпроси, които е решил в противоречие с практиката на ВКС. Сочи, че поставените материално правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК, определения на състави на ВКС, постановени по чл.274,ал.3 ГПК, с които не е допуснато касационно обжалване и определение на състав на ВКС, постановено по чл.288 ГПК.
Ответникът по частната жалба не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателите съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежни страни, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че жалбоподателите В. С. Г. и А. Ж. К. са подали искова молба срещу х. „С. И.”, за който е посочено, че е собственост на [фирма], с която са предявени осъдителни искове за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди ведно със законната лихва върху всяка от сумите.
Прието е, че с разпореждане от 16.07.2013 г. първоинстанционният съд е преценил, че исковата молба е нередовна и дал указания до ищците да отстранят нередовностите – да уточнят кой е ответникът по предявените искове – х. „С. И.” или [фирма], както и указания по още пет пункта. Посочил е, че разпореждането на съда е съобщено редовно на ищците на 23.07.2013 г. С молба от 30.07.2013 г. в рамките на указания едноседмичен срок ищците, чрез пълномощника адв.А. са уточнили, че ответник по предявените искове е х. „С. И.”, който се представлява от [фирма], съответно са извършили уточнение на исковата молба в изпълнение на дадените от съда указания по още 5-пункта.
От правна страна въззивният съд е приел, че исковата молба е предявена срещу неправосубектен ответник. Посочил е, че в исковата молба и в молбата-уточнение ищците са заявили волята си да насочат предявените искове срещу х. „С. И.”, че изводът на първонинстанционния съд, че този ответник е неправосубектен по смисъла на чл.27,ал.1 ГПК е правилен. Според въззивния съд ищците са посочили, че ответникът х. „С. И.” се представлява от правосубектно физическо лице в качеството му на ЕТ, което притежава и собствеността върху хотела. Прието е, че посоченият от ищците представител на ответника е правосубектен, но това не рефлектира върху отделната и самостоятелна правосубектност, респективно неправосубектност на ответника, както е посочен от ищците-сега жалбоподатели. Прието е също, че нормативно определеният кръг лица, които могат да извършват туристическа дейност с разпоредбата на чл.113 от Закона за туризма не рефлектира върху правосубектността на ответника в случая. Посочил е, че физическите лица в качеството им на ЕТ са едни от посочените в разпоредбата на чл.113 от ЗТ, с оглед на която е било дадено и указание от първоинстанционния съд с разпореждането от 16.07.2013 г. Според въззивния съд ищците изрично са посочили, че ответник по исковата е хотелът, който е неправосубектно лице, а не физическото лице в качеството на ЕТ, който е правосубектното лице.
При тези съображения е потвърдено първоинстанционното определение като правилно.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по поставените въпроси в изложението на жалбоподателите, което е инкорпорирано в частната жалба, тъй като въпросите не са правни по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Съгласно тълкуването в т.1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение/определение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Според същото тълкуване задължение на касатора е да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение/определение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение или определение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В производството по чл.288 ГПК К. съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/определение по чл.281,т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт – в настоящият случай определение ще се извърши, ако същият бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната частна жалба. Поставените въпроси от жалбоподателите са такива по правилността на обжалваното определение и са основания за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Същите подлежат на преценка само ако се допусне касационно обжалване на определението на Софийски градски съд, при разглеждане на касационната частна жалба по същество. Поради това, че формулираните въпроси не са правни само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се преценява наличието на допълнителните предпоставки, визирани в чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 11380/29.05.2015 г. по ч.гр.дело № 13652/2013 г. на Софийски градски съд по касационна частна жалба вх. № 88697/09.07.2015 г., подадена от ищците В. С. Г. [населено място], [улица] А. Ж. К., гражданин на Б. с адрес [населено място], [улица], вх.Б, ап.332, двамата чрез адв.С. А..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: