О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№739
София,18.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1558/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело”, представлявана от изпълнителния директор С. У., чрез процесуалния си пълномощник ст.юрисконсулт М. Н., срещу решение № 144 от 08.01.2014 г. по в.гр.д. № 11746/2013 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-б състав, с което е потвърдено решение № 1-49-140 от 01.04.2013 г. по гр.д.№ 10896/2011 г. на Софийски районен съд, І г.о., 49 състав за отхвърляне на предявените срещу [фирма], ЕИК [ЕГН] искове с правно основание чл.415 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 16 606.16 лв., от които: 16 370.40 лв. – наемни вноски за периода от м.август 2008 г. до м.февруари 2010 г. по договор за наем № 243/25.07.2007 г.,ведно със законната лихва от 23.02.2010 г. и мораторна лихва общо 106.91 лв., както и сумата 124.10 лв. – разходи за потребена ел.енергия за периода от 01.06.2008 г. до 31.12.2009 г. и мораторна лихва върху нея в размер на 4.75 лв., за които суми е издадена заповед от 26.02.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 8562/2010 г. на СРС, 49 състав.
К. поддържа доводи за неправилност на решението, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Изразява се несъгласие с изводите на въззивния съд за липсва на правоприемство между посочения в договора за наем наемодател – ИА”Военни клубове и информация” и ищцовата агенция. Счита се за неправилен изводът на съда за наличие на оспорване валидността на наемния договор и от двете страни в процеса, като се твърди, че съдът не е отчел плащането на наемната цена за период до 01.08.2008 г., както и частичното плащане на консумативите до освобождаване на имота на 15.05.2010 г. По съображения в жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на ново решение за уважаване на предявените положителни установителни искове, с присъждане на разноски.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос, касаещ мотивирането на въззивното решение. Твърди се, че този въпрос е решен неправилно от съда, като липсва обсъждане на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и на всички доводи във въззивната жалба. Счита се, че произнасянето по въпроса следва ли в случаите на чл.272 ГПК при мотивиране на решението от решаващия съд мотивите да са пълни и да съдържат съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и изтъкнати доводи от страните, или може да не са пълни, би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация – [фирма], чрез пълномощника си адвокат К. К., оспорва искането за допускане на обжалването.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, но е процесуално допустима само в частта, с която се атакува отхвърлителното решение по исковете за заплащане на наемна цена, ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на иска и мораторна лихва. Касационната жалба в частта й срещу въззивното решение за отхвърляне на иска с правно основание чл.415 ГПК за установяване на вземане за разходи за потребена ел.енергия в размер на 124.10 лв., както и за сумата 4.75 лв. – мораторна лихва е процесуално недопустима, съгл. разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение за отхвърляне на предявените положителни установителни искове по чл.415, ал.1 ГПК, въззивният съд е приел, че ищецът не е правоприемник на закритата Изпълнителна агенция „Военни клубове и информация” и съответно не е страна по сключения през 2007 г. договор за наем, както и, че не е установено процесния имот да му е предоставен за управление. В тази насока са преценени писмените доказателства по делото, относими към възникването на твърдяното облигационно правоотношение, подробно са обсъдени и доказателствата във връзка с твърдяното от ищеца встъпване в правата и задълженията на наемодател.
Въззивният съдебен състав, след преценка на становището на ответното дружество, обективирано в отговора на исковата молба, както и отправената от ИА”Социални дейности” покана от 14.04.2010 г. за освобождаване на имота от ответника поради ползването му без правно основание, е направил констатация, че всъщност и двете страни оспорват валидността на договора за наем, поради което правилно СРС се е произнесъл по този въпрос. Изразено е принципно становище, че при ползване на недвижим имот без правно основание действително се дължи обезщетение, но в случая не е предявен иск за установяване съществуването на такова вземане.
Настоящият съдебен състав приема, че не е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото.
Формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправен въпрос не може да обоснове наличието на общата предпоставка за достъп до касация. Съобразявайки указанията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на изводите на въззивната инстанция. В случая, решаващият съдебен състав е извел самостоятелни правни изводи, приемайки за правилен и извода на първата инстанция за нищожност на договора за наем поради неспазване на разпоредбата на чл.19, ал.1 от Закона за държавната собственост, предвиждаща отдаването под наем на държавни имоти да става след проведен търг или конкурс при условия и ред, определени от Министерския съвет. Относно нищожността на наемния договор в мотивите към обжалваното решение липсва изрично препращане към първоинстанционното решение, съгласно предвидената в чл.272 ГПК процесуална възможност. Независимо от това, поставеният правен въпрос не би могъл да се квалифицира и като обуславящ изхода на делото, доколкото приетата невалидност на наемния договор съставлява само допълнително съображение за неоснователност на предявения на договорно основание иск – за установяване на вземане за наемна цена за исковия период от време. Основният извод на въззивния съд е за недоказано правоприемство между закритата ИА”Военни клубове и информация” и ищцовата Изпълнителна агенция ”Военни клубове и военно-почивно дело” и недоказване, че процесния имот е бил предоставен за управление именно на ищеца.
От друга страна, поставеният правен въпрос е основан на твърдяна от касатора неправилност на обжалвания съдебен акт, което е процесуално недопустимо. Дори и да се приеме обаче, че въпросът попада в приложното поле на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, то поддържаното допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК не е налице. Относно задължението на въззивния съд да прецени фактическия и доказателствен материал по делото и да изготви собствени мотиви са дадените в т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС задължителни указания, които не са загубили сила и при действието на ГПК от 2007 г., при отчитане на разпоредбата на чл.272 ГПК. Последователна е и постановената по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС по приложението на разпоредбата на чл.272 ГПК, в която е прието, че предвидената възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд не освобождава въззивния съд от задължението да мотивира своето решение. В този смисъл са: решение по гр.д. № 826/2009 г., ІV г.о., решение по гр.д. № 1246/2009 г., ІV г.о., решение по гр.д. № 746/2010 г., І г.о., решение по т.д. № 823/2010 г., ІІ т.о. и др. В случая, видно от съобразителната част към въззивното решение, няма данни съдът да се е отклонил от тази задължителна практика.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 144 от 08.01.2014 г. по в.гр.д. № 11746/2013 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-б състав в частта за отхвърляне на предявените от Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело” срещу [фирма], ЕИК [ЕГН] искове с правно основание чл.415 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 16 370.40 лв. – наемни вноски за периода от м.август 2008 г. до м.февруари 2010 г. по договор за наем № 243/25.07.2007 г., ведно със законната лихва от 23.02.2010 г. и мораторна лихва общо 106.91 лева за периода от 31.12.2008 г. до 30.11.2009 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на ИА”Военни клубове и военно-почивно дело” в останалата част – срещу решение № 144 от 08.01.2014 г. по в.гр.д. № 11746/2013 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-б състав в частта за отхвърляне на предявените от Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело” срещу [фирма], ЕИК [ЕГН] искове с правно основание чл.415 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 124.10 лв. – направени разходи за потребена ел.енергия за периода от 01.06.2008 г. до 31.12.2009 г. и сумата 4.75 лв. – мораторна лихва за периода от 01.03.2009 г. до 02.02.2010 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от него, пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, само в частта за оставяне без разглеждане на касационната жалба. В частта, с която не е допуснато касационно обжалване определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: