О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 739
София, 10.06.2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 94 по описа за 2013 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. И. Н. чрез адв. М. Г. срещу въззивно решение № 395/31.10.2012 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 631/2012 г.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Въззивният съд е отхвърлил претенциите.
За да постанови този резултат установил, че ищецът М. Н. е работила в Кметство – [населено място] на длъжността „специалист административно-финансово обслужване”.
Трудовото правоотношение е прекратено едностранно от кмета на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ със заповед № 2/20.02.2012 г. поради въведено изискване към длъжността за притежание на средно специално икономическо образование. Такова условие е в сила от 17.02.2012 г., като Н. не притежава нужното образование.
Съдът приел, че заповедта за уволнение е законосъобразна и отхвърлил исковете.
В приложеното към касационната жалба изложение е повдигнат правният въпрос подлежи ли на контрол преценката на работодателя за промяна в изискването за образование за дадена длъжност при положение, че е налице злоупотреба с право. Поддържа се противоречие с определения по чл. 288 ГПК и решения по чл. 290 ГПК, постановени от ВКС, както и с практика на други съдилища.
Въпросът е неотносим, защото съдът дължи произнасяне в рамките на предмета с който е сезиран. Съдът има задължение да изследва проява на злоупотреба с права от работодателя при извършена от него промяна в изискванията за образование относно заемане на определена длъжност, когато такива факти, съответно възражения, са въведени в преклузивните срокове по ГПК. В случаите, когато ищецът – работник или служител твърди, че заповедта за уволнението му е незаконосъобразна, трябва да обоснове иска на твърдения за злоупотреба, като изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни изводи /виж и решение № 239/2012 г. по гр.д. № 779/2011 г. на ІV ГО на ВКС/.
От друга страна, единствените съображения в исковата молба, сочещи на лично отношение на работодателя към служителя – назначаването на друг служител, който не отговаря на изискванията за образование, са обсъдени от въззивната инстанция. Съдът е приел, че само по себе си, дори и да е вярно, посоченото обстоятелство не води на извод за противоправно поведение от страна на работодателя с единствената цел да уволни Н.. Още на 21.02.2012 г. е подадена до Бюрото по труда заявка за свободно място, като е посочено, че за нея се изисква средно икономическо образование, както и, че трудовият договор ще бъде със срок за изпитване. Съдът е приел, че действията на работодателя навеждат на извод за липса на тенденциозност, дискриминационно отношение или друго противоправно поведение.
Вторият поставен въпрос е дали е налице злоупотреба с право при прекратяване на трудов договор по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ поради липса на образование, при положение, че след това работодателят назначи друг служител, който също няма изискуемото образование.
На така поставения въпрос не може да се отговори принципно и еднозначно. На практика касаторът е несъгласен с извода на съда, че в случая, не е налице злоупотреба по чл. 8, ал. 1 КТ – желанието чрез законово допустими средства да се постигне една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор само с един конкретен служител. Едни и същи обстоятелства в различни казуси могат да установяват или не злоупотреба с права; важно е в случая как съдът е преценил твърденията на ищеца. Само по себе си несъгласието с правния извод в обжалваното решение не е основание за допускане на касационното му обжалване. Следва да се посочи и това, че оборването на презумпцията за добросъвестност на работодателя при извършеното уволнение съобразно разпоредбата на чл.8, ал.2 КТ, във всички случаи, е в тежест на работника или служителя.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Ответникът по касационната жалба има право на съдебноделоводни разноски за инстанцията и молбата му следва да бъде уважена. Представил е доказателства за платено адвокатско възнаграждение на 10.12.2012 г. в размер на 200 лв.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 395/31.10.2012 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 631/2012 г.
ОСЪЖДА М. И. Н. да заплати на Кметство – [населено място], представлявано от кмета М. Г. Х. сумата в размер на 200 лв., сторени в производството пред Върховен касационен съд съдебноделоводни разноски
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: