О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 738
София, 16.12.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на десети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 817/2009 г.
Производството е по чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от С. М. К., К. И. К. и Г. А. А., всички от гр. С., чрез процесуалния им представител адв. Щ от АК гр. Х., срещу определение от 29.09.2009 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 4- ти състав по възз. гр. д. № 2 539/2008 г., постановено по реда на чл. 192, ал. 4 от ГПК (отм.), с което въззивният съд се е произнесъл по направеното искане за изменение на първоинстанционното решение в частта относно съдебните разноски.
Частните жалбоподатели считат, че обжалваното определение е неправилно и противоречи на процесуалния закон – чл. 63, ал. 1, б. „д” от ГПК (отм.), като за това са изложили и подробни съображения. Молят да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната жалба – З. „А” гр. С. не ангажира становище в законоустановения срок.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и след проверка на данните по делото, приема следното:
Производството по гр. д. № 2 676/2007 г. по описа на Софийски градски съд е образувано по субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 226 от Кодекса за застраховане и чл. 86 ЗЗД от С. М. К., К. И. К. и Г. А. А., всички от гр. С. срещу З. „А” гр. С.. Ищците претендират заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие от смъртта на дъщеря им Н. К. И. , настъпила в резултат на ПТП на 22.09.2006 г., като за първите двама в размер на 65 000 лв., а за третия – 70 000 лв., ведно със законната лихва върху посочените суми от 22.06.2006 г. до окончателното им изплащане. С разпореждане от 23.07.2009 г. на Председателя на Софийски градски съд на основание чл. 63, ал. 1, б. „д” от ГПК ищците са освободени от внасяне на държавна такса по образуваното производство. Същите са защитавани от адвокат без да е внесено договореното възнаграждение в размер на 5 000 лв. С решение № 62/14.07. СГС е уважил частично предявените искове, като е осъдил ответника да заплати на С. М. К. и К. И. К. на осн. чл. 226 , ал. 1 от КЗ на всеки един от тях обезщетение в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва, като се отхвърля иска за разликата от 50 000 лв. до пълния предявен размер – 65 000 лв., както и да заплати на Г. А. А. сумата от 60 000 лв., ведно със законната лихва, като се отхвърля иска за разликата от 60 000 лв. до 70 000 лв. Със същия съдебен акт на осн. чл. 38 Закон за адвокатурата З. „А” гр. С. е осъдено да заплати разноски в размер на 3 540 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат в минимален размер, съобразно уважените части от исковете, като ищците са осъдени да заплатят на ответника на осн. чл. 64, ал. 5 от ГПК (отм.) сумата от 1 140 лв. – юрисконсултско възнаграждение върху отхвърлената част от претенциите. Така постановено решение е обжалвано от ищците и от ответника пред Софийски апелативен съд, който с решение № 1 034/20.07.2009 г. по в. гр. д. № 2 539/2008 г. го оставя в сила, поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции.
Ищците (жалбоподатели в настоящото производство) са подали молба за допълване по чл. 193 от ГПК (отм.) на решението в частта за разноските, тъй като оспорват присъдените от първоинстанционния съд разноски в полза на ответника, по съображения, че производството е безплатно. С обжалваното определение въззивният съд е разгледал молбата по реда на чл. 192, ал. 4 от ГПК и е присъдил още 30 лв. в полза на ищците, като е посочил, че и при частично отхвърлен иск на ответника също се дължат разноски.
Частната жалба е неоснователна.
Такси и разноски по производството на делата не се внасят от ищеца по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда (чл. 63, ал. 1, б.”д” от ГПК (отм.), какъвто е и настоящия случай. С разпореждане на Председателя на Софийски градски съд жалбоподателите /ищци/ са освободени от внасяне само на дължимата държавна такса, но не и от заплащане на съдебни разноски, които се дължат по компенсация върху уважената част от претенцията. Съгласно чл. 64, ал. 2 от ГПК (отм.) ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Въззивният съд (както и СГС) се е съобразил с приложението на посочените разпоредби и правилно с обжалваното определение е осъдил З. „А” гр. С. да заплати още 30 лв. разноски по делото, изчислени по компенсация над тези присъдени от Софийски градски съд по гр. д. № 2 676/2007 г. и е оставил без уважение искането адв. Ш в останалата му част – до пълния размер на договореното адвокатско възнаграждение. Освен това следва да бъде отбелязано, че в случая се касае за оказана безплатна адвокатска помощ и съдът не е обвързан с размера на договореното възнаграждение, като в негова компетентност, предвид фактическата обстановка, е да присъди адвокатско възнаграждение в съответствие с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл са и изводите на Софийски апелативен съд.
При тези данни, настоящият съдебен състав счита, че определението на Софийски апелативен съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 29.09.2009 г., постановено по възз. гр. д. № 2 539/2008 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 4-ти състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: