О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 738
София, 14.07.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети юли………………………………
две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря ………………….………………………………………………………….. в присъствието на прокурора ….………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………..
гр.дело N 516/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от “А” А. , гр. А., чрез пълномощника му адв. Н. П. от АК-Пловдив, срещу решение № 2* от 16.12.2009 година по гр.д. N 2946/2009 година на окръжен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 337 от 23.09.09г. по гр.д. № 227/2009г. на районен съд – Асеновград. С него е уважен иск на Х. Г. Т. от гр. П. срещу касатора за признаване незаконност на уволнение и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди това длъжност “началник участък” и за заплащане на обезщетение поради незаконното уволнение – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Ответницата Х. Г. Т., чрез пълномощника си адв. Л. М. от АК-Пловдив, оспорва както наличието на предпоставки за одпускане на обжалването, така и изложените доводи по съществото на правния спор.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
В изложението на касаторката по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК – съдът се е произнесъл по въпроси, които са решени в противоречие на съдебната практика. Приложени са решение № 236/8.05.2000г. по гр.д. № 1199/99г, определение № 195/30.12.2008г. по гр.д. № 4878/2008г. и решение № 146/7.02.2007г. на III г.о. Основанието е посочено с оглед отговора на въпросите: Може ли съдът да се позовава на недействителност на допълнителни споразумения, които не са обявени за такива по съответния съдебен ред и кога? От кога работникът или служителят черпи права при добросъвестно изпълнение на служебните си задължения и трябва ли да претендира такива занапред? Може ли работодателят да прекрати трудовия договор поради пенсиониране, когато работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от категорията труд и без съгласието на работника?
Касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като въпросите, макар и принципно важни, не се решават противоречиво от съдилищата и това е видно от представените съдебни актове. В правната доктрина и практика никога не е имало съмнение за това, че недействителността на трудовия договор или на отделна негова клауза може да се обсъжда от съда както в отделно производство, така и преюдициално по друг спор, който е обусловен от него. Недействителността следва да бъде прогласена и служебно от съда съобразно общите правила на гражданското ни право. По третия въпрос не се сочи практика, която да е в разрез с приетото по делото и поради това липсва основанието на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Касационно обжалване не следва да се допусне и по въпроса от кой момент настъпват правните последици от прогласяването на недействителността при добросъвстност на работника или служителя. Отговорът се съдържа в чл.75 КТ – до обявяването й отношенията между страните се уреждат като при действителен трудов договор, т.е. действа занапред. В същия смисъл е и разрешението, дадено в представеното определение № 195/30.12.2008г. по гр.д. № 4878/2008г. на ВКС, II г.о. В случая, обаче, въззивният съд не е обсъждал действието на допълнителните споразумения във връзка с тяхната недействителност, а в друга правна хипотеза – липса на съгласие за изменение на трудовото правоотношение /чл.118 и 119 КТ/. При липса на съгласие изменение на правоотношението не може да настъпи и въпросът за неговата действителност /недействителност/ не стои. То следва началния си вид и се съобразява с уговорката в трудовия договор за изпълняваната длъжност, както е приел въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение решение № 2* от 16.12.2009 година по гр.д. N 2946/2009 година на окръжен съд Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.