О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
София, 16.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 6049/2015 год:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Б. Д. К. срещу решение № 94 от 24.06.2014г. на Варненски апелативен съд, постановено по в.гр.д.№ 204/14г., в частта му за разноските, имаща характер на определение, с която не са присъдени сторените от жалбоподателя пред въззивна инстанция разноски, в размер на 6 000 лева.
В частната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.
Ответникът по частната жалба Е. Г. Ц. изразява становище за неоснователност на същата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въз основа на предявена въззивна жалба от Е. Ц. срещу решение на Варненски окръжен съд, постановено по гр. д. № 2544/2012г. е образувано в. гр. д. № 204/2014г., по описа на Варненски апелативен съд. С постановеното по него решение № 94 от 24.06.2014г. е потвърден първоинстанционният съдебен акт. В мотивите на същото е формиран извод за недължимост на претендираните от въззиваемата страна Б. К. разноски, тъй като не са представени доказателства за тяхното реално извършване.
Разпоредбата на чл. 248 ГПК регламентира процесуалния ред, по който страната, чиято претенция за присъждане на сторени в производството разноски не е удовлетворена, може да иска изменение на постановеното съдебно решение, в частта му относно произнасянето по разноските, имаща характер на определение. Компетентен да се произнесе по отправеното искане е съдът, постановил атакуваното решение. Този съдебен акт подлежи на инстанционен контрол, съобразно чл. 248, ал. 3 ГПК. В случая с молба от 14.07.2014г., касаторът е сезирал въззивния съд с искане по чл.248, ал.1 ГПК, последният се е произнесъл с определение № 513/25.08.2014г., с което е приел, че не са налице предпоставките на чл. 248 ГПК и е оставил искането без уважение. Съдебният акт не е обжалван в законоустановения срок и е станал окончателен. Към настоящия момент е приключило и касационното производство, образувано по жалба на Е. Г. Ц. срещу постановеното въззивно решение. С определение № 480 от 08.04.2015г. по гр.д.№ 6444/2014г. на ВКС, ІV ГО, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. С постановяването на този акт решението на въззивния съд в това число и в частта за разноските е влязло в сила.
Съобразявайки изложеното, настоящият състав на съда намира, че частната касационна жалба, която е насочена срещу постановеното въззивно съдебно решение, в частта му имаща характер на определение, е недопустима. Инстанционният контрол на тази част от решението е изчерпан и за касатора не съществува друга процесуална възможност да атакува същата.В конкретния случай правният въпрос, предмет на настоящото производство, е разрешен с окончателен съдебен акт.
С оглед на изложеното, частната касационна жалба се явява процесуално недопустима и като такава не подлежи на разглеждане.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р ЕД Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Б. Д. К. срещу решение № 94 от 24.06.2014г. на Варненски апелативен съд, постановено по гр.д.№ 204/14г., в частта му за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, в едноседмичен срок от връчване на съобщението за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :