О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 739
София, 26.10.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1225/2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Столична община чрез пълномощник адв.А. Д. срещу решение № 2330/08.12.2016 г. по гр.д.№ 4203/2016 г.на Апелативен съд-София, ГК, ІІ състав. С него е потвърдено решение № 3870/10.05.2016 г. по гр.д.№ 6003/2015 г. на Софийски градски съд, І г.о., 7 състав, с което е уважен предявения от ищцата М. Ц. Д. срещу касатора иск с правно основание чл.49 ЗЗД до размер на сумата 6000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди от претърпени болки и страдания в резултат на телесни увреждания от ухапване от безстопанствени кучета, настъпило на 04.07.2013 г. и сумата 51,60 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди, разходи за лечение на уврежданията, причинени от същото събитие, като исковете до пълните претендирани размери са отхвърлени. В отхвърлителните части като необжалвано то е влязло в сила. Присъдени са разноски.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за необоснованост на изводите на въззивния съд, че отговорността на касатора следва да се ангажира поради липсата на надлежно изпълнение на програмата от мерки за изолиране на безстопанствените кучета. Касаторът намира, че е предприел предписаните от закона действия с дължимата грижа и дори те да не са дали очаквания резултат, не следва да дължи обезщетение. Твърди, че не е установена фактическата обстановка по делото, а за това доказателствената тежест се носи от ищцата. Счита,че спорът е решен в противоречие с решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№ 1533/2010 г.,ІІІ г.о., гр.д.№ 1155/2009 г., ІV г.о., гр.д.№ 899/2010 г.,ІV г.о., гр.д.№ 2045/2015 г., ІV г.о., гр.д.№ 6605/2013 г.,ІV г.о., гр.д.№ 1740/2014 г., І г.о., на ППВС №7/29.12.1958 г. и ППВС № 9/ 28.12.1966 г., а така също и на друга съдебна практика.Иска
отмяна на въззивното решение и отхвърляне на исковете.
В изложението по чл. 284 ал.1 т.3 ГПК касаторът поддържа всички основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 –т.3 ГПК.Поставя въпроса:
-надлежното изпълнение на законовите задължения от общината изисква ли постигане на резултат и означава ли обективно намаляване до минимум броя на бродещите в градовете безстопанствени кучета.
Намира извода на въззивния съд за липса на надлежно изпълнение на програмата от мерки за противоречащ на решения на ВКС по гр.д.№ 1533/2010 г.,ІІІ г.о., гр.д.№ 1155/2009 г., ІV г.о. Според приетото в тях отговорността на общината следва да се ангажира при доказано бездействие на нейните органи и служители във връзка със задълженията им за изолиране на безстопанствените кучета. Счита също така за погрешно становището, че мерките следва да са ефективни, а не илюзорни и обективно да водят до целения с нормативната уредба резултат. Намира, че този извод е в противоречие с ППВС № 7/29.12.1958 г. и ППВС № 9/28.12.1966 г. и с решение по гр.д.№899/2010 г.,ІV г.о., в които е прието, че наличието на вреди създава основание на пострадалия да претендира обезщетение за вреди само когато те са последица от противоправни действия и бездействия, че предприело ли е с дължимата грижа предписаните от закона действия, лицето не отговаря, дори тези действия да не са дали очаквания резултат. Твърди, че е налице противоречие и с приетото в решение по гр.д.№ 2045/2015 г.,ІV г.о., че само по себе си обстоятелството, че безстопанствени кучета са проявили непредизвикана агресия и са наранили човек, не означава бездействие на общината.Във връзка с този въпрос се поддържа и допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, което не е аргументирано.
Следващият въпрос е относно задължението на въззивния съд да обсъди всички възражения и доводи на страните по делото, да обсъди своевременно наведените правозащитни и правоизключващи възражения.
Касаторът твърди, че са оспорени твърденията на ищцата за време, място и механизъм на възникване на инцидента, но тези оспорвания са игнорирани, в противоречие с решения по гр.д.№ 6605/2013 г.,ІV г.о.,гр.д.№ 1740/2014 г., І г.о.
Поставя се и въпросът:
-върху коя страна пада тежестта на доказване и какво по своя характер следва да бъде доказването на правопораждащия отговорността на ответника факт за безстопанствения характер на кучето.
Посочва,че въззивният съд приема, че касаторът не е установил възможен друг източник на констатираното от съдебен медик увреждане, поради което прави извод, че това увреждане е от ухапване от безстопанствено куче и че ищцата не е длъжна да доказва отрицателни факти. Поддържа, че тя носи доказателствената тежест да докаже твърденията си по исковата молба, което не е сторено в пълен обем и по безспорен начин.Тези факти са от категорията на правопораждащите и трябва да бъдат установени по реда на пълно и главно доказване.Позовава се на съдебна практика –влезли в сила решения на различни по степен съдилища.
Следва въпросът:
-определен ли е справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди и взети ли са предвид всички релевантни обстоятелства.
Поддържа, че не са спазени дадените с ППВС № 4/1968 г. указания и е присъдено обезщетение в размер над справедливия, тъй като няма данни за усложнения, лечението е правилно и прогнозата за оздравяване е добра.
Ответницата по касационната жалба М. Ц. Д., в писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв.А. Н., я оспорва.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
Споделяйки фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел наличие на основание за ангажиране отговорността на касатора по чл.49 ЗЗД, защото се касае за определени със закон задължения, които общината е възложила на създадено от нея общинско предприятие и които то не е изпълнило. В резултат на това на ищцата е нанесено телесно увреждане от ухапване от бездомно куче. С представената Програма за овладяване популацията на бездомни кучета на територията на Столична община 2012 г.-2016г., Справки за дейността на приюти за безстопанствени кучета и Информация за дейността по залавяне на безстопанствени кучета, не е установено при условията на пълно и главно доказване изпълнението на задълженията по чл.41, чл.42, чл.47 и чл.48 ЗЗЖ /в редакцията към настъпване на инцидента/. Обсъдил е показанията на свидетел-очевидец и свидетел, който е откарал пострадалата в болницата , които са с впечатления относно поведението на глутницата кучета и ги е кредитирал, като съответстващи на приетите по делото медицински документи. Ищцата получила разкъсно- контузна рана в областта на лявата подбедрица с размери 2-5 см и друга, разположена под първата с диаметър около 1 см. Според назначената СМЕ раните са причинили болки и страдания със среден интензитет, по-силни през първите две седмици, получените белези ще останат трайно. Въззивният съд е приел също така, че касаторът не е установил възможен друг източник на установеното увреждане и е направил извод, че то е от ухапване от диво /безстопанствено/ куче, както и че е установен механизма на увреждане. Посочил е, че ищцата не е длъжна да изключи други възможни начини да получи подобно увреждане, защото не може да бъде задължена да доказва отрицателни факти. Намерил е за неоснователни твърденията на касатора, че липсват категорични доказателства относно времето на инцидента, причината за травмите и безстопанствения характер на кучето.Счел е, че тези обстоятелства са установени от събраните по делото доказателства, според които инцидентът е възникнал на 04.07.2013 г. и травмите са причинени от ухапване от куче, безстопанствено по смисъла на §1 т.6 ПЗР на ЗЗЖ. Приел е за некоректно позоваването от страна на касатора на решение по гр.д.№ 2045/2015 г., ІV г.о., тъй като в цитираното решение е прието, че кучетата са под надзора и грижите на общините и чрез взетите от тях мерки те следва да гарантират безопасното им поведение спрямо хората, независимо от вида на тези мерки. Законът изисква тези мерки да бъдат ефективни, а не илюзорни и да водят обективно до целения с нормативната уредба резултат -да бъде намален до минимум броят на бродещите в градска среда безстопанствени кучета,тъй като свободното им присъствие в градска среда застрашава здравето и живота на хората. Касаторът, чрез своите органи не е изпълнил законовите си задължения по чл.41 и чл.47 ЗЗЖ. Изтъкнал е, че изложеното не противоречи, а кореспондира с приетото по гр.д.№ 899/2010 г., ІV г.о. Приел е, че не може да бъде споделен доводът, че от страна на касатора липсва целенасочена противоправна дейност. При определяне размера на присъденото обезщетение е намерил, че са отчетени физическите болки и страдания, претърпени от ищцата , техния интензитет, периода на възстановяване, медицинските манипулации, големината и броя на раните, белезите, които ще останат и е счел, че то е справедливо. Относно размера на имуществените вреди е посочил, че в жалбата не са изложени конкретни оплаквания и доводи и също е препратил към изложеното от първоинстанционния съд.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение ,тъй като не са налице условията за селектирането му, чрез обосноваване на общо и допълнително основание.
Във връзка с първия въпрос се твърди хипотеза, която не е възникнала и не е обсъждана в обжалваното решение. Решаващият извод на въззивният съд не е, че изпълнението на законовите задължения на общината изисква постигане на резултат и че обективно следва да доведе до намаляване популацията на безстопанствени кучета. Направеният извод е, че от представените Програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Столична община за 2012 г.-2016 г.,Справки за дейността на приюти за безстопанствени кучета и Информация по залавяне на безстопанствени кучета, не е доказано при условията на пълно и главно доказване изпълнението на задълженията на общината по чл.41, чл.42, чл.47 и чл.48 ЗЖЖ. Изложил е своето виждане за приетите правни изводи в решения по гр.д.№2045/2015 г.,ІV г.о. и гр.д.№899/2010 г., ІV г.о., които касаят постигането на резултат от предприетите мерки. Т.е. изводът за неизпълнение на законовите задължения на общината по конкретния спор е обвързан със становището, че не са проведени достатъчно мероприятия за намаляване на популацията на кучетата , които е била длъжна да извърши. Изводите на въззивния съд не се отклоняват от приетото и в решението на ВКС по гр.д.№ 899/2010 г., ІV г.о., според които действието е противоправно, ако не са предприети действията, които лицето е било задължено да извърши. Не е налице отклонение и от постановките в посочените ППВС, според които няма да е налице отговорност по чл.49 ЗЗД, когато натовареното лице е действало правомерно и че противоправно бездействие е налице когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила и от характера на възложената работа. Въззивният съд е формирал изводите си в унисон с техните постановки.
Въпросът за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните по делото е във връзка с правилността на обжалвания съдебен акт. Той касае твърдения за допуснати процесуални нарушения по чл.81 т.3 ГПК, които не са предмет на настоящото производство.
Въпросът за разпределянето на доказателствената тежест също е поставен в хипотеза, която не е възникнала. Въззивният съд е направил извод, че ищцата е доказала механизма на увреждане, времето на възникване на инцидента, причинените травми и безстопанствения характер на кучето . Този извод е предпоставен от представените от нея писмени и гласни доказателства и назначената съдебно-медицинска експертиза. Същевременно е приел, че оспорванията на касатора са неуспешни и че ищцата не е длъжна да изключи всякакви други възможни начини да получи увреждане, доказвайки отрицателни факти. Т.е. изводите си въззивният съд не е направил размествайки доказателствената тежест, а въз основа на представените от ищцата доказателства по делото, които е намерил за достатъчни.
Последният въпрос също се отнася до правилността на въззивното решение при определяне справедлив размер на обезщетението. Съгласно приетото в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК-т.1, за да бъде преценен като общо основание поставеният от касатора въпрос, той не трябва да се отнася до правилността на обжалваното решение, възприемането на фактическата обстановка и обсъждането на доказателствата по делото.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване.
При този изход на делото на ищцата следва да бъдат присъдени направените разноски по делото за възнаграждение на адвокат, които са установени от представения договор за правна помощ съдържащ отбелязване за плащането им в брой.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2330/ 08.12.2016 г. по гр.д.№ 4203/2016 г.на Апелативен съд-София, ГК, ІІ състав.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на М. Ц. Д. сумата 800 лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: