О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 738
Гр. София, 23.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 06.11.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
т. д. № 546/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на АМКО – ДИМИТРОВ И С-Е СД, [населено място], чрез процесуален пълномощник, против решение № 253 от 02.11.2018 г. по в. т. д. № 371/2018 г. по описа на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 45 от 03.05.2018 г., постановено по т. д. № 641/2016 г. на Шуменския окръжен съд в обжалваната му част, а именно за отхвърляне на предявения от касатора против МЕТЛОКАСТ ЛИМИТИД – ЛОТОС ФАРМ – [населено място], Република Гърция иск с правно основание чл.266 ЗЗД за присъждане на разликата над 28 272.64 лв. до пълния предявен размер от 80 046 лв., претендирани като незаплатена част от възнаграждение за изпълнени СМР по изграждането на 14 бр. сглобяеми дървени къщи, съгласно договор за изработка от 29.02.2016 г., като в полза на ответника по иска са присъдени и сторените от него разноски.
В касационната жалба се сочат доводи за неправилност на въззивното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според касатора, след като първоинстанционният съд не е приел с изрично определение възражението за прихващане, направено от насрещната страна, същото не е следвало да се разглежда. Недопустимо е възражението за прихващане да се релевира за първи път пред въззивната инстанция. Евентуално същото е неоснователно, тъй като ответникът, поради едностранното и виновно неизпълнение на договора, не може да търси насрещни вземания по него. По подробно изложени съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат уважени, с присъждане на разноските по делото.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се формулират въпроси, които според касатора имат значение за изхода по делото и се разрешават противоречиво от съдилищата, респ. са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: 1/ Може ли да се приеме, че правно основателно е направено възражение за прихващане при едностранно виновно неизпълнение от страна на искащия прихващане; 2/ Кой е моментът, в който най-късно в производството може да се направи правно валидно възражение за прихващане; 3/ Може ли възражение за прихващане да се прави в производство, в което се претендира и доказва, че едностранното виновно неизпълнение на ответника е основание за претендиране на заплащане на просрочени дължими по договора суми; 4/ Може ли да се прави “вид рекламация” без съдът да се е произнесъл по причината за прекратяване на договора и ако 5/ Договорът е прекратен при едностранно виновно поведение на ответника за каква “рекламация” може да става дума; 6/ Следва ли да се приемат за достоверни фактури за довършителни дейности, които изхождат от едностранно виновната страна по неизпълнението на облигационен договор, които категорично противоречат на заключенията на вещите лица, направили оглед на място в Гърция.
Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник, е депозирал писмен отговор за липса на основания за допускане на решението до касационно обжалване, по подробно развити съображения, като моли искането в този смисъл да не се уважава. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, за да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока за обжалване по чл.283 ГПК, против въззивно решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е допустима.
За да достигне до обжалвания резултат, съставът на въззивния съд е посочил, че в срока по чл.367 ГПК е въведено в предмета на спора възражение за прихващане на претендираното възнаграждение по договора за изработка с насрещно вземане на ответника, с квалификация чл.265 ал.1 пр.2 ЗЗД, за сумата 87 980.49 лв., претендирана като направени от ответника разходи за поправка и довършване на изработеното от ищеца; а като цяло е намерил, че в първоинстанционното решение са направени правилни фактически и правни изводи, поради което на основание чл.272 ГПК е препратил към тях. С оглед конкретните оплаквания в жалбата, съставът на въззивния съд е изложил мотиви, че в първата инстанция страните са спорили дали е налице неточно изпълнение от страна на ищеца в срочно, количествено и качествено отношение на договора от 29.02.2016 г. за изработка и монтаж на сглобяеми къщи. Обсъдил е доказателствата по делото, относими към спора във въззивната инстанция, с оглед частичното уважаване на иска. Намерил е за неоснователни доводите на ищеца за неизправност на насрещната страна към датата на направеното от него изявление за прекратяване на договора поради неизпълнение на задължение на ответника за заплащане на суми по фактури. Обсъдено е оплакването в жалбата за допуснато процесуално нарушение. Прието е, че окръжният съд не се е произнесъл по несвоевременно, респ. преклудирано възражение за прихващане, като освен това същото е отразено в определението му по чл.374 ал.1 ГПК. Обсъдени са и оплакванията за неоснователност на възражението за прихващане: въззивният съд е приел, че същите се основават на преклузия по смисъла на чл.264 ал.3 ЗЗД на възраженията за недостатъци на изработеното, но същата не обхваща недостатъците в количествено отношение, а възраженията за неточно изпълнение в качествено отношение са приети от първоинстанционния съд за недоказани и не са включени в признатия размер на насрещното вземане. Съставът на въззивния съд е заключил, че изводът на първата инстанция за наличие на всички елементи от фактическия състав за възникване на насрещно задължение на ищеца в посочения размер /т.е. за заплащане на тази част от направените от ответника разходи, за които е доказано, че са били необходими за довършване на изработеното от ищеца във вида, съобразно уговореното по договора/ е правилен и обоснован.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са налице релевираните основания по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Формулираните от касатора въпроси не удовлетворяват общия и/или допълнителните селективни критерии на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно актуалната приложима редакция на нормата, противоречивото разрешаване на правни въпроси от съдилищата вече не е самостоятелно основание за достъп до касация, а се включва в основанието по т.3 – съдът допуска разглеждането на жалбата по въпроси, които имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая касаторът не сочи и не прилага противоречива практика на съдилищата, нито обосновава наличието на коментирания допълнителен критерий по начина, указан в ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.4. Формулираният втори въпрос има принципно значение за разрешаването на спора и е обусловил правната воля на съда, но той не е разрешен в противоречие с установената практика на ВКС. Останалите въпроси не притежават характеристиката на правни, тъй като са относими към правилността на въззивното решение, която не може да се преценява на етапа по селекция на касационните жалби, в този смисъл – указанията на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1. Видно е от мотивите на въззивния съд, че той не е намерил да е налице виновно неизпълнение на договора от страна на ответника, поради което обусловените от същото въпроси нямат значение за изхода на делото, нито са допринесли за формиране на решаващата правна воля на съда. По тези съображения, искането за достъп до касация се преценява като неоснователно.
По делото не са представени доказателства за сторените от ответната страна разноски за настоящата инстанция, поради което въпреки резултата от спора, такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 253 от 02.11.2018 г. по в. т. д. № 371/2018 г. по описа на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: