О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 739
гр. София, 07.11.2012 г.
Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание пети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.д. № 653 по описа за 2012 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Религиозна институция “С. Й. в Б.” чрез Х. П. Н. в качеството на председател на С. с., Х. П. Н. лично и Г. Т. Г., подадена чрез адв. С. от ВАК и адв.К. от САК, срещу определение №265 от 17.07.2012г., по гр.д. № 361/2012г., по описа на ВКС, ІІІ ГО, с което е оставена без разглеждане подадената от тях касационна жалба вх. № 817 от 25.01.2012г. срещу въззивно решение №494 от 05.12.2011 г. по в. гр. д. № 58/2011 г. на Великотърновски окръжен съд и е прекратено производството по гр. д. № 361/2012 г. по описа на Върховния касационен съд на РБ, IІІ-то г. о.
С частната жалба се излагат съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, както и нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Поддържа се от жалбоподателите, че съставът на ВКС, постановил обжалваното определение, неправилно е приел касационната жалба за недопустима отчитайки единствено цената на исковете, без да съобрази, че поставените правни въпроси са от национално значение и е необходимо ВКС да се произнесе по същество, както и игнорирайки останалите искания на касаторите. Поддържа се също, че разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК е неприложима, тъй като общият размер на претендираните обезщетения е над сумата 5000лв. Излагат се и доводи и съображения по същество на спора и за неправилност на въззивното решение. Искането е за отмяна на обжалваното определение и произнасяне по същество на касационната жалба.
Ответните страни Н. В. Т. лично и като изпълнителен директор на [фирма] , чрез адв.Н., вземат становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирани страни, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
С атакуваното определение съставът на ВКС е приел, че касационната жалба е недопустима, оставил е същата без разглеждане и е прекратил образуваното по нея пред ВКС производство.
За да постанови този резултат съставът на съда е констатирал, че решението на въззивния съд е постановено по гражданско дело, образувано по предявени от жалбоподателите искове с правно основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД за присъждане на суми от по 2000 лв. на всеки един от ищците физически лица и 4000 лв. на религиозната организация, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Изводът, че това решение не подлежи на касационно обжалване, е обосновал със законодателното изменение на чл.280, ал.2 ГПК /обнародвано в ДВ бр.100/21.12.2010 г./, съобразно което са изключени от касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за гражданските дела, а в случая цената на всеки един от исковете е под законоустановения минимален праг. Отчетено е от състава, че съгласно § 26 от ЗИД на ГПК, изменението е в сила от датата на обнародване на закона в ДВ бр.100/21.12.2010г., като според § 25 по действащия до изменението процесуален ред се приключват само висящите пред съответната инстанция дела. Посочено е и това, че в случая е неприложим § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК, тъй като касационната жалба е подадена на 25.01.2012г. и не е налице заварено висящо производство пред касационната инстанция, към момента на влизане на този закон в сила. С оглед изложеното жалбата е оставена без разглеждане като процесуално недопустима и производството по делото е прекратено.
Определението е правилно. Съображенията за това са следните:
Чл. 280 ал. 2 ГПК предвижда критерий – установен минимален праг на цена на иска от 5000 лева, който изключва приложното поле на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Разпоредбата е императивна и съгласно нея не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд, с цена на иска под 5000 лева. Касационната жалба е депозирана в окръжния съд на 25.01.2012г., поради което с оглед разпоредбата и по аргумент от § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр. 100/2010 г./, по отношение на подадената касационна жалба следва да се приложи разпоредбата на чл. 280 ал. 2 от ГПК, в редакцията от 21.12.2010 г. С оглед данните по делото в процесния случай цената на всеки от предявените искове е под този минимален праг, което е обосновало и извода на съда за недопустимост на касационното обжалване.
Неоснователни са изложените в частната жалба доводи за това, че общият размер на претенциите е над 5000лв., поради което и нормата на чл.280 ал.2 ГПК е неприложима. Съгласно т. 1 от ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. на ОСГК при обективно съединяване на искове е меродовна цената на всеки иск поотделно, а не материалният интерес като механичен сбор от отделните искови претенции.
Не може да бъде споделен и доводът на жалбоподателите, че при преценка за допустимостта на касационното производство следва да се съобразява не само цената на исковете, но и естеството и значимостта на поставените правни въпроси. Следва да се има предвид, че касационното производство може да бъде надлежно проведено, само и доколкото е допуснато от съда при определените за това условия – чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК. Доколкото третата инстанция е уредена като факултативна инстанция и тази уредба, съгласно Решение № 4/16.06.2009г. т. Г на КС по к. д. № 4/2009 г., е в съответствие с Конституцията на Република България, доводът на жалбоподателите не може да бъде споделен.
Предвид характера на настоящото производство не подлежат на преценка доводите на жалбоподателите, касаещи съществото на правния спор, поради което и настоящият състав не се произнася по тях.
По изложените съображения и на основание чл. 278 във вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК, състав на ВКС, Трето отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №265 от 17.07.2012г., по гр.д. № 361/2012г., по описа на ВКС, ІІІ ГО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: