3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 738
София, 28.10.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 613/2010г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Н. О. К.” ООД, гр. София срещу определение № 401 от 18.05.2010 г. по ч. т. д. № 296/2010г. на Първо отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество частна жалба против постановеното от Софийски апелативен съд определение № 118 от 22.01.2010 г. по ч. гр. д. № 86/2010 г. С този акт, на основание чл. 23, ал. 3 ГПК, е постановено изпращането на делото, образувано по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД на „Н. О. К.” ООД, гр. София против М. М. Д. и Д. Д. Д., двамата от гр. София, /искова молба вх. № 66538 от 03.12.2008 г./, за разглеждане от Окръжен съд – гр. Враца.
По съображения, подробно изложени в частната жалба, се иска отмяна на атакуваното определение и изпращане на делото за разглеждане на П. окръжен съд.
Ответниците по частната жалба – М. М. Д. и Д. Д. Д., двамата от гр. София – не заявяват становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от „Н. О. К.” ООД, гр. частна жалба срещу определение 118 от 22.01.2010 г. по ч. гр. д. № 86/2010 г. на Софийски апелативен съд, тричленният състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение е счел, че същото не е от категорията съдебни актове, подлежащи на касационен контрол. Този извод е направен, от една страна, поради липсата на изрично предвидена обжалваемост на определението по чл. 23, ал. 3 ГПК, а от друга страна – поради обстоятелството, че същото не прегражда развитието на съдебното производство, тъй като с него се определя равен по степен съд на този, който, чрез отвод на съдиите в него, се е десезирал от разглеждане на спора.
Определението е правилно.
Изводът на решаващия състав за недопустимост на касационното обжалване на атакуваното въззивно определение е изцяло в съответствие със закона. Актът по чл. 23, ал. 3 ГПК, с който горестоящият съд постановява делото да бъде изпратено за разглеждане на друг равен по степен съд, предвид отстраняване на съдиите в съответния съд от разглеждането му, не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Този акт няма характер на преграждащ по-нататъшното развитие на делото, нито законът предвижда възможност за обжалването му. С оглед на това, правилно тричленният състав на ВКС е преценил, че за частния жалбоподател липсва право на обжалване, което обуславя и процесуална недопустимост на депозираната от него частна жалба.
С оглед изложеното, атакуваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 401 от 18.05.2010 г. по ч. т. д. № 296/2010г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: